ВЪПРОС:
“Как да поддържаме мотивацията в ежедневието, Емо?”
—
ОТГОВОР
МОТИВАЦИЯТА има две страни: (1) физиологическа и (2) психологическа.
(1) ФИЗИОЛОГИЧЕСКА: Започнете деня с едно хубаво изхождане, качествено и освобождаващо, и лекотата, която ще почувствате, ще накара мотивацията ви (за каквото и да е) да литне до небесата.
СТОМАХЪТ И ЧЕРВАТА са вторият ни мозък, който реагира на емоциите и твърде често не си даваме сметка до каква степен ни влияе моментното му състояние.
ПРИКАЗКИТЕ за духовност, вътрешна красота и мотивация са хубаво нещо, което (уж!) ни издига над грубата материалност.
Но фактите говорят, че 99% от заболяванията (вкл. “мистериозните” автоимунни заболявания) започват от стомаха и червата.
Повлияни от емоции и настроения, хората забравят това, но тялото – не. Когато стомахът работи добре, когато червата са чисти (като измита стъклена бутилка) и в цялата система липсват слузни наслоявания, тялото изпраща “възторжени” отзиви към мозък №1 в главата.
Той ги трансформира в лекота, жизненост, прилив на енергия, прекрасно настроение и непоклатима мотивация.
Нещо неясно?
МОТИВАЦИЯТА е съвкупност от малки, осъзнати (или не толкова) победи, които зареждат тялото и психиката ни с енергия. Чистотата на чревната система е първата победа за деня, към която можем да насочим вниманието си.
ЧРЕВНАТА СИСТЕМА и нейните разклонения (отделителна и полова система) са свързани и емоционалността влияе на всяка от тях.
Доброто функциониране на едната прехвърля хубавото усещане към другата по индукция и удоволствието се разпространява из цялото тяло.
ГЪРЛО, НОСОГЛЪТКА, НОС: Добре почистената устна кухина, чистият, необложен език, съзнанието, че дъхът ни е хубав и липсата на възпаления в гърлото е другата “малка” тухличка, която позапълва първичната мотивация. Ако решим да кихнем, а не можем, ако носът ни е запушен, ако гърлото ни боли и трудно преглъщаме, колкото и да се стараем с мотивацията… трудно ще ни се получи.
ЗА СВЪРЗАНОСТТА във функциите на червата (и въобще, там долу) и гърлото, носа, очите и ушите (там, горе) споменавам често.
Колкото и парадоксално да звучи, тези две системи, са, всъщност, една и се влияят взаимно на физиологично, емоционално, чувствено и енергийно равнище. Очите виждат нещо възбуждащо, мозъкът го осмисля, устата пресъхва, гърлото преглъща, енергията се разпростира (сърцето бие по-бързо) стомахът се свива и разпуска, а възбудата слиза надолу и в един момент я усещаме… където трябва.
ФИЗИКА И ПСИХИКА: Нищо не може да се сравни с приятната възбуда след тренировка и душ. Това е достатъчна мотивация за повторение – отново и отново. Раздвиженото тяло, гъвкаво и можещо, спокойните движения, приятното усещане за вътрешна и външна чистота и приливът на нова енергия, дошъл сякаш от нищото – се превръщат в желано ежедневие и начин на живот.
(2) ПСИХОЛОГИЧЕСКА МОТИВАЦИЯ
АКО ПРЕДИ ВРЕМЕ ми бяха казали за трудностите, през които ще премина, докато стана шампион на корта, за страховитите натоварвания във високото спортно майсторство при плуването, за болката, стискането на зъби, изтощението и страха от заставането срещу противника в карате, възможно бе да се откажа.
Но нещата се получиха стъпка по стъпка.
Малка победа, после друга.
Започваш да вярваш, че можеш, после още победи и дори да загубиш, запазваш вярата и нагласата, че ще успяваш и занапред.
Всеки спортист свиква с това, после го прави и в живота.
ОТКРИЙТЕ СВОИТЕ МАЛКИ ПОБЕДИ: Правиш утринна гимнастика веднъж, два пъти, седмица, месец и свикваш – това е победа.
Изкачваш стъпалата до петия/седмия/десетия етаж и се задъхваш.
Упорстваш, пак и пак и в един момент забелязваш, че вече не се уморяваш толкова.
Премахваш хляба, сладкото и десертите, но в началото ти е необичайно и имаш чувството, че ще умреш от глад.
След известно време вече не ти прави впечатление, а огледалото и кантарът се надпреварват да показват едно ново, твое аз – по-тясно в кръста и по-стройно.
Близките, съседите и приятелите го забелязват и ти става хубаво от това.
Удоволствието от постигнатото ни кара да вярваме, че можем и постепенно си поставяме все по-високи изисквания.
ИСТИНСКАТА МОТИВАЦИЯ е в познанието, вярата, енергията и силата да действаме. Разширяваме ли кръга на нещата, които знаем, ще имаме по-големи възможности да експериментираме във всяка област.
Започваме да си задавме въпроси, да оставаме в тишина и да се вглежме в същността на всичко: в усмивката и дишането на близкия човек, в дългото и осъзнато очакване на нещо и някого, в децата, в нощното небе, в природата и… в себе си.
Възможно е само да преосмислим и обогатим живота си, но е възможно да поемем по нов път – вярата и познанието ни дават сили.
Нека по-често отправяме поглед към хоризонта… и отвъд него. Границите убиват желанието, енергията и мотивацията, а ние не сме създадени за граници.
В КРАЯ:
Дали ще водите живот в черупка или ще разбиете черупката, зависи от вас.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.