ВЪПРОС:
“Емо, какво имаш предвид, когато казваш, че трябва да променим светогледа и вярата си, за да се излекуваме от определени болести?”
ВЪПРОС:
“… и не разбирам какво толкова общо има мисленето ми с нещо, което си е съвсем материално, моето тяло, например. Болестта е чисто физически недъг, а мисълта е нематериална енергия.”
ВЪПРОС:
“Според мен е твърде спекулативно да се твърди, че мисленето е в състояние да ни разболее сериозно. Какво мислиш, Емо?”
—
ОТГОВОР:
След 1989-та лека-полека се случи нещо нечувано: наложи се да убеждаваме хората (и децата, което е ужасяващо) от необходимостта да се движат, да спортуват и да тренират.
Възрастните, иди-дойди, но да убеждаваш дете (в което животът и енергията блъскат като чук), че трябва да тича и да скача е абсолютно ненормално. Все едно да убеждаваме гепарда, че трябва да тича, птицата да лети или рибата да плува.
Преди 1989-та функционираха работническо-учрежденските спортни секции, където се тренираше здраво, провеждаха се редовни състезания и някои от най-добрите ни спортисти излизаха именно оттам. Абсолютно всички деца, пък, бяха обхванати в детско-юношеските спортни секции и подборът започваше още от първите класове в началните класове. Надвечер игрищата, затревените градинки и спортните площадки бяха пълни с деца и мъже по потници, нашите татковци, които от работа отиваха направо там.
Дух на единство, другарство и взаимопомощ витаеше навсякъде.
Психическата нагласа беше във възход, умората беше непозната дума и това се предаваше на цялото общество – от най-малките до най-възрастните. Седящи, лежащи и мързеливо зяпащи в една точка деца по училищните коридори нямаше.
За най-възрастните бяха изградени клубове, в които се организираха ежедневни походи, излети и спортни мероприятия. За близо две години тогава бях в системата по обхващане свободното време на пенсионерите и знам от първа ръка.
Достатъчно е да пуснете някой филм от онова време (прим. “Басейнът“) и ще видите всичко на живо и едно към едно.
—
ИДЕЯТА НА ПУБЛИКАЦИЯТА, ПРИЯТЕЛИ,
Не е да роним сълзи и сополи по отминалото, а да чуем, да разберем, да се изпълним с осъзнатостта, че и днес можем да функционираме по този начин на лично, семейно, групово и клубно ниво и това зависи от нашата енергия, желание за здраве и примера, който даваме на по-младите и децата.
—
МАЙМУНИТЕ, КОИТО ВЛИЯЕХА НА ДРУГИТЕ МАЙМУНИ
Припомням ви набързо т. нар. “Ефект на стотната маймуна”:
Японски учени, изследвайки флората и фауната на остров Кошима, наблюдавали нещо изумително: местните маймуни (вид макак) забелязали как хората от бивака измиват картофите и…
И след известно време започнали да събират сладките картофи (началото било поставено от женска маймуна), да ги измиват във водата на близко езерце и едва след това да ги ядат.
Очевидно измитите картофи се оказали по-вкусни, с по-малко боклуци по тях и затова постепенно в предварителното измиване се включила почти цялата тамошна островна маймунска общност.
Все пак било очевидно, че младите макаци възприемали новото действие много по-лесно от възрастните.
Но историята не спира дотук.
Колеги на изследователите им съобщили, че за няколко години новият начин на хранене се разпространил масово и сред маймуните от съседните острови, без да имат пряка видимост и жив контакт.
Изводът се оформил от само себе си: Когато се съберат достатъчно на брой животни (теоретично около сто на брой) знаещи и можещи нещо ново, тяхното излъчване, знание и натрупани навици се предават по индукция (излъчване) на съседните групи животни.
Накратко, колкото повече животни извършват нещо, толкова по-сигурно е, че то ще се предаде на малките им, на близките и по-далечни животински общности.
—
СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ОТ ВАС ВИЖДАТ ПОСОКАТА
Колкото повече сме,
Колкото по-заедно и по-задружни сме,
Колкото по-постоянни и упорити сме,
Колкото повече се движим, спортуваме и тренираме,
Колкото по-енергични, весели и усмихнати сме,
Колкото по-здрави и по-силни сме…
Толкова по-добре ще се чувстваме,
Толкова по-добре ще живеем,
Толкова повече усмихнати хора ще срещаме.
И най-важното: толкова повече усмихнати, изпълнени с енергия, любопитни, любознателни деца ще тичат около нас.
Толкова е простичко, че всяко животно на земята, във въздуха или във водата го знае.
Чудно е, че немалко хора от последните години са загърбили природата в себе си, забравили са естествените си инстинкти за самосъхранение и оцеляване, стъпкали са енергията, втъкана в клетките им и са духнали светлинката на живота, даден им свише.
“Ефектът на стотната маймуна”… ама наобратно.
Можеш ли ти, приятелю, виждайки това, да си налягаш малодушно парцалите и да не скочиш като пружина, за да дадеш пример и да защитиш Живота?
—
БАКАЛСКИТЕ ТАЙНИ НА ПСИХИКАТА (1)
Бакалски, защото няма нищо неразбираемо и чак толкова сложно.
Ако се чувствате унили, станете и клекнете десет пъти до долу.
Излезте на балкона/двора и направете пет-десет дълбоки вдишвания.
Размахайте ръцете в кръгове.
Отново клекнете десет пъти, отново раздишайте и размахайте ръце.
Направете пет или десет лицеви опори.
Разходете се из къщи, на двора, в градината.
Е, приятели, как се чувствате?
Гаранцията, че вече не сте унили и вяли, е сто процента.
Дори и да има някой остатъчен психомъгляв процент, той е в процес на отшумяване.
—
БАКАЛСКИТЕ ПСИХО-ТАЙНИ (2)
Ами ако освен движението, сте обзети от радостното и възпламеняващо очакване, че по някое време ще се видите с приятни, свежи, весели и занимателни хора?
Ако знаете, че тези хора ви приемат, оценяват, уважават и винаги биха ви защитили, как ще се чувствате?
Къде останаха притесненията, мрачните сенки на подсъзнанието, несигурността, страхът и прочие?
Къде остана психо-спирачката, която не ви пуска навън, която сковава тялото и крайниците ви и смразява вътрешностите ви?
Виждате ли колко е просто, приятели?
Виждате ли го наистина?
—
КАКВИ СА ТЕКУЩИТЕ ИЗВОДИ?
1) Започвайте утрото с гимнастика, леки силови упражнения и дишане.
2) Намирайте през деня кратки моменти, в които може да се разкършите, да клекнете десетина пъти или да изкачите етажите в учреждението.
3) Усмихвайте се и ще предизвикате усмивка у другите.
4) Интересувайте се от другите, излъчвайте искреност и разговаряйте с тях и те ще се интересуват искрено и ще разговарят с вас.
5) Ценете приятелството, поддържайте го и около вас винаги ще има хора, които ви ценят, уважават и искат да бъдат с вас.
—
ДА ВЛЕЗЕМ ПО-ДЪЛБОКО В НЕЩАТА
Запомнихте в какво се състои “Ефектът на стотната маймуна”, нали?
Но, приятели, съзнавате ли, че нашите клетки, нашите органи и цялото ни тяло функционират върху основата на този Маймунски Ефект?
Ако наистина го осъзнаем, моментално бихме променили целия си начин на живот, мислене и светоглед.
Когато една клетка е болна, тя напряга и другите наоколо.
Когато една клетка е недоволна, близките клетки също се изпълват с недоволство. А най-интересното е, че клетките ни се повлияват директно от нашето настроение, начина ни на мислене, от мотивите за постъпките ни, от начина ни на реагиране, от усещането ни за широта или притиснатост, за могъщество или безпомощност.
Сеем ли разделение и противопоставяне сред хората, посяваме разделение и сред клетките на тялото си. Най-общо това подтиква болестни промени в хормоналната система или създава предпоставки за тумори и рак.
Когато мозъкът и мислите ни са вяли, изпълнени с притеснения, клетките в тялото ни получават разнопосочни, абсолютно некоординирани сигнали.
Липсата на единна командирска мисъл (от мозъка) вкарва в разнобой отделните органи, кара тъканите да трептят некоординирано, нарушава се кръвообращението и (най-вече) се получава кислороден недостиг, поради накъсаното, плитко и нервно дишане.
Милиарди клетки се изпълват с гняв, започват вътрешнотъканни препирни, органите работят без единство помежду си и е въпрос на кратко време да възникне физически проявена болест.
Виждате ли, приятели, колко е просто всичко?
—
БЪРЗ СПРИНТ ПО СТЪЛБИЦАТА “ПСИХИКА-ТЯЛО-БОЛЕСТИ”
Когато сме постоянно притеснени, първа изгърмява храносмилателната система.
Оттук, в зависимост от мястото на поражението, могат да възникнат всички познати болести:
– запек, налепи, колит, хемороиди, рак на дебелото черво
– несмилане, дефицит на основни вещества, анемия
– несмилане, отрови в кръвта, проблеми с черния дроб
– несмилане, отрови, камъни в жлъчката
– несмилане, кислороден дефицит, срив на имунната система
– несмилане, запек, отрови в кръвта, белодробни болести
И още, и още, и още, и още…
Всичко “кофти” е тук.
—
БЪРЗ СПРИНТ ПО СТЪЛБИЦАТА… (2)
Ако обаче сме психически неуверени, без ясна цел за ежедневието, ако сме без познание и вяра, които да ни подтикват ежеминутно и без изградени от детството навици…
Ние няма да се занимаваме със спорт (той изисква воля и точно действие), няма да можем да следваме адекватен хранителен режим (люшкащите се емоции ще ни тласкат от едно хранително удоволствие към друго) и…
И така или иначе ще се стигне до описаните болестни завсимости от предния параграф (Бърз спринт… №1) или до чисто механични предпоставки за болестни изменения:
1) Нетренираната гръбно-коремна мускулатура ще доведе до изкривявания, ошипявания и ненормални износвания в гръбначната област (протрузии, дископатии, ишиас, дискови хернии и пр.) и всички други костно-ставни сегменти (тазобедрени стави, колене, рамене, китки, лакти и т.н.)
2) Изгърбената, приведена и смачкана стойка ще намали дихателния обем на белите дробове, ще се насложи кислорден недостиг, който ще наруши функциите на вътрешните органи и хормоналната система (бедна кръв, анемия, ниско/високо кръвно налягане, повсеместни вътрешни възпаления, лошо храносмилане, диабет, слаба имунна система, бъбречни проблеми, хормонални проблеми, хашимото и пр.)
3) Слабата нетренирана мускулатура, довела до ошипяване в горната част на гръбнака, задължително при жените предизвиква сближаване на границите на кръвното налягане, слабост, припадъци, недобро оросяване на мозъка, ранно старческо оглупяване и всичко по реда си.
Предполагам, е достатъчно.
—
И СТИГАМЕ ДО СВЕТОГЛЕДА
Ако нашето…
– образование
– самообразование
– стремеж към ежедневно научаване на нови неща
– желание за експериментиране и проверка на наученото
– съзнание, че сме отговорни за децата, близките, приятелите
– чувство за самоуважение
– знание за движещите сили на Вселената и Битието
Та ако всичко това е на ниво (вътре в нас), ние никога не бихме се изоставили, предали себе си, изпаднали в житейско униние, защото самото ни психо-физическо и ментално функциониране биха ни подтиквали
– да се движим
– да се храним разумно и премерено
– да прекарваме много време на чист въздух
– да спортуваме и тренираме редовно
– да поддържаме ведри и топли отношения с близките и всички останали
И… каква стана тя?
Стана това, че обхванахме всички аспекти на тукашния човешки живот на Земята.
Стана и това, че целият наш живот се оказва безкрайно интересно приключение, пред което екранните увлекателности на Индиана Джоунс просто бледнеят.
Стана и това, приятели, че (ако познанието и вярата ни са налице) вече би трябвало да сме се досетили, да сме осъзнали и научили, че нашият живот тук на Земята е капка, брънка, песъчинка или малка частица от цялостния Живот…
От който идваме, към който се връщаме и на който винаги, навсякъде, във всички времена и пространства принадлежим.
И докъде ни довежда това?
—
ДОВЕЖДА НИ ДО ОЧЕВИДНИЯ ИЗВОД, ЧЕ…
Животът винаги и навсякъде продължава
и
Никой, никога, никъде не умира, защото…
Защото Ние Сме Животът, а той е в неспирно движение, себеобновяване и себевъзпроизвеждане.
—
В КРАЯ:
Хайде сега да ви видя как ще се пльоснете на дивана с бира и чипс в ръцете.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.