Въпрос:
“Здравето е важно, но и духовността е важна. Емо, какво е твоето отношение към Закона за Кармата?”
Отговор:
ТЕОРИЯТА за кармата е религиозно-философски, а напоследък и твърде романтичен израз на човешкия стремеж нещата тук, долу, в нашия свят и – там, горе, в духовността, да имат за основа справедливостта и баланса… така както ги схващаме ние, хората.
Което е разбираемо, но не е твърде сериозно… от гледна точка на грандиозността и многообразието на Вселената.
ПОВЕЧЕТО ХОРА не знаят, че схващането за кармическите предопределености започва и бива толерирано от официалната власт в Индия, по същите причини, които налагат приемането на християнството за официална религия в Римската империя.
Тези причини се вместват в една дума: власт.
ПОСТАНОВКИТЕ за кармата могат да бъдат разглеждани единствено от гледна точка на “линейното” време – т.е. че след едно, идва друго, после трето и пр.
Само на тази основа, би могла да вирее идеята, че се прераждаме, пак и пак, учим се, обогатяваме себе си и вървим напред.
Което е краен, антропоцентричен поглед.
Нещо, като някогашното схващане, че Земята е Център на Вселената.
НО ПОСЛЕДНИТЕ научни постановки, както и самият будизъм са единодушни: Времето и Пространството Не Съществуват и нещата винаги са и остават в една енергийна, плуваща сингулярност, вътре в която Всичко е Едно: минало, настояще и бъдеще.
Казано точно – нито едно от тях не съществува и тези понятия са, всъщност, помощни словесни “патерици”, върху които се опираме, за да обясним що-годе разбираемо нещата.
“Хората приемат твърде буквално тези “патерици”… за съжаление” Думите са на проф. Стивън Хокинг.
ДУМИТЕ, всъщност, са звуков/словесен/емоционален израз и опит за обяснение на въздействието, което нещо (предмет, човек, явление) е оказало върху нас.
Думите предизвикват вътрешно-психологичен отпечатък, който поражда емоционални асоциации и повечето хора идентифицират именно тези асоциации… със същността на обективните неща.
Казано точно, ние разсъждаваме върху следствието от представата си за “нещо”… но не познаваме самото нещо. Априори-конструкция, изградена върху нищото.
РАЗБИРА СЕ, както науката, така и философско-мистичните школи са единодушни, че граница между обект и субект не съществува, което е един от спасителните мостове между Теорията за Макрокосмоса (Вселената на Айнщайн, Всеобщата Относителност, гравитация и пр) и Микрокосмоса (светът на квантовите и суб-квантовите взаимодействия).
Малцина знаят, че доскоро между двете теории доскоро съществуваше (наглед) непреодолима пропаст.
ТЕРИ ПРАТЧЕТ има интересно наблюдение върху човешкото съзнание в зависимост от размерите на тялото.
В Трилогията си за номите, той казва, че съзнанието на човек, който е висок един метър, не е като това на човек с ръст метър и осемдесет: много дребният човек има много повече поводи за страх.
Ами ако сме високи… пет-осем сантиметра?
Едно най-обикновено пухкаво котенце ще се окаже за нас… ужасен звяр.
КАКТО ВИНАГИ: Битието (тяло, обективни условия) определя съзнанието.
Романтичните излияния, че съзнанието може да функционира ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН в различни тела (различни условия), са по-скоро тема за следобедна сапунка, отколкото за сериозен разговор.
НЕВЪЗМОЖНО е да си обясним каквото и да е във Вселената, ако не се опитаме да надскочим ограниченията на тялото, пола и, разбира се – ограниченията на… човешкото съзнание.
Има животни, които виждат следите от птичките във въздуха, часове, след като са минали. За нашето око 98% от Вселената е Тъмна Материя, празнота някаква… и съвсем доскоро бяхме убедени в това.
Но – така ли е наистина?
Очевидно – не.
НУЖНО НИ Е повече смирение, по пътя към осъзнаването на нещата.
В КРАЯ:
Е, този край, винаги е отворен…
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.