ВЪПРОС:
“Емо, вярно ли е, че коремната херния се появява от физическо натоварване?“
ОТНОШЕНИЕ:
Ай, стига бе! Ако беше вярно, всички щангисти вкупом щяха да са с хернии. А не са.
КОРЕМНАТА ХЕРНИЯ е резултат от… мързел и непознаване физиологията на тялото. Когато не тренираме редовно, коремните мускули изтъняват, отслабват, разтеглят се и се разслояват. В резултат – издут корем, който сам по себе си е огромна (непроявена) херния. Опитите за епизодично и крайно нередовно спортуване, оказват отрицателен ефект – коремът има лимит на натоварване и в един момент поддава.
КОЛКОТО И ДА Е СТРАННО, хернията започва… на масата. Всяко преяждане и последвалите газонатрупвания удрят предимно корема. Затова:
1. Пийте вода и яжте ябълка половин час преди храна. Така прочиствате стомаха и червата, а те преработват храната качествено и образуват по-малко газове – съответно по-малко постоянно напрежение.
2. Яжте малко – две до три шепи храна наведнъж (за мъжете) и две, дори по-малко за жените. Малкото количество храна се усвоява отлично и не създава дискомфорт.
Има едно основно правило за количествто: Ако след час и половина все още усещате храната в стомаха си – преяли сте. След два часа престояване в стомаха, храната постепенно се превръща в отрова.
3. Организирайте храненето си така, че да получавате достатъчно протеини. Протеините са основните тухлички, които възстановяват физиологичните микротравми. Без протеин болестните предпоставки и холестеролът се увеличават.
4. Внимавайте с въглехидратите – те раздуват клетките и плътта като цяло. Искате ли прибрана тясна секция – забравете за хляба, тестото, сладкишите десертите. Очевидно е, че в тясната средна секция има неимоверно по-малко физиологично напрежение, отколкото в един отпуснат и раздут корем.
5. Не пийте по време на ядене – коремното напрежение нараства прогресивно.
6. Яжте просто! Колкото по-малко съставки на едно ядене, толкова по-добра смилаемост, по-малко газове и по-добра обмяна.
РАЗБИРА СЕ, не можем да прескочим наследствеността – както и при всяко друго здравно отклонение. Но дали ще се прояви хернията (ако имате предразположеност) или не, зависи над 90% от начина на живот. При липса на физическо натоварване, всяко инцидентно напъване (най-вече да пренесем нещо тежко) води до предпоставки за херния.
СЪВЕТЪТ ми е кратък: Спортувайте редовно.
Правете коремни и гръбни преси (почти) всеки ден и включете в тренировките поносими (за вас) свободни тежести – гирички, дъмбели, пудовки, щанги. Така коремната стена получава здравословно индиректно натоварване, което я поддържа във форма и готовност за реакция – при удар, рязко усукване, непредвидено носене на нещо тежко, газове, кихане и пр.
ДОБРАТА КОНДИЦИЯ е свързана с единното (био-електрично) трептене на тъканта. Колкото по-високочестотно, толкова по-добра е кондицията. Това се постига с редовни тренировъчни занимания и непропускане на утринната физзарядка.
Добрата кондиция “пази” тялото при неочаквано и екстремно възникнали обстоятелства.
СВОБОДНИТЕ ТЕЖЕСТИ: Когато носим свободна тежест, се включва цялото тяло, вкл. и поддържащите микромускулни влакна и сухожилия. Така мускулно-двигателната структура и опорният апарат работят единно, което е непостижимо, ако използваме в тренировките си модерни машини с проектирана траектория на дърпане и бутане. Машините изнежват тялото и наслагват мускулен асинхрон.
ОБЩОФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА, която преподавам, съдържа над 90% работа със собствено тегло и свободни тежести. В залата се шегуваме, че набирането на лост (за жени и мъже) в нашия клуб е национален спорт.
ПОГЛЕДНЕТЕ старите културисти, на чиито тела се възхищаваме, а не днешните ГМО-добичета. Телата им бяха изградени от пудовки, гири, дъмбели, щанги, лостове, успоредки и множество забравени приспособления за използване на собственото тегло. В залите се говореше за концентрация, медитация и духовност.
Арнолд казваше: “Когато имате възможност, натоварете тежестите и лостовете в багажника и клякайте на някоя поляна в планината.“
ДУХОВНОСТ В ДЕЙСТВИЕ: Провеждайте тренировки сред природата, с подръчни и подбрани в момента тежести. Така запазвате извечното единство между природата, тялото и съзнанието.
Това са вашата вяра и духовност в дейстие… не на приказки.
В КРАЯ:
Контактът с Природата ни дава яснота за точното място, което заемаме, възможностите, които имаме и силите, с които разполагаме.
Дали ще го наречем Път или Начин на Живот – едно и също е.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.