ВСЕКИ ЧОВЕК по рождение има слаби места. При едни са дробовете, при други костите, при трети стомаха, четвърти – кръвоносната система, течностите, жлезите и пр. Дали вродените слаби места ще развият заболяване и какво ще е то, зависи от храненето, начина ни на живот, хората, с които общуваме и обкръжението, което си избираме.
—
ОЩЕ ОТ ДРЕВНОСТТА се знае, че в над 90% заболяванията започват от стомаха и червата, защото са основният “вносител” на токсини и нарушаване на РН на кръвта и тъканите.
ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО (нарушаването на алкално/киселинния баланс) е пряко следствие от храненето. При отклонение в посока киселинност, възникват микроразкъсвания, които организмът се опитва да неутрализира чрез различни механизми – повишен холестерол, имунни, автоимунни и хормонални атаки, засилена работа на жлезите с вътрешна секреция и пр. Това е моментът, в който започват да се пропукват заложените ни слаби места.
ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО води до инфекции и вътреклетъчни бактериални огнища, които често са толкова малки и “незначителни”, неуловими, че не могат да бъдат установени, докато даден орган или система не даде очевиден рецидив – болка, нарушена функция, изменена секреция и микрофлора, бучки, кисти – възможностите са неизброими.
СУПЕР-МИКРО-МИКРО-ИНФЕКЦИИТЕ вкарват организма в перманентна готовност за нервност, тъканно-хормонална раздразнителност и всяко психологическо разбалансиране се явява песъчинка, в основната картина от ИСТИНСКИ причини. Твърде често се преувеличава значението на външните дразнители (стрес?), докато истинските причини остават скрити и се лекуват симптомите. Прим: хипертоничната “болест”. Не външните дразнители повишават трайно кръвното налягане, а невъзможността организмът да отпуска тъканите. Когато бъде назначен правилен хранителен режим, нелечимата хипертония си отива за две седмици до месец и половина.
ПРИ ЖЕНИТЕ – стомашните неразположения, несъобразените диети, наслоените хранителни привички от детството и придобитите такива впоследствие, както и неразбирането от страна на партньора, често водят до трудно установими чревни отклонения, които обаче накрая винаги рецидивират в последващи заболявания, най-вече на бактериална основа. Най-често това са инфекциите на бъбреците и пикочните пътища – ако слабото място е там, а при жените то ПО ПРИНЦИП е слабо място. Заболяването може да е в посока капсулиране (кистозни образувания, сраствания и пр.) или хормонални аномалии, които напоследък често дават рецидив в щитовидната жлеза или някоя друга – прим. слюнчените жлези и оттам, уж, нелечимите Сьогрен, ревматоиден артрит, Хашимото, Базед и пр. автоимунни синдроми, които имат десетки разновидности.
КАК ПРОЦЕДИРА медицината?
Отговор: НЕРАЗБИРАЩО. Назначават се химически субстанции, препарати и хормонални атаки, които подтискат УСТАНОВЕНИТЕ КРАЙНИ отклонения. Тъй като организмът е “изнервен”, се изисква изкуствено наложено спокойствие, стресът се издига в ранг на причинител (??!) и на човек се внушава, че така ще е цял живот. Т.е. – спасение няма. Но пък има вярващи и платежоспособни клиенти.
БОЛЕСТТА ВИНАГИ е знак, че трябва да премислим (нещо в) живота си, че е необходима промяна – по-малка, по-голяма или цялостен обрат. Не трябва да се крием зад удобния живот дотук, довел ни до болест. Будистките лами рисуват прекрасни композиции с цветен пясък и в мига, в който завършат рисунката, я развалят. С това показват символично готовността си за промяна, заложена в Природата и в нас самите.
ЖИВОТЪТ Е ПРОМЯНА, защото енергията никога не е в застой. Ако има здравно отклонение, то е започнало много (дни, седмици, месеци, години, дори десетилетия) преди да се прояви, а начинът ни на живот го е поддържал.
ЗА ПРОМЯНАТА (от ежедневието) – 1:
Стар приятел ме помоли да поговоря със сина му, 19 годишен. Момчето заекваше и имаше остър гастрит. Седнахме на четири очи и се оказа, че в пети клас той се влюбил в едно момиче, което го подиграло пред всички. Оттогава момчето започнало да се притеснява, като говори с момичета, станало свито и затворено. Насрочих му “домашни” – да обсъжда даден проблем на глас и да се самозаписва с диктофон. Започнахме въображаеми разговори с момичета, като аз му подавах репликите на “момичето”.
Когато прецених, че е готов, му дадох задача да опита късмета си отново и… се получи. Днес той е на двадесет и девет, гастритът му е минало, има прекрасна приятелка и заедно обикалят света.
ЗА ПРОМЯНАТА (от ежедневието) -2:
Моя позната, фитнес-инструктор, от години спазваше строго вегетариански режим. В един момент направи тежка бронхопневмония. Убедих я, заедно с антибиотиците да приема месен бульон, после риба и пиле. За седмица опасността отшумя, а след месец беше здрава. Промяната в хранителния режим се оказа за нея голям психологически удар, но жената беше реалист и го преодоля.
—
НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ ПРИРОДАТА и тя винаги се грижи за нас. Тя е нашият добър и силен “татко Мечо”, на когото винаги можем да се опрем и доверим. Щом настъпи моментът и назреят условията, тя изпраща “вест”, която да осмислим, да се вгледаме в себе си и да разберем “нещо”, да гледаме на случващото се с очите на дете, което се учи и винаги му е интересно. Децата около нас са именно затова – да ни учат да не се вземаме прекалено насериозно.
ИЗВОД: Нека не обвиняваме повода (какъвто и да е той – атмосферни промени, сезон, обстоятелство, вълнения, любов, човек, дошъл в живота ни), отключил болестта. Нека търсим причините и да знаем, че ако ги има, повод ВИНАГИ ще се намери. Нашият страх да осъзнаем НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРОМЯНА често ни кара да обвиняваме повода като причинител, т.е. да си заравяме символично главата в пясъка като щрауса, за да избягаме от истината.
В КРАЯ: С болестта Природата ВИНАГИ ни подсказва нещо, дава ни жокер за живота напред. От нас зависи да го използваме по предназначение – с усмивка, вяра, енергия и действие.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.