Медитацията в ежедневието – практично

МЕДИТАЦИЯТА е отпускане, успокояване и разговор в тишина със себе си. Тишината е два вида:
1. Тишина вън от нас – тихо и спокойно помещение с приятна обстановка.
2. Тишина вътре в нас, без оглед на външната обстановка.

ВГЛЪБЯВАНЕТО е начало на медитацията. Когато имаме свое помещение, е лесно: сядаме в удобна поза (или лягаме), отпускаме се и насочваме мисълта към нещо приятно – въображаема или истинска природна картина, светлина пред затворените очи или слушаме тиха, релаксираща музика. Отпускането трае 3-5-8 мин или, докато ни е удобно и приятно. Ако сме сред природата, на море или планина, намираме спокойно място и практикуваме там.

ДИНАМИЧНАТА МЕДИТАЦИЯ е медитация в движение. Вглъбяването е по време на ежедневните дейности. Така съзнанието се изчиства, тялото работи механично и точно и не поема негативна енергия.

СЪЗНАНИЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Когато сме концентрирани върху една мисъл (идея, картина, решение, въпрос и пр.), съзнанието кара клетките да трептят в синхрон и да се очистват по-качествено.

Това синхронно очистване прави клетката невъзприемчива към задържане на токсини и тялото не се влияе от болестотворни механизми. Казано иначе, спокойната клетка предава спокойствие и на съседните, взаимодействието им се усилва, нервните сигнали се пренасят без изкривяване, а натрупването на въглероден двуокис (от забавеното дишане) предизвиква усилено поемане на тъканен кислород впоследствие.

Клетъчното дишане засилва имунната система и монолитът съзнание-тяло придобива здраве от висок клас.

ЛИЧНОСТНИТЕ ПРОБЛЕМИ могат да се решават с ГРУПОВА МЕДИТАТИВНА ПРАКТИКА и динамична медитация. Когато човек е придобил навика да се самоизяжда, той прави това и когато опитва да медитира сам, в тишина и превръща практиката в самоцелно вътрешно ровичкане. При груповите занимания и динамичната медитация това е изключено.

ПАСИВНАТА (седяща, лежаща) медитация изисква балансиране с външни дейности – тренировки в зала или на открито, разходки и аеробни дейности – бягане, каране на колело, плуване. Ако отпускането в тишина е преобладаваща практика, то вкарва едностранчиви, пасивни и нерешителни нотки в характера на практикуващия. Затова е добре, преди да започнем, да поговорим и да се консултираме със специалист.

МЕДИТАЦИЯ И РАК: Медитативната практика (ако е добре балансирана с други спортно-социални и личностни дейности), поставя физиологичните системи в равновесие. Изчиства тъканните/клетъчни „неразбирателства“ и недоволните клетки, които се увеличават с възрастта, биват държани под динамичен контрол. „Недоволните“ клетки и техните обединения (рак), възникват поради лошо взаимодействие с останалите и ГЛАД – минерален, витаминозен и кислороден.

Клетъчният глад се поражда от нееднородния пренос на хранителни вещества, вследствие на застойни процеси, нарушение на РН и лош пренос на командите от ценралния компютър – гл.мозък. Успокояването на физиологичните системи снижава нивото на тъканна нервност, премахва напрежението и поставя тялото в позитивна готовност за единодействие на вътрешно ниво и на външно ниво: Организъм-Природа. Спокойния теч на Всеобщата Енергия през клетките ги кара да се чувстват част от цялото и „тушира“ причините за клетъчни разминавания.

ДА СЕ ПОУЧИМ от опита на майсторите: На изток в будистките манастири, статичната медитация е само няколко минути сутрин. След това настъпва активно ежедневие, изпълнено с дейности, със съзнание, концентрирано върху идея/мисъл, зададена от наставника – т.е. активна медитация.

Твърде често се задават задачи за мигновена реакция, за да се провери, дали ученикът не е „прекалено“ и неадекватно вглъбен – посягат към него с тояга, нож, заливат го с кофа вода и пр. Далече на запад – в Андите, Кордилиерите или в Скалистите планини, наставниците-шамани карат своите ученици да се концентрират върху прага на болка: бягане бос по каменисти пътеки, през трънливи храсти, както и известният Танц на Слънцето, който е връх в мъжката издържливост, концентрация и динамична медитация. Най-общо танцът е пробиване на гръдните мускули, прокаране през тях въже, човекът се отпуска назад и цял ден се върти и пее срещу слънцето. Ако вечерта е на крака, това е възможно само и единствено на основа на добрата концентрация, защото ничия „гола“ физическа издържливост не е в състояние да се справи с подобно препятствие.

МЕДИТАЦИЯ И ВЯРА: Медитативната практика поставя нашето външно, ежедневно Аз в синхрон с вътрешното Аз, онова, което не се влияе от проблемите и което отговаря за нашите истински духовни търсения. В забързаната проблематика на действителността често изоставаме от нещата, които истински ни интересуват, а сериозните въпроси „Кои сме?“, „От къде идваме?“, „Какво, всъщност, е животът?“, „Какво има след смъртта“ и пр, оставяме… за когато му дойде времето. И, обикновено, когато решим, че е дошло, всъщност, вече е твърде късно. Медитативната практика ни дава сигурност, усещане за единство с Всичко и спокойствието, че сме приети ТАМ, за където сме се запътили.

ДЕЦАТА са истински тест за медитативност. Детските въпроси за човешките отношения, за Природата и бог, често ни сварват неподговени. Когато носим вътрешна усмивка и спокойствие, отговорите идват от само себе си. Думите на Айнщайн, „Ако можем да обясним на едно дете нещо с прости думи, значи наистина го разбираме“, показват, че инстинктивният, неприкрит от страхове и притеснения отговор, е най-точният. Децата оценяват това и връзката „голям-малък“ се установява от само себе си. Така получаваме доверието им и авторитетът ни е вън от съмнение.

ИЗВОД: Медитативната практика не е сложна и е естествено състояние на съзнанието и тялото. Но за да усетим тази естественост и да я направим „своя“, трябва да отделяме време за моменти, в които наистина да чуваме себе си.

В КРАЯ: Усещането че сме Част от Всичкото, не е само знание.
Преживяване е.

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар