Как да открием йога инструктор на който да се доверим? За здравето, инструкторите и други маловажни неща

   ВЪПРОС: „Емо, не съм от Варна, иначе бих посещавала всички твои тренировки и лекции. Убедила съм се, че доста инструктори са чисто и просто некомпетентни самозванци с накачени по стените, хубаво изглеждащи дипломи. Въпросът ми е, как да открием инструктор, на когото да се доверим, защото от това зависи здравето ни?“

   ОТГОВОР:
   Понеже е зимен период, имам кратък отговор:

   Чуеш ли, инструкторът да се оплаква, че го е хванал поредният, върлуващ повсеместно из страната, хе, хе, грип (вирус, инфекция, простуда, настинка, епидемия, зараза и други глупости) и се е лекувал (олеле, божке!) с антибиотици…

   Бягай далеч, защото…

   Да?

   Този нито разбира от здраве, нито има нещо общо със здравето.

   ЧОВЕК може да се разболее, но инструкторът, който (претендира да) разбира нещата, не би могъл да говори по този начин. Той би трябвало да знае, че болестите идват, когато ги повикаме – с неправилен начин на живот и разпределение на ежедневието, липса на специално движение, неправилно, объркано и претрупано хранене и най-вече със светоглед и мислене, които водят към болест.

   И че грипът и настинката са другите имена на нещо, което можем да наречем „мързел, неразбиране и несвършена работа“.

   ИНСТРУКТОРЪТ (по здравословен начин на живот) би трябвало да живее според онова, което преподава, иначе е лъжец. Но, ако живее така и въпреки това боледува през месец-два, пълнее/отстлабва в зависимост от празниците и е далеч от природата… тогава е очевидно, че теорията и практиката му, са чисто и просто въздух под налягане.

 

   ДОВЕРИЕТО КЪМ ПРИРОДАТА (или липсата му) е основа на нашия светоглед.


Ако инструкторът употребява и пропагандира употребата на хранително-медикаментозни добавки, изводът е само един: Храненето на този човек е непълноценно, защото…

   … ами защото всичко…

   Всичко? Наистина ли?

   Да, всичко, което ни е нужно…

   Го има в природата. Точка.

   От нас зависи да разбираме, да го осмисляме и да оформим така хранодена си, че да покрива потребностите ни.

   Примерът с Иисус, който порицава последователите си, че не вярват достатъчно, че се страхуват и им посочва клон с кацнала на него птичка, радваща се на слънцето, е пример, идващ хилядолетия преди възникването на християнството. Има го под различна форма във всички народи и традиции по земята.

   Изводът е един: Ако опознаем околната среда, ние се изпълваме с доверие към природата. Повишаваме ли разбирането и познанието си, можем да живеем така, че да задоволим основните си ежедневни необходимости.

   Ходът на битието ни става спокоен и изпълнен с благоговение.

   Забележка: Не говоря за професионален и състезателен спорт, където здравето не е на дневен ред – важното е да направиш рекорд, да завоюваш място, да покриеш изисквания, да оправдаеш очаквания. Това, че (ако оживееш) поне пет години след приключване на кариерата ще се чистиш от поетата химия, е част от рисковете.

   КОЙ СВЕТОГЛЕД РАЗБОЛЯВА?
   Вселената е триумф и апотеоз на единството и заедно-правенето.

   Всеки интелигентен човек знае научната максима, че ако произволно избран атом в края на Вселената трепне, в същия миг в другия край атомите реагират моментално, без времеви промеждутък. Това не е твърдение „априори“, а доказан и доказуем експеримент.

   Казано иначе, нищо в космическата безкрайност не се случва без участието на всичко останало. Взаимовръзката е директна и ни разкрива грандиозно-възхитителен единен организъм на всички възможни нива.

   Единствено (и чудно защо) ние, хората, затворени в малко и уязвимо тяло, в малък отдалечен свят, разяждан от междуособици и войни, говорим за „субект и обект“ – субект (ние) и обект (онова, което наблюдаваме и изследваме). Т.е. според нас, хората, нещата са отделени, различни и дори противопоставящи се.

   Не само говорим.

   Възпитаваме децата си на противопоставяне.

Т.е. посяваме семето на неверието, недоверието и отделеността (зародишът на болестите) още с раждането на децата.

   А цялата земна съвкупност от религии, народностни традиции, вярвания от древността, съвременната експериментална наука, квантовата физика и физиката на големите космически тела, потвърждават точно обратното – всичко е Едно.

   ВСИЧКО, КОЕТО НИ ЗАОБИКАЛЯ, открива безкрайни възможности да общуваме с Природатa.

   Ако светогледът ни го позволява (вече знаем), без забавяне ще събуем обувките и ходим боси – по тревата, по земята, по пясъка, по камъните или през водата.

   Ако светогледът ни позволява, ще свалим вратовръзката, ще съблечем ризата, а заедно с нас ще го направят децата и близките. Децата, специално, винаги са готови, стига възрастните да не ги спират.

   (Тия дни (при обедни температури от +20), когато кажа на някого „Съблечи се, топло е“, ми отговарят „Да, но е декември. През декември трябва да ходим топло облечени“ или „Да се съблека, ама ако духне вятър и стане студено?“)

   Ако светогледът ни позволява, тръгвайки на разходка (поход), ще сложим в раницата късите панталони, потника, гуменките и сандалите – да сме готови, ако условията са благоприятни. Но въпросът е, възможно ли е да се движим активно, да вървим стегнато/бързо, да се изпотим, да усетим, че краката ни се потят в маратонките и – въпреки това! – условията да са неблагоприятни? Всяка температура (дори и -20) е благоприятна, щом се потим и ни е топло.

   Страховете, митовете и легендите за настинка (простуда, грип) ги оставете за мозъчно бетонираните, навлечени страхливци.

   Въпросът е: Те ли определят как да общуваме и разбираме околния свят и Природата или ние?

   И отговорът, Вашият отговор е…

   (На снимката: ранно утро е и въпреки слънцето, температурата на въздуха е 4-5 градуса; на морската вода 6-7)

   ЕНЕРГИЯТА е истинският ни двигател.

   Енергията не е риторичен евфемизъм или празна дума за мъгляво-сияйни духовни миражи, описвани от псевдо-учители и псевдо-инструктори, дето ги е страх да станат в зори и да се наплискат със студена вода на чешмата.

   И, които разбира се, никога нямат мнение за случващото се в страната и по света – за тях приказките на не знам кой си, пореден, брадат иностранен гуру са по-важни от бъдещето на децата ни, на нас самите и на онова, което някога наричахме… родина.

   (Познавам купища такива „инструктори“ – ако ги качим един връз друг, ще опрат в Луната. Има един, дето твърди, че е неуязвим за каквото и да е, защото извънземните му дават знание и енергия. Бил истински ходещ бог – най-малко. Мотае се из страната, изнася семинари, събира пари, лъже лековерния народ и когато му кажа „Хайде с мен да се окъпем в морето, нищо че е зима, отговорът е нещо от сорта: Днес не ми е добре; Чувствам се отпаднал; Настинал съм; Не съм готов за тази стъпка“)

   (В контекста на публикацията, познавам само един истински инструктор – моя приятел Весо Лучански. Знаем се дълги години и му пожелавам и занапред да е опора и стимул на хората търсещи здраве)

   Енергията е основният механизъм за всеобща връзка и единство, но тя съществува винаги в движение. Определението „потенциална енергия“ е чисто и просто моментна липса на енергия, която може да се прояви, само и единствено, ако нещо (предмет, тяло, механизъм, субстанция) се задвижи.

   Може да се прояви, но може и да не се прояви. Ключовата дума е „движение“.

   Без движение потенциалната енергия си остава… обещание за енергия.

Голословно, празно обещание.

   Къде сте вие, приятели?

   В КРАЯ:
   Както се казва „Предупреденият е въоръжен“.

   Имате точни критерии да прецените кой инструктор – колко струва.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар