Нервното напрежение (стресът) преди, сега, здравето и неспирния ход на енергията


МИТ Е
, че нервното напрежение (стресът) някога е било по-малко. Точно обратното: в цивилизованото общество е отпаднал един основен стресов компонент – ежедневният, ежечасен и всепроникващ страх от директната и насилствена загуба на живота (нашия, на близките, на детето ни) от диво животно, от охраната на местния феодал, от минаващи разбойници, от неочаквано вражеско нападение или болест.
Най-обикновен „отлежал“ кариес и последвал абцес е можел да погуби всеки. Днес дори не се замисляме върху това, че някога общият вид на зъбите е бил основният признак, дали си заслужава да общуваме с някого или дали ще ни наемат на работа.

И ОЩЕ: Изнасилвания, грабежи, убийства, продаване в робство и тоталната липса на лекарска помощ са били в основата на психологическия и чисто физически страх, в който е преминавал човешкият живот. Ако за миг влезем в кожата на човек отпреди два века… е възможно да не преживеем шока. Достатъчно е да се запознаем със запазените отпреди два-три и повече века хроники (лишени от емоция „канцеларски“ четива), за да добием реална представа за миналото.

РАЗЛИКАТА Е в нивото на физическата активност, която в наши дни е буквално липсваща. Когато се страхуваме и притесняваме, тялото ни се подготвя за опасност и се втвърдява; надбъбреците изпускат адреналин, който наред с всичко друго, „надува“ кръвта и я прави по-обемна, по подобие на днешните кръвни експандери.

Налягането върху артериите повишава нивото на готовност, мазнините депа изпускат липиди и токсини, които „ядосват“ клетките и тъканите, за да са изпълнени с борбеност и ние тръгваме срещу опасността. Ако опасността се размине, физиологичната стресова картина буквално отравя организма, но работата на полето, в ковачницата, грижата за животните, прането и тепането на реката, цепенето на дърва и пр. натоварени физически дейности (обичайни преди време) са поемали и разнасяли безпроблемно клетъчните „бойни“ параметри.

ДНЕС тези физически дейности липсват. Запазени са по селата и в примитивните общности, до които (слава богу) цивилизацията не е достигнала.

ОТ ДРЕВНОСТТА организмът реагира по един и същ начин на (директната или въображаема) опасност: стяга раменете и гръбните мускули. Човек неусетно се привежда, за да поеме удара/нападението и да реагира.

Когато то липсва, но напрежението остане, най-добрият начин да възвърнем спокойствието на мускулите и гръбнака е… да имитираме физическа дейност по време на нападение. Казано иначе – да отидем в залата, на стадиона, в парка, в басейна и в относително кратък времеви отрязък да дадем възможност на тялото, да изразходва „готовността“ си.

Ако това не стане, а ежедневните опасности (притеснения на работа, страх от уволнение, липса на достатъчно средства, фалит и пр.) продължат да ни атакуват, нервното напрежение обхваща всички структури, неотработените адреналинови компоненти и с-ие отравят клетките, а мускулните контракции предизвикват дископатии, ошипяване и лумбални (не само) дискови хернии.

ЛЮБОПИТНО: Още през 50-те и 60-те на миналия век започват целенасочени изследвания и експерименти, с цел да се открият начините за неутрализиране на последствията от крайните стресови състояния. На експерименталния конвейер се слага всичко: от медикаменти и химически субстанции, до алтернативни методики. Най-интересен е руският експеримент, при който две групи военни доброволци биват подлагани на крайно физическо изтощение и гранична психическа интервенция.
Едната група (по съвета на далекоизточни „старци“- мъдреци, йоги) получава много вода, плодове, накиснати зърнени храни, мед, яйца, риба, зеленчуци и ограничено количество месо. През малкото часове за почивка, извън съня, тази контролна група се занимава със стречинг, гимнастически упражнения и силов комплекс, т.е. активна почивка.
Втората група се храни здраво, с много месо, хляб и почти никакви плодове и зеленчуци. Почивка – сън. След приключване на двумесечния експериментален срок, 80% от хората във втората група влизат в болница с високо кръвно, силно обезводняване, бъбречни проблеми, разстройство в съня и общо, тежко изтощение. Участниците от първата група… просто се прибират в къщи. Здрави, поотслабнали, но без болестни симптоми.

АМЕРИКАНСКИТЕ ОПИТИ включват предимно артистични, социализиращи и отвличащи вниманието дейности, с които да се противодейства на стреса. Плетене, участие в колективни четения, свирене на музикален инструмент, театрални трупи и пр. За кратко време заниманията вършат работа, но в дългосрочен план са безполезни.
Без активно движение и съобразен хранителен режим, участниците наддавали на килограми (организмът обвива в мазнини неизхвърлените токсини) и най-често вдигали кръвно налягане. Наред с това, контролната група мъже, принудена да бори стреса с плетене, се оказала буквално… с липсващ тестостерон и едва по-грубите фитнес-тренировки ги вкарали отново в нормата.

МЕДИКАМЕНТОЗНИТЕ ОПИТИ за противодействие на стреса завършвали с тежки психо-отклонения и зависимости от още по-големи дози успокоителни.

ИЗВОДЪТ е очевиден и в две посоки:

1. Ако поддържаме силно алкален физиологичен профил (много вода, плодове, зеленчуци, разумен въглехидратно-протеинов-минерален баланс и съобразено/скрито гладуване), при насложени стресови ситуации организмът отделя много по-малко токсни и ги изхвърля лесно. Казано иначе: когато организмът е чист, стресът няма „за какво да се залови“.

2. Редовните физически (силови/фитнес) упражнения, плюс бягане, плуване и йога/разтягане/стречинг/дишане (не епизодично, а като Начин на Живот) изхвърлят негативната енергия по метода „клин, клин избива“ и подпомагат общото спокойствие на организма. Трениращите редовно знаят, че ако в края на работния ден, отделим един час за спорт, след това се чувстваме не изтощени, а заредени и обновени.

КОГАТО СМЕ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ, в нас нахлува огромно количество външна, твърда, земна енергия, предназначена за борба и оцеляване. Не можем да и се противопоставяме, нито да я затворим и заключим в себе си, но можем да я използваме.

Земната енергия ни подтиква към действие и активност. Извършим ли ги, на нейно място се установява нова, спокойна, светла и „мека“ енергия, която ни изпълва с умиротворение и здравословна отпуснатост. Ние сме удивително създаден „кръстопът и превключвател“ на Всемирната Енергия. От нас се иска да го разберем, да го проверим в действие и да оставим организма да си върши работата.

ЕНЕРГИЯТА никога не спира. Време-пространството е пронизано от енергийни тунели, изпълнено е с движение и представлява трептящ и неспирно променящ се континуум. Тибетските монаси имат интересен начин за илюстриране на Неспирния Кръговрат: Рисуват и оформят с часове красиви фигури (мандали) с фин, цветен пясък и в мига на завършване… ги развалят. С това показват разбиращото си отношение към променящата се действителност и необозримите възможности за проявление на Живота.
В КРАЯ: Тайнството на пясъчния часовник е в точката между двата конуса, през която се процежда пясъкът. Тя е ключът към взаимната свързаност между времето и пространството.
Тази, малка, и с огромно значение, точка… сме ние.

 


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар