Коледни чудеса или „Стани, Лазаре, иди и прочети барем една книга“

(три въпроса, водещи до колапс на Вселената)

   ВЪПРОС №1:
   „Емо, нали сутрин гимнастика се прави само понеделник, сряда и петък?“

   ОТГОВОР:
   Аха, точно така.
   Ако докараме и пикаенето и ходенето по голяма нужда до три пъти в седмицата, че и по-малко, ще е върхът.

   Досущ една директорка, чиято тренировъчна база щяхме да наемем. В хода на преговорите тя чистосърдечно попита за какво са ни тоалетните. На въпроса ми, случва ли и се понякога да пикае или (не дай боже) да ходи по голяма нужда, жената отговори, че пикае веднъж на ден след кафето, вода не пие никога, а „голямата“ нужда – един път в седмицата, но…

   Но?

   Имало седмици, когато си спестявала и тоя… един път.

   Ето, на това му викам спестовност.

   ВЪПРОС №2:
   „Емо, не мога да накарам децата да ходят леко облечени, а и жена ми е все против. Не знам какво да правя?“

   ОТГОВОР:
   И този въпрос го задава човек, на чиято профилна снимка виждам навлечен с пуловери и якета подпухнал, брадясал мъж, с черни очила, закриващи половината му лице, а за капак на главата си има бейзболна шапка, върху която е нахлупил качулка.

   Върхът.

   ОПИТВАЛ ли си, приятелю, да откриеш у себе си такава енергия, че направо да запалиш близките си хора? Да хванеш жена си и децата си за ръце, да тичате по морския бряг, да се смеете, да се боричкате и да се гмуркате във вълните, та чак делфините да ви завидят?

   МИСЛИШ ЛИ, че жената би останала равнодушна към такава бликаща, всеобхватна, гореща, животинска енергия? Мислиш ли, че въобще ще и мине през ума да те спира, ако излъчването ти е толкова завладяващо, усмихнато, игриво, носещо усмивка и настроение?

   ДОПУСКАШ ЛИ, че ако СИ такъв, профилната ти снимка би била същата – скрит зад очила, тюфлеци, шапки и качулки?

   СХВАЩАШ ЛИ вече, че жена ти просто отговаря на това, което излъчваш – притеснения, неясноти, незнание и откровен страх, а след това ти ги връща по женски – с опониране, несъгласие и инат?

   ИМАШ върху какво да работиш, приятелю: върху себе си.

   Направиш ли го, действителността ще се промени като в „Завръщане в бъдещето“ – ще имаш жена, която ти вярва, разбира и подкрепя; деца, които те следват, защото си техният герой и защото по-добър пример от теб наоколо няма, а профилната ти снимка…

   Да, профилната ти снимка…

   Ще е съвсем, съвсем различна.

   ВЪПРОС №3:
   „Има заболявания, при които физическите упражнения са противопоказани, например, коксартроза. Също високо кръвно, глаукома и дискова херния. Съгласен ли си, Емо?“

   ОТГОВОР:
   Има си хас.

   Съгласен съм, че има едно състояние, при което физическите упражнения, не че са противопоказани, ами направо са невъзможни.

   Нарича се… смърт. Конец. Fin. The End.
   Ритване на камбаната.

   ОБАЧЕ, чудна работа: Ония малки неща – молекули, атоми, протони, неутрони и прочие, крайно елементарни дребнотии и суб-дивотии, пет пари не дават за това, хе, хе, особено, следчовешко състояние. Продължават да мърдат, да прескачат насам-натам, да танцуват, да се групират, да се сливат, да се обичат, да се любят, да кипят от енергия и да създават материя.

   А материята да избухва в звезди, звездни купове, галактики, вселени.
   И хора.

   Т.е. идеята за край и спиране (ега ти куцата, ялова, уж, човешка идея) е само в главите на тия, за които познанието се свежда до механизма на сваряване на пачата, примерно.

   НАКРАТКО: Противопоказаност няма.

   Има ограничено разбиране за живота, движението, природата и възникването на нещата.

   Тва дядко Айнщайн, онзи японец Мичио Каку, техния пра-пра-учител Питагор, Карл Сейгън или Човекът на стола – Стивън Хокинг, ако въобще ги знаем, са само неККви имена, чиито размисли лепваме като умни статуси, белким и ние минем за умни.

   АКО ПЕРИФРАЗИРАМЕ Сент Егзюпери, време е „… бавничко и без да бързаме, да се запътим към някоя библиотека“.

   Стига условията ВЕЧЕ да са благоприятни.

   НА СНИМКАТА: Условията са крайно благоприятни – температура към минус три, часът 08:30.

   Тия дни, по празниците.

   Успокоителното е, че когато привършвах и нахлузих маратонките, срещнах двама души от клуба, които тъкмо идваха за тяхната си, ранна тренировка.

   А после още трима.

   В КРАЯ:
   Не му се вижда края.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар