“Алиса в страната на телесата” или “Ай, стига с тия коремни преси!”
(“Работата никога не свършва” – Сони Боно и Шер)
ВЪПРОС: “Правя по сто и петдесет коремни преси всеки ден, Емо, но талията и коремът ми не се прибират. Защо става така?“
ОТНОШЕНИЕ: Абе, малко са сто и петдесет на ден. Виж, хиляда и петстотин до обяд и след обяд още толкоз – по-може. Включително и нощем, като ставаме да пикаем – още сто/двеста пътьом и, от клатенето напред-назад, ще сънуваме, че сме на сала от “Деветия вал” по Айвазовски.
ОТГОВОР:
ДА ГО КАЖЕМ ТОЧНО: Правени самостоятелно, коремните преси не помагат за тясна талия и оформени плочки – 0% полза. Ползата от тях започва, ако са част от (1) разумен, пестелив хранителен режим и (2) Цялостен Тренировъчен Подход.
Без (1) и (2) коремните преси са загуба на време и усилия.
Ако ЦТП (2) е налице, коремните преси (в суперсерия или в края на всяка тренировка) увеличават общото и локално горене на мазнините и “добутват” изчистването в коремната област.
ПО ФИЗИОЛОГИЯТА: Когато се храним повече, част от несмляното не се изхвърля, а бива обвито във воден кожух и оставено “на склад” на най-близкото място – кръста (корема, бедрата). Водният кожух е мазен (по подобие на мръсната вода в обграждащия, защитен ров около древните замъци), за да не се разнасят гранясалите, свободно-радикализирани мазнини около кръста.
Ако организмът бъде подложен на минимализиран хранителен режим, отложените мазнини постепенно биват изядени. Вкараме ли и аеробно-силови тренировки, отложените мазнини се усвояват като гориво, средната секция се стяга и придобиваме спортен, “плочкосан” изглед.
ОПАСНИЯТ МОМЕНТ в ежедневието е ВЕЧЕРЯТА, ако е:
– късна
– обилна
– изобилстваща с въглехидрати (хляб, ориз, картофи, пици, сосове, сладка, десерти, вафли, кремове и пр.)
ЗАЩО (ВЪОБЩЕ) ВЕЧЕРЯМЕ: Вечерята е възстановяване и общуване.
Ако през деня сме извършвали много и тежки дейности:
Обходили сме големи пространства; защитавали сме племето в бой; били сме се с диви животни; носили сме тежки предмети и сме изграждали укрепления; копали сме защитни ровове; работили сме цял ден на нивата; обикаляли сме планините със стадата (продължете сами изреждането), тогава вечерята е възстановяване на загубените (отработени, усвоени и изхвърлени) вещества.
Но – ако не сме правили нищо от изброеното? Ако целият ни ден е преминал на стола пред компютъра? Тогава вечерният глад е СИМУЛИРАН – напрегнатата психика кара стомаха да дава лъжлив сигнал за глад.
Лъжлив – несъществуващ. Както хората с ампутирана ръка усещат сърбеж в липсващите пръсти. Този лъжлив глад изчезва в мига, в който психиката получи нова залъгалка (очакване, среща, любов, спорт, хубав разговор, печалба от тотото).
Късният следобед (и надвечер) е моментът, в който вместо да легнем пред телевизора, е необходимо да вземем сака и да отидем на тренировка за час, след която ще е нормално и разумно да хапнем нещо – малко, питателно и зареждащо.
Така ли постъпвате ВИЕ?
Ако ДА, така ще постъпват след време и децата ви.
КОРЕМНА МЕХАНИКА: Погледнете тесните и оформени секции на атлетите – бегачи, плувци, бойци, десетобойци, колоездачи, скачачи, гимнастици, циркови атлети.
Показател за какво са те – извън хилядите опити и повторения?
И отговорът е… да: Показател за ДИШАНЕ!
Силно, дълбоко, мощно, активно и жизнено необходимо дишане.
Вгледате ли се в животинския свят, ще откриете същото: там където се изисква скорост, взривност, издържливост, мигновена сила, отскокливост и маневреност, коремът е прибран, стегнат, гърдите силини, мощни, мускулите оформени и красиви.
И обратното: където ръстът и теглото са големи и само с тях животното плаши противниците, тялото е обвито в тлъстина и оформеност липсва, защото движението за оцеляване и спасяване не е приоритет.
ИЗВОД: Коремните мускули работят най-активно, когато извършваме интензивна, продължителна физическа дейност, провокираща силно, дълбоко и мощно дишане.
ДИШАНЕТО Е ДЪЛБОКО:
1. Когато физическата дейност продължава повече от 7-10 мин. без спиране. Тогава говорим за дишане на предела или “дишане за оцеляване”.
2. Когато плуваме стилово, интензивно и дълго, скоростно-състезателно или когато трябва да преодолеем водно препятствие с плуване под вода – тогава раздишваме неколкократно (хипервентилация). Резултатът зависи от обема и количеството на поетия въздух, както и от плувно-техническите умения (стил, плъзгаемост, икономичност).
3. Когато извършваме навързани едно след друго силови физически упражнения без спиране – т.нар. големи, гигантски серии (суперсерии, кросфит)
4. Когато се катерим (по дървета, по въже, отвесен ствол, скално, планинско катерене). Можете да научите много за това от моя приятел Весо Лучански, който има преки наблюдения върху катеренето по дървета, като част от практиката на Йога.
СНИМКАТА в началото е запечатала миг от дълъг, тежък преход: преминаването над дълбоко, пресъхнало речно корито по паднали и растящи над него дървета – проиграваме тренировъчно трасе. Под краката ми са осем метра скали и натрошени камънаци. Навсякъде паяци, гущери, тук-там някоя змия и всевъзможна, считаща ни за храна, фауна. Уверявам ви, че в такъв момент се научавате да дишате дълбоко, контролирано и умно, внимавате в най-малкото движение, в стъпките и баланса участва всеки сантиметър от тялото ви, а мускулите на корема са напрегнати до краен предел.
Коремни преси?
Стига глупости.
СПОРТ И ЙОГА: Между дишането в спорта и дишането в йога има огромна разлика – в спорта двигателните действия (по-бързо, по-високо, по-силно) пораждат дишането и определят неговата честота, интензивност и дълбочина.
В йога е обратното – човек стои неподвижно и тренира дишане, т.е, дихателната практика (прана-а-яма) е интелектуално-подтикнато упражнение при спокойно и физически ненатоварено тяло.
Дихателната практика в йога има елемент на изкуственост и привнесеност (тялото не се нуждае от нея), докато дълбокото, ритмично и контролирано дишане в спорта е жизнено необходимо – без него спортните постижения и физически тренинг са невъзможни.
Дихателната практика в йога е добро и многообразно упражнение “на сухо”, но за да проверим реалните си възможности, трябва да влезем в залата (в басейна, на стадиона, спортната площадка), да оцелеем в истинската, дива природа и в бурното – над три-четири бала, море.
Иначе си оставаме “картонени” бойци, цветя в саксия и диви животни на картинка.
НАБЛЮДАВАЙТЕ ТАЛИЯТА: Тя е показател за процеси, които текат у нас и които (може би) най-вероятно ще ни изненадат след време:
1. Разширената (с годините) талия обикновено е показател за раздуването на червата от газове – газове от неправомерно смесване на храните и от застойни процеси.
2. Застойните процеси и разширената талия притискат диафрагмата, което затруднява работата на сърцето и белите дробове.
3. Притиснатото сърце и дробове нарушават кръвообръщението, което води до проблеми с кръвното налягане, с вътрешното омазняване и, впоследствие, с лимфотока.
4. Нарушеният лимфоток води до нарушаване дейността на кожата, лигавиците и осмотичното налягане – и още много други.
5. Разширената талия и издут корем определено са показател за скрити (или явни) проблеми с кръста, дисковете и кръвооросяването.
Невъзможно е да се изброи всичко – нахвърлям щрихи, върху които да се замислим.
В КРАЯ:
Зяпането на снимките от абитуриентската вечер (Ах, колко тънка/тънък съм бил/а!) е добро начало, но някой трябва да тренира… все пак.
Все пак.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.