ВЪПРОС:
“Доколко можем да се доверим на тялото си, Емо?“
ОТГОВОР:
Просто е: До николко.
Почти.
УТОЧНЕНИЕ: Разбира се, всеки притежава вроден аспект на чуваемост спрямо тялото си. Примерно, има бебета, които сучат, докато преядат и повърнат поетото, а други спират навреме. Което, не значи, че впоследствие първите непременно ще напълнеят, а вторите ще са здрави и стройни.
ТЯЛОТО е инерционна биологична маса и “изискванията” му са да бъде сито, нахранено и да не прави нищо. Ако все пак извършва някаква дейност, тя е свързана с отделяне и удоволствие. Дори оцеляването не е приоритет, защото концепцията да оцелееш, изисква умения като предвиждане и планиране, които не са присъщи на тялото. Биологичното му схващане на оцеляването е, да отдръпне крайник или да се премести, ако усеща болка.
СЪЗНАНИЕТО, което оживотворява биологичното тяло, има две страни. Първата е свързана с тялото и се влияе пряко от нуждите му, а втората е чиста енергия, чиито приоритети нямат (почти) нищо общо с т.нар. материален свят – тук, в нашата реалност. Чистата енергия използва тялото за опознаване на Реалността въобще, за основа (катапулт), чрез който израства (или не) в зависимост от генетичните дадености, възпитанието, изградения (или липсата на такъв) характер, вяра и развиващо се разбиране за нещата и живота.
ЛЮБОПИТНО: Деца, които са възпитавани да ядат плодове, дори при наличието на захарни изделия (торти, пасти, сладкиши), винаги избират и търсят плодовете. Правят го без наставления и съвети от страна на възрастните.
Обратно: деца, хранени с пакетирани храни, с вафли, сладкиши и пр, избират сладкото и захарта – винаги, във всичко и (естествено) са с наднормено тегло и боледуват несравнимо повече.
ЛЮБОПИТНО-2: Плачът и хленченето при децата.
Проведен едномесечен експеримент с две групи от три по десет деца (бебета, тригодишни и десетгодишни). Едната група деца били плачливи, мрънкащи, хленчещи и оплакващи се. Другата – спокойни и тихи.
Първата група била предоставена на родителите на децата от втората и – обратно. За контролното време от един месец, резултатите били смайващи:
– плачът, хленченето и оплакването при група 1 почти изчезнали.
– спокойните и тихи деца от група 2, се доближили до тия от група 1 преди началото на експеримента.
Изводът: Присъствието на възрастните (пол, глас, реакции, манталитет, възпитание, характер) мигновено влияе върху оформянето и израстването на детето – интелект, характер, предпочитания, реакции. Изграждането на хранителни навици, афинитет към едни или други храни, спортна нагласа, обич (към хора, животни, към изкуство, книги и пр) са едно към едно отражение на придобитото от родителите (или възрастните, които играят роля на родители)
Разбира се, индивидуалните, генетични наследствености оказват влияние, но то може да бъде смачкано, потиснато, обезличено, доведено почти до нула, в зависимост от присъствието и влиянието на родителите/възрастните (настойници, възпитатели, роднини).
ИЗВОД: Можем да се доверяваме на тялото, ако то е възпитано, хранено и тренирано по определен начин и ако този начин продължава в момента. Но, ако начинът на живот бъде променен, тялото много бързо променя нагласите, усещанията и приоритетите си.
Поговорката: “Лошите навици идват бързо, а добрите се изграждат бавно” е валидна навсякъде и за всички.
Или: едно и също тяло, поставено в различни условия на живот, ще подава различни сигнали, които очевидно няма да са нито обективни, нито меродавни.
РАБОТЕЩИ ПРЕПОРЪКИ:
1. Ако искаме да чуваме, когато тялото ни показва, кои храни са добри за нас, е необходимо да проведем период на физиологично прочистване, но това не става за ден-два. (как, колко и начин на провеждане – на съобщения)
2. Ако искаме да чуваме, когато тялото ни показва количеството храна на едно ядене, е необходимо стомхът да се свие до нормалните си размери. При над 85% от хората той е раздут почти двойно и дава сигнал за ситост, едва когато вече сме количествено и физиологично преяли. Свиването на стомаха се извършва естествено при гладни курсове, разтоварващи дни и волево намаляване на конкретните порциони.
3. Ако искаме тялото да ни “подтиква” към движение, е необходимо да му покажем, какво е усещането по време на спорт, приятната отпускаща умора след това и същевременно неописуемото чувство за енергия, обновление и зареденост. То ще запомни и ще ги изисква от нас отново.
4. Ако искаме тялото да ни показва необходимите вкусове (помнете: вкусът е енергия), трябва редовно и периодично да даваме почивка на езика, устата и храносмилателната система. Това се получава с ежеседмичните гладни, разтоварващи или хранително олекотени дни (въпроси, програми – на лични съобщения).
5. Общо: Ако искаме да чуваме и да сме сигурни в сигналите, които тялото изпраща, е необходимо възпитание, образование, обучение, практика, разговори с инструктор/учител, определен начин на живот, лични стремежи, естетически усет, вяра и духовни търсения.
С препоръките – дотук. Който има желание да научи повече – да посещава ежеседмичните Йога-занимания.
В КРАЯ:
ИЗБОРЪТ какви, кои, какво и какъв Човек искаме да бъдем, е ежедневен и ежеминутен.
Във всеки час, секунда и миг.
“Времето е в нас и ние сме във времето“
Весели празници!
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.