Хималайска сол и отслабване ??? Сезонът на Празната глава, Голямата уста и Марлята-спасител

   (три въпроса, един отговор)

   ВЪПРОС №1: „… и да ти кажа, Емо, лъжа е, че се отслабва от зеленчуците. Изкарах три дни на варено червено цвекло с хималайска сол, но не отслабнах нито грам.“

   ВЪПРОС №2: „Все не мога да спра, като ми се яде, Емо. Как да свикна с точното количество и да спирам навреме?“

   ВЪПРОС №3: „Като казаха, че идва грип, сложих марля на устата и носа и две седмици ходих с нея навсякъде. Обаче накрая ме хвана грипа. Защо става така, Емо?“

ОТГОВОР:
Да-а-а, хималайската сол помага за отслабването.

Много.

Направо е първа в списъка.

Както казва един близък приятел: „Отиваш пешком до там (Хималаите), качваш се горе, изкопаваш си сам солта, туряш я в раницата и тръгваш обратно. Пеш, има си хас. Като се върнеш в къщи, стъпваш на кантара и – изненада! – десетина-двайсет и повече кила надолу.“

И после, как да не вярваш, че с хималайската сол се отслабва?

ЗА СВЕДЕНИЕ на „хималайските любители“: Хималайската сол е (каменна) сол, както всяка друга по кълбото, наречено Земя.

Това, че била божествена (щото, разбирате, я копаели по-нависоко, т.е. по-близо до Господ), го оставям за ония, дето четат и вярват в хороскопи, следят Сатурн в кой дом е и посещават регресивна терапия – за изчистване на трите (петте, седемте, колкото там) вида карма.

И чакат някой (разбира се – чуждоземен) брадат готованец, уж гуру, дошъл за пари, да им раздвижи, хе,хе, чакрите.

Щото, ако не погледнат (олеле, божке!) позитивно и не задвижат чакрите, мрънкайки чуждоземни мантри и напеви, как въобще ще излязат сутрин от къщи?

И са абсолютно убедени, че погледнат ли дълбоко в себе си (дълбоко, дълбоко – колко да е дълбоко?), светът ще се оправи, войните ще спрат, гладните дечица с коремите тутакси ще се нахранят, на третополовите извратеняци от Брюксел ще им дойде акълът в главите, американците ще закрият хилядите си военни бази и ще се приберат у дома, а ние..

Ох, ние?…
Българите?

Ние, ще вземем да си отворим историята, ще видим пожълтелите снимки на мъжете и жените, загинали някога за да живеем ние, ще се погледнем в огледалото, ще започнем да ценим кой и кога ни е подавал приятелска ръка, ще разберем, че децата ни имат нужда от родители с достойнство и чест…

И…

Ами, ще грабнем задружно сопата… и ще я използваме по предназначение.


ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Е АЛКАЛНО.

„Алкал“ е арабска дума (ал-кал – „дървесна пепел“), напоследък модна и вече журналистически и Фейсбук-преекспонирана, която отразява баланса между покълване и разпад, между живот и смърт, между бяло и черно, между светлина и тъмнина, между добро и зло в човешката биология.

Древните лечители (вкл. и по нашите земи) са имали много точна естествена методика (вкус на урината, кръвта, потта, пулса, дишането и пр.), чрез която да преценят кое преобладава в тялото.

Всяко обяснение на физиологичните процеси е идвало от аналогията с процесите в природата. Което, разбира се, е истинският подход.

ДНЕС ХОРАТА (и лекарите) робуват на цифрите.
Прието е, че балансът на киселина-алкал в тялото е седем (7) – от едно до четиринадесет.

Но, истината е, че тялото става здраво и неподатливо за болести, когато общата физиологична алкалност редовно е над седем – 7.2, 7.4.

За съжаление, в наши дни, общата (защото всяка биологична система или орган има своя, отделна алкалност) стойност на киселина-алкал у хората, масово е от седем надолу: 6.9, 6.8.

Което означава, че хората винаги са болни – дори и когато нямат външно изявена и диагностицирана болест.

СОЛТА (хималайска или не), наред със захарта, са първите, основни и най-важни нарушители на физиологичната алкалност.

Тялото ги таксува като враг, отрова и опитва да ги изхвърли. За тази енергоемка дейност използва калция – изсмуква го от костите и – ето ви бъдещата остеопороза и калциране на сърдечно-съдовата система.

Използването на костния калций при захарта е директно, а със солта – през няколко, опосредствани химични етапа, като крайният ефект (загуба на костна плътност) е същият.

НЕИЗХВЪРЛЕНАТА СОЛ е отрова и организмът я обвива във водниста, мастна тъкан (предпазен пашкул) и я оставя на депо – по/във вътрешните органи, които се омазняват (прим. черен дроб) или се отлага по корема, ханша, бедрата, раменете. Това са относително безопасни (за известно, кратко време) места.

Тези физиологични складове постоянно изпускат в кръвта огромни, тежки, мазни молекули, които засядат на тесните места и омазняват всички тъкани. Отделно от това повличат и разстройват хормоналната система. Т.е. разказват играта на целия организъм.

И – въпреки че организмът остава без жива, клетъчна вода – тялото набъбва, раздува се и теглото се увеличава.

Сега, изяснява ли се причината, поради която жената с цвеклото и солта не е свалила и грам за три дни?

 

ПРЕКОМЕРНИЯТ АПЕТИТ (след нахранване) е пряко свързан със солта и захарта.

Подправените (сладко-солени) яденета изсушават вкусовите рецептори, които свикват да свързват овлажняването с приемането на вкусно подправена храна и сладки напитки.

Казано иначе – организмът сит, но ние продължаваме да тъпчем.

Така се навързват няколко разболяващи фактора:

– силно подправена (зарибяваща вкусовите рецептори) храна
– изсушаване на устата, езика, гърлото и стомашно-чревната лигавица
– провокиране на желание за още (подправена) храна и сладки напитки
– разстройване на храносмилането
– поемане на по-големи от необходимото, количества храна и напитки
– унищожаване на естествения вкусово-количествен физиологичен механизъм

Познанието за този порочен, натрапен механизъм дава отговор на въпроса за количествата храна.

И той е?…

Свикнете да ядете без (или с минимално количество) сол.
А захарта… просто я забравете.

Така преяждането ще остане в миналото и тялото винаги ще ви показва, кога сте се нахранили

АКО НЕ ПРОМЕНИМ хранително-вкусовите си привички, в началото загубата на здраве е епизодична, а впоследствие циклично-сриваща се – проблеми със стомаха, червата, настинки, грип, а с течение на времето и по-тежки заболявания.

Разбира се, солта и захарта водят отровната класация, която се допълва от тежките, мазни пържени храни, безумните хранителни комбинации, лишените от живот пакетирани храни, подсладените захарни напитки и още и още.

Липсата на активно движение е капакът.

Това е ежедневният път, по който натъпканият с отрови, застоял, вмирисан организъм се превръща в благодатна почва за развитието на всякакви зарази, бактерии и вируси.

Така че, марлята на устата и носа е безпредметна – развитието на заразата започва отвътре. Но, ако ви харесва да приличате на Ханибал Лектър, носете я.

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО е отворена система – в него постоянно нахлуват маси от болестотворни агенти. Дали, обаче, ще се разболее, зависи от начина на хранене, състоянието на стомаха и червата, активността на кръвта и лимфата и общата степен на вътрешна чистота.

Спортът, движението, дълбокото дишане, чистият въздух и босоходството допълват профила на „неразболяващия се“ човек.

ЛЮБОПИТНО: Често (четири-пет пъти в годината) демонстрирам пред хората на йога-практиката (или на ежегодния лагер) следното:

Наплюнчвам длан, натърквам я в пода на помещението (зала, коридор, площадка), през което минават стотици хора и… я облизвам. Дланта е видимо мръсна, но досега нито веднъж билионите микроби не са ме довели до неразположение, грип или каквото и да е здравно отклонение.

Отговорът на въпроса „защо?“ вече го знаете.

В КРАЯ:
Какво, всъщност, казах?

Историята ни.
Огледалото.
Достойнството и честта.
Сопата.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар