Корона вирус – „Без паника, моля!“ (по Дъглас Адамс или по българския филм „Кит“)

За:
– СПИН, рак и корона-вирусите
– обезводняването в нас
– как унищожаваме имунната система
– бърз въпросник за силна (или не) имунната система
– болестите и инерцията на съзнанието
– за мишките и хората („Вселена 25“)
– напред към здравето и промяната

ВЪПРОС №1: „Емо, имам гастрит и нередовен стомах. Как мога да се оправя и да подобря имунната си система?“

ВЪПРОС №2: „Голям страх с тоя корона висус, Емо, нямаш си представа колко е уплашен народът. Има ли някакъв начин да засилим имунитета до степен да не се заразим?“


ОТГОВОР:
Преди двайсетина и повече години единият от откривателите на т.нар. вирус на СПИН (след едномесечен специализиран режим на хранене и профилактика за подобряване на имунитета) по време на телевизионно предаване, пред цял свят си инжектира вируса директно в кръвта и не се разболя.

Никакъв СПИН, никаква болест.
Ами бичът на последните години – ракът?

По отношение на болестта „рак„: тя започва с промъкване през „задния вход“ и заобикаляне на имунните бойци, които не бият тревога, не вдигат температурата, не тръгват на бой и са дотолкова омаломощени, че когато ракът бива диагностициран, имунната система вече е в предварителен нокаут.

За паниката, наречена „корона вирус“:
Този вирус има на „короната“ си протеин, с който излъгва рецепторите на клетката, че е от добрите и, когато тя го пусне вътре, той съблича овчата кожа.

Целият процес е възможен само и единствено при отслабена имунна система. При силна такава никакви вирусни маскировки и залъгалки не играят: имунните бойци му разказват играта още в началото.

В официалното изявление на Спешния Лекарски Съвет, съставен от лекари в Китай, Европа и Америка се казва:

„.. здравите хора в млада и зряла възраст, които са без придружаващи заболявания, не само прекарват леко вируса, но често дори не разбират, че са били болни, защото неразположението е кратко и незначително.“

Актуалните данни за т.нар. корона-вирус сочат, че никой от заболелите не страда от мистериозна марсианска симптоматика, а точно обратното: всички симтоми са на обикновен, банален, изключително стандартен, крайно познат и лесен за преодоляване… грип.

Грип, бе, хора.
Грип.

Многократно по-слаб от ежесезонните тип А и тип Б, с които журналистиката се опитва да ви вземе акъла, а вие се юрвате да кашляте пред кабинетите на лекарите, да се ваксинирате, да се презапасявате и да купувате измислени маски за по сто лева кутията.

И каква е защитата от грип?

Ваксина? От ваксинираните боледуват над 50%.

Маска? Както шеговито подхвърли един от известните световни вирусолози, маската помага толкова, колкото би помогнала и найлоновата торбичка, нахлузена върху главата, като защита от атомна бомба.

Помните ли българския филм „Кит“ с Калоянчев и Парцалев? Една уловена хамсийка се превърна в кит – нагледна екранна визуализация за това, как от мухата се прави слон.

ЛЮБОПИТНО:
Нещо, за което съм писал:

По време на Голямата Чума през Средновековието, най-малко засегнати (почти без заразени и починали) са били представителите на монасите капуцини, които са се грижили за болните, били са в постоянен и директен досег с тях, давали са им надежда и успокоение.

Тези хора не са се предпазвали въобще, а са отивали в най-опасните чумни огнища, с вяра, упование и…

И?

Ето го и интересното: с вяра, упование и Ежедневен Скромен Крайно Пестелив Начин На Живот, включващ:

– ранно ставане и молитва
– утринна гимнастика и плискане със студена вода
– бедна закуска от кисели ябълки, вода, хляб, чесън, глава лук, понякога с малко сирене
– молитва и огромни преходи т.е. много движение
– ежеседмични дни без храна, само на вода

САХАРА(ТА) ВЪТРЕ В НАС:
Погледнете снимката, но се абстрахирайте от живописната и екзотична архитектоника на скалите, по които се катеря.

Какво, всъщност, виждаме?

Изсушени, обезводнени и, поради това, мъртви седиментни скали, които се ронят като захар под пръстите и затова реших, че ако упорствам да вървя нагоре, ще стане неконтролируемо опасно.

След някакъв обозрим и не толкова дълъг геологичен период тези рохки, варовикови образувания ще се саморазрушат и ще се разпаднат. Ветровете ще натрупат жива пръст върху тях, дъждовете ще я навлажнят, ще поникне трева, после дървета, ще се образува гора и животът ще завземе и това (сега мъртво) място.

Красиво, но мъртво.

По тези скали, за разлика от обикновените, не вирее нищо – нито тревичка, нито цвете, нито храст, нито дори някой злобен трънак.

Е, приятели, другари и другарки: долу-горе същото е с тъканите вътре в нас, когато:

– пием малко вода
– не ядем редовно сурови плодове и сурови зеленчуци
– пием вода (течности) по време на хранене
– ядем термично обработени (минали през огън), мъртви храни
– смесваме безогледно всякакви храни
– преяждаме редовно (поглъщаме количество храна по-голямо от две-три шепи)
– пушим и пием кафе

И още, и още, и още.

Стомашната лигавица, както и тази на червата се изсушават, храненето и се нарушава, стомашните сокове започват да я прояждат, което е лесно, защото разпадът, всъщност, идва отвътре, от самата, вече киселинна, тъкан. Добрите бактерии умират и на фона на една вътрешнобиологична Сахара е въпрос на време да се развие болестен процес от типа на гастрит, язва, колит или…

… или да се създаде застойна боклучаво-отровна среда, прекрасна за популация на вирусни интервенти, причинители на различните видове грип, инфекции, пневмонии, туберкулоза и пр.


И ОТНОВО, И ОТНОВО…
Когато изсушената тъкан започне да се възпалява и да се разпада, лошите (за тялото) бактерии и външните болестотворни организми намират благодатна почва за бурно заселване и размножаване.

Както знаете, клетките на имунната система се раждат предимно в червата. Та, въпросът, с предизвестен отговор е: Що за имунна система ще имаме, ако войсковият и състав е роден сред безводие, пушеци, разпад, разбойнически банди от болестотворни микроорганизми, киселини и смърт?

Накратко:
Винаги (винаги, винаги, винаги!!!) в основата е нашата имунна система, която…

… която над 90% от хората ежедневно и ежеминутно съсипват, разбиват, унищожават и деморализират, а после се чудят…

Да?

Откъде им е дошло.


ДЕСЕТ ЛЕСНИ „ДА“ И „НЕ“
Ето кратък, конкретен въпросник, който ще ви покаже как се (или не се) грижите за своята имунна система:

1) Пушите ли?
Ако „да“ – забравяте за имунната система.

2) Започвате ли сутринта с кафе?
Ако „да“, забравяте за имунната система.

3) Правите ли гимнастика сутрин на отворен прозорец?
Ако „не“, забравяте за имунната система.

4) Пиете ли сутрин от 300 мл. вода (чай) нагоре?
Ако „не“, забравяте за имунната система.

5) Изпивате ли преди всяко хранене две чаши вода половин час преди сядане на масата?
Ако „не“, забравяте за имунната система.

6) Ходите ли по голяма нужда (поне) два пъти на ден? А три?
Ако „не“, имунната ви система винаги е в спад и готовност за срив. Ако ходите по един път на ден, забравяте за имунната система.

7) Колко пъти на ден са включени в храненето ви суровите плодове и зеленчуци (най-малко три вида зеленчук наведнъж)?
Ако са под два пъти, забравяте за имунната система.

8) Излизате ли сред природата (в планината, в гората) на поход (спорт, тренировка) поне веднъж в седмицата за час-два или повече?
Ако „не“, забравяте за имунната система.

9) Пиете ли на празен стомах (поне) 1.8 л. вода на ден?
Ако „не“, забравяте за имунната система.

10) Включен ли е гладът под някаква форма в ежеседмичния ви начин на живот?
Ако „не“, забравяте за имунната система.

Спирам до тук.
Ако искаме въпросникът да е почти пълен, ще са необходими още трийсетина въпроса.

КАКТО ВИЖДАТЕ, НЕ Е СЛОЖНО
Говорим за съвкупност от крайно прости правила, чийто ефект се застъпва, наслагва се във времето, увеличава мощта на организма и в дългосрочен план…

… в дългосрочен план дава здраве.

Здраве от природата – онова, което всички искат.
Без медикаменти, добавки и фармацевтика.


БЕЗ ИЛЮЗИИ:
Не се заблуждавайте: и вие, и аз дишаме един и същ въздух, влизаме в учреждения с непроветрени помещения, срещаме, докосваме, потупваме се с десетки хора, които кашлят, кихат и с които се здрависваме.

А аз, лично, съм всеки ден и сред десетки деца, немалка част от които са болни, разболяващи се, хъхрещи, с хрема и всевъзможни, видими отклонения от здравето.

Колегите ми се изреждат по три-пет и повече пъти в годината да боледуват и постоянно замествам някого. Разбира се, над деветдесет процента от тях са пушачи.

Но!!!!

Във всеки възможен момент съм навън, раздишвам, сменям по пет-десет различни видове дишане със задържане на дъха, правя серии от клякане, упражнения за гъвкавост, стотици коремни преси и всичко това…

… всичко това по потник или фланелка, по сандали, трийсет-четирийсет минути (колкото е учебният час), които в един работен ден са умножени по шест, по седем, а се случва и по осем.

До десет и половина (когато идва време за закуската ми), имам два-три часа на студа с много движение, с много дишане, с много концентрация и движение, което за обикновен човек е буквално непосилно и немислимо.

Има хора, които ми казват, че съм късметлия.

Наскоро поканих един такъв да дойде, да сподели моя късмет, да поседи с мен навън, да диша един час при минус пет и да бъде също по потник.

Дойде, човекът, поседя, повървя, започна да се търка по ръцете, по тялото, по раменете, започна да трепери, наруши му се дишането и, разбира се, го отпратих.

А аз, късметлията, си останах на студа.

Въпросът ми е: Когато имате възможност, това ли ще направите? Искате здраве, нали?


В ПЕТЪК СУТРИНТА срещнах познат, който преди известно време ми беше поискал съвет, как да въздейства закалително върху детето си, което е момче. Този човек и при петнайсет градуса е вечно с дебел пуловер, отгоре дебело подплътено яке, шал, шапка, дебели обувки и често – ръкавици.

Разбира се, детето му винаги е навлечено по абсолютно същия начин.

В петък на улицата с него бяхме двата полюса в облеклото при температура пет градуса: той с обичайните тюфлеци, аз с обичайния потник и сандали.

Когато му подхвърлих за облеклото, мъжът отвърна, че обикалял цяла Варна и някъде било много студено. Отговорих, че аз пък, обикалям цяла България и най-често съм по шорти.

Очите му говореха, че не ме разбра.


ИНЕРЦИЯТА, ПРИЯТЕЛИ, е страшна работа.
Тя е навсякъде:
– топло е, навлечени сме, но ни мързи да се събличаме
– почивен ден, спим до единайсет, щото е почивен ден
– ядем до дупка, защото ще променяме храненето от понеделник („От понеделник няма шега“, помните ли?)
– децата питат нещо, ние им бутаме в ръцете таблета, щото ни мързи да обясняваме
– да идем вечер на тренировка, но предстоящият вкус на ракията и салатата са по-примамливи

И още, и още.


ЗОНАТА НА КОМФОРТ УБИВА БУКВАЛНО
Чували ли сте за „Вселена 25“ на д-р Калхун?

Популация от здрави, действени мишки, поставена в абсолютен комфорт, се изражда в мързеливи, лишени от воля за живот животни, като накрая всички измират, въпреки изобилето от храна, вода и прекрасни условия за размножаване.

А пътят на измирането (в света на изобилието) подозрително напомня облика на днешното ни общество: задоволени, разлигавени, инертни, вяли, кресливи, изнежени хора, с рязък спад на основната интелигентност, немалка част от които с ялова ориентация (обратна полова ориентация – при мишките се случва буквално същото).

Двайсет и пет пъти д-р Калхун и екипът му провеждат експеримента (с нови и нови здрави мишки), но смазващият резултат е един и същ – всеки път.

Дезорганизация, мързел, отказ от движение, покачване на ненормално телесно тегло, междуособици, противопоставяне, агресия, канибализъм, промяна в нормалните полови нагласи, отказ от воля за оцеляване и в края – изчезване на популацията.

Напомня ли ви на нещо?
И… какво ви казвам ли?

Ако искате здрава имунна система, ще трябва да се промените – сега, на мига. Не утре или в понеделник. Със заричане не става.

Ако искате здрава имунна система, ще трябва да намалите яденето и да преодолеете комфорта от натъпкването на стомаха, с което сте свикнали.

Ако искате здрава имунна система, ще трябва да излезете от комфорта на топлото легло, да отворите прозореца, да правите гимнастика, да се плискате на чешмата, да правите хладни и студени душове и Да Учите На Това Децата Си.

Ако искате силна имунна система, ще трябва да прекарвате много време на открито сред природата – под дъжда, в снега, в студа и вятъра, там където е истинският ни дом. Така тялото свиква да се бори, да оцелява и предава този дух и нагласа на всички клетки и органи.

Ако искате силна имунна система, ще трябва да учите другите на оцеляване, защото предаването на знанието, уменията и навиците, е част от пътя за оцеляване на Цялото – семейството, групата, общността, нацията.

Друг път към здравето, приятели, другари и другарки, няма.

В КРАЯ:
Широките простори са пред вас: какво ще направите?
И как ще живеете занапред?


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар