ВЪПРОС:
“”… и ми е крайно трудно сама да обхвана деня си, защото имам толкова задачи за вършене.”
ВЪПРОС:
“За повечето хора е крайно трудно, Емо, да направят план за утрешния ден. Можеш ли да набележиш основните важни пунктове, а ако е удобно, да дадеш примери от твоето ежедневие?”
ВЪПРОС:
“Много ще съм ти благодарна, Емо, ако дадеш някакви съвети как да организираме ежедневието си.”
—
ОТГОВОР:
Преди всичко да сме наясно, че когато организираме деня си, трябва да сме далеч от фанатизма, педантизма и следването на сковани догми.
Това не води до нищо добро напред във времето.
—
ЕРЕТИЧНО
В нашия ден би трябвало да имаме пълната гама от изживявания и хубави емоции, които свързваме с добрата храна, приятната компания, топлотата на близките, докосването до природата, отдаването на тих размисъл, желанието за борбеност и действие, удовлетворението от преодоляването на препятствията, благоговението от съзнанието, че сме частици от красотата и мощта на космоса и вселената.
Какво ви казвам, ли?
В деня ни е необходимо да има моменти за някой шоколадов бонбон, дори за фунийка сладолед, ако решим.
В деня ни би трябвало да има възможности за промяна, ако се наложи да пропуснем тренировка или да отидем на вечеря, където, макар и да подбираме храната, тя няма да е като домашно приготвената.
В деня ни задължително трябва да има моменти (дни през седмицата), когато вместо да легнем в обичайния час, ние се разхождаме с приятели (или близки, много близки, най-близки хора) през нощта под звездите.
Ако винаги
– ядем приблизително едно и също
– ставаме и лягаме по едно и също време
– спазваме еднакви стереотипи в отношенията
– и отговорите на неочаквани предложения са от типа “никога не правя така”, “това е денят, в който правя само еди-какво си”, “винаги лягам по едно и също време”, “никога не нарушавам графика си” или “правилата са над всичко”.
Мисленето, стоящо зад изброеното, е мислене на човек като кон с капаци на очите.
Мислите ли, че това е човек с широк кръгозор, всестранни търсения, човек с необятен интелект, четящ и експериментиращ, енергичен приключенец или пък крайно интересен разказвач и събеседник?
Да ви кажа ли?
Нула процента вероятност.
Скука до смърт… че и оттатък.
—
ПЛАНЪТ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН
Той започва с вяра, приятели, съмишленици, другари и другарки!
Ако сме смачкани вътрешно, ако не вярваме в себе си, ако нямаме познания и енергия да преодолеем това…
Ако не четем, ако никога не сме имали пример (реален човек или герой от книга), който да следваме, ако не сме изградили навици, които въпреки моментния спад, да ни избутат напред…
Ако вместо да станем и да действаме, ние предпочитаме да приказваме, да спорим, да търсим доводи “за” и “против”, да мънкаме, че то не може да се получи отведнъж…
И още, и още, и още…
Тогава никакъв план не е възможен или…
Или няма да успеем да го изградим, или ще бъдем толкова себе-обезкуражени и черногледи, че дори и да успеем да съставим някакъв измъчен план, ще го спазваме от “ден до пладне”.
—
МАЛКИТЕ СТЪПКИ КЪМ УВЕРЕНОСТТА И НАВИЦИТЕ
1) Започнете с нещо простичко: всяка сутрин, независимо с колко време разполагате, да отделяте по пет-шест минути за основно раздвижване: навеждане надолу, приклякване, размахване на ръцете.
Нищо не е, но след две-три седмици ще откриете, че се чувствате чудесно и ще поискате да увеличите времетраенето на гимнастиката.
Така ще свържете две в едно: удоволствието и навика да правите нещо за здравето си всяка сутрин. Ще се изпълните с увереност, че вземате нещата в свои ръце.
2) Наложете си да повтаряте пет-шестминутката вечерта след работа. Това са някакви шест минути, нищо кой знае какво. Свикнете ли с това, постижението става сериозно, защото над 80% от хората дори това не правят.
3) Започнете един път в седмицата да излизате сред природата за час. Сами или със семейството (близки или приятели). Когато сте с близките, започвате да изграждате в децата съзнанието, че това е правилно, че близките трябва да са заедно, да излизат заедно сред природата и да имат достатъчно време да разговарят.
След време децата ви ще го правят със своите деца и семейства.
4) Започвайте закуската и обяда с две чаши вода и малък плод. За един месец ще усетите разликата, ще изградите навик и ще се храните с много по-малки количества.
5) Започвайте да включвате в поне две от дневните хранения малка зеленчукова салата или просто нарязани зеленчуци. Стомашната и чревната ви дейност ще се подобри неимоверно и ще се чувствате свежи и чисти.
6) Започнете да планирате поне едно или две от дневните хранения още от предната вечер. Ако знаете, че няма да може да разчитате на служебния стол (или да търсите близки магазинчета) подгответе закуската си и я увийте в подбрани пакети. Подгответе и обяда си и също го увийте. Сутринта слагате всичко в раницата и поемате.
…
Това, приятели, са първите стъпки от смесени препоръки, които (ако започнете) ще изградите основна, базисна увереност, ще станете по-експедитивни и това ще започне да променя реакцията ви към нещата, с които се сблъсквате в ежедневието.
—
ПЛАНЪТ Е УСЛОВНО ПОНЯТИЕ
В зависимост от
– възрастта
– професионалните заетости
– пола
– социалната и личната активност
– физическо и психическо състояние
И още, и още….
Планът може да изглежда съвсем различен.
Примерно, планът за деня при човек, работеш нощни смени, ще е изцяло различен от планът за този, чийто работен ден започва в девет сутринта и завършва към пет-шест вечерта.
Единствено общото е, че трябва да има (1) относително ритмично хранене, съобразено с енергийния разход и (2) някакъв род ритмична физическа активност, която да обезпечава необходимостите на тялото да поддържа вътрешното здравословно състояние на органите, системите и клетките.
Накратко: всеки се нуждае от план за деня, но план на един е трудно да се наложи и да съвпадне с плана на друг човек.
—
ПЛАН ЗА ДЕНЯ. КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО?
1) Три-четири кратно хранене, съобразено с енергийните необходимости.
2) Кратка или по-сериозна физическа активност преди всяко хранене. Казано точно, всяко хранене трябва да бъде заслужено, т.е. тялото да е извършило енергоразход, иначе започваме да качваме килограми.
3) Вечер след работа да планираме някакъв вид специализирана физическа активност, защото през деня в тялото се натрупват множество отровни, непреработени субстанции, които трябва да бъдат изхварлени с потта, с дишането и с емоционалното изживяване по време на тренировката.
4) Да не разчитаме на капанчета, квартални скара-бири и пр. за храна, а да си носим подготвени хранения от къщи. Без това здраве не е възможно. Ако се върнем сто-двеста и повече години назад, ще видим, че нашите деди са тръгвали за нивата с дисагите, в които е имало точно приготвена храна и вода.
5) Да имаме момент/моменти на планирано отпускане или много кратка медитативна практика (2-5 мин.) всеки ден, защото това е ключов начин да презаредим и обновим енергията на тялото и психиката.
—
МОЯТ ПЛАН
1) Задължителна физическа активност преди закуска.
Понякога между ставането ми сутрин и сядането на масата минават четири и повече часа на сериозно физическо натоварване.
2) Много вода и плодове преди закуска.
На практика събирам повече от литър, преди да седна на масата.
3) Никакви залитания с подбора на продукти и с мен е винаги раницата с храна, ако ще съм за повече от пет часа извън къщи.
4) Задължителни студови моменти (сутрин започвам със студен душ и имам още един-два с напредване на деня)
5) Имам между един и три приема на пресни плодове преди хранене. Не можем да искаме здраве, ако поне едно от храненията ни не се предхождат от чиста питейна вода и суров, пресен плод.
6) Постоянно нося със себе си книги (фактологични, медицински, художествени и пр.) Това е начин да поддържам готовността си да научавам нови неща, да ги запаметявам, да ги осмислям и да ги прилагам.
—
НАШИЯТ ПЛАН И ДЕЦАТА
Начинът, по който мислим и живеем, се възприема от децата около нас.
На снимката:
Поканен бях да изнеса лекция и около мен бешеш пълно с хора и малки деца. Докато говорех, виках по някое от децата, с тях извършвахме определени движения или техники от карате.
Оказа се, че децата, които имат активни родители, разполагат с много по-големи възможности да наподобят сложните движения и да ги осмислят, отколкото някои други деца, чиито родители са по-уседнали, по-недвижещи се, а и децата не са ходили на никакъв вид спорт.
Но най-важното беше, че всички деца с интерес се включиха, което би трябвало да накара родителите им да си зададат сума въпроси относно организацията на живота в къщи: движение, спорт, походи, хранене.
Накратко:
Нашето здраве и лично израстване подготвя личностното израстване на нашите деца и им открива необятни възможности да се занимават с различини и многообразни дейности, когато порастнат и вземат своя живот в ръцете си.
—
В КРАЯ:
Набелязах основните неща, върху които да се съсредоточите, когато решите да започнете планирането на деня си.
Приказки не са необходими.
Изисква се непосредствено действие и подготовка на утрешния ден.
Започвайте, приятели!
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.