КАРМАТА включва огромни отрязъци от време, през които душата на човек съзрява, поправя грешките си и преминава в състояние на нирвана – спокойствие и сливане с Всичкото.
—
РАЯТ и АДЪТ в християството имат аналогична роля: човек получава заслуженото. Ако е в ада, след много време, прекарано в некомфорт и мъки, човек има възможност да осъзнае и поправи грешките, да “влезе в правия път” и да прекъсне цикъла от мъчения.
—
АНАЛОГИЯТА в митологиите и религиите по света е очевидна и зад нея стои най-простото – надеждата. Надеждата към по-добро, към по-хубаво, по-чисто, по-истинско, по-близко до топлотата, която всеки търси и надеждата, че утрешният ден ще е по-добър от днешния.
—
ВЪЗКРЪСВАНЕТО на Иисус, на Озирис, на Балдер (старогерманският предходник на Христос), на Кецалкоатл (при ацтеките) и пр. е свързано със светлината, прогонването на студа, възраждането на живота, т.е. – отново с надеждата.
—
НАДЕЖДАТА… е всичко. Не здравето, не парите, не скъпите дрехи и придобивки. “Гол идваш и гол ще си отидеш” казваше Ванга и “дано, когато си отиваме, сме поне малко по-добри”
—
ПЕТТЕ РИБИ и двата хляба на Христос са океан от надежда, която той е влял в сърцата на събраното множество. С надежда е повел и Моисей хората си и именно надеждата ги е крепила през десетките трудни години на път и лишения, ако приемем Библията буквално.
—
ПРЕДИ ДВА ДНИ ни напусна Габриел Гарсия Маркес, който десетилетия наред даваше на читателите си надежда. Надежда за обич, любов и човешка топлота, които са възможни, стига да ги искаш много, да запазиш чувството чисто, да се уповаваш на бог/Природата и… да вярваш в себе си.
—
ПРАЗНЦИТЕ са концентрирана надежда. Събираме се с близки, с наши хора, пълним софрите и чашите, чукаме се за здраве и дълъг живот и тайничко в себе си се надяваме, че някой някъде ще ни чуе и желанията ни ще се сбъднат. Разхождаме се, вслушваме се във вятъра, гледаме нощем луната и звездите, докосваме “вълшебните” камъчета, събрани край реката, галим уличната котка и продължаваме да таим надеждата в себе си.
—
НЕ НИ ТРЯБВА много. Всъщност, нужно ни е съвсем малко. Един хуморист го казваше точно: “Няколко приятели, достойни за доверието, някой, когото да обичаме истински, едно куче, една котка и нещо за хапване и за пиене, защото, ако няма обич, жаждата е страшно нещо“
—
В КРАЯ: Дали ще са пет риби и два хляба, дали ще е манната, дошла от небето, дали ще е телефонно обаждане или ще е тенджера с набързо сготвена леща от любим човек, все едно е… и думата е НАДЕЖДА.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.