МИТ Е, че нервното напрежение (стресът) някога е било по-малко. Точно обратното: в цивилизованото общество е отпаднал един основен стресов компонент – ежедневният, ежечасен и всепроникващ страх от директната и насилствена загуба на живота (нашия, на близките, на детето ни) от диво животно, от охраната на местния феодал, от минаващи разбойници, от неочаквано вражеско нападение или болест.
—
РАЗЛИКАТА Е в нивото на физическата активност, която в наши дни е буквално липсваща. Когато се страхуваме и притесняваме, тялото ни се подготвя за опасност и се втвърдява; надбъбреците изпускат адреналин, който наред с всичко друго, “надува” кръвта и я прави по-обемна, по подобие на днешните кръвни експандери.Налягането върху артериите повишава нивото на готовност, мазнините депа изпускат липиди и токсини, които “ядосват” клетките и тъканите, за да са изпълнени с борбеност и ние тръгваме срещу опасността. Ако опасността се размине, физиологичната стресова картина буквално отравя организма, но работата на полето, в ковачницата, грижата за животните, прането и тепането на реката, цепенето на дърва и пр. натоварени физически дейности (обичайни преди време) са поемали и разнасяли безпроблемно клетъчните “бойни” параметри.
—
—
ОТ ДРЕВНОСТТА организмът реагира по един и същ начин на (директната или въображаема) опасност: стяга раменете и гръбните мускули. Човек неусетно се привежда, за да поеме удара/нападението и да реагира.
Когато то липсва, но напрежението остане, най-добрият начин да възвърнем спокойствието на мускулите и гръбнака е… да имитираме физическа дейност по време на нападение. Казано иначе – да отидем в залата, на стадиона, в парка, в басейна и в относително кратък времеви отрязък да дадем възможност на тялото, да изразходва “готовността” си.
Ако това не стане, а ежедневните опасности (притеснения на работа, страх от уволнение, липса на достатъчно средства, фалит и пр.) продължат да ни атакуват, нервното напрежение обхваща всички структури, неотработените адреналинови компоненти и с-ие отравят клетките, а мускулните контракции предизвикват дископатии, ошипяване и лумбални (не само) дискови хернии.
—
—
Без активно движение и съобразен хранителен режим, участниците наддавали на килограми (организмът обвива в мазнини неизхвърлените токсини) и най-често вдигали кръвно налягане. Наред с това, контролната група мъже, принудена да бори стреса с плетене, се оказала буквално… с липсващ тестостерон и едва по-грубите фитнес-тренировки ги вкарали отново в нормата.
—
ИЗВОДЪТ е очевиден и в две посоки:
1. Ако поддържаме силно алкален физиологичен профил (много вода, плодове, зеленчуци, разумен въглехидратно-протеинов-минерален баланс и съобразено/скрито гладуване), при насложени стресови ситуации организмът отделя много по-малко токсни и ги изхвърля лесно. Казано иначе: когато организмът е чист, стресът няма “за какво да се залови”.
—
КОГАТО СМЕ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ, в нас нахлува огромно количество външна, твърда, земна енергия, предназначена за борба и оцеляване. Не можем да и се противопоставяме, нито да я затворим и заключим в себе си, но можем да я използваме.
Земната енергия ни подтиква към действие и активност. Извършим ли ги, на нейно място се установява нова, спокойна, светла и “мека” енергия, която ни изпълва с умиротворение и здравословна отпуснатост. Ние сме удивително създаден “кръстопът и превключвател” на Всемирната Енергия. От нас се иска да го разберем, да го проверим в действие и да оставим организма да си върши работата.
—
Тази, малка, и с огромно значение, точка… сме ние.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.