(Практично за:
– големият разход на енергия и голямото ядене
– зацапването на вътрешните рецептори
– водата
– плодовете
– непознатото дъвчене
– енергия и хранене
– кой разби ядрото на атома
– непознатото движение и спорт
– мисленето и начинът на живот
– важните неща в живота)
ВЪПРОС: “Емо, как е възможно да тренираш и въобще човек да тренира и да се движи толкова, да се храниш с един домат и сирене, в краен случай с коричка хляб и да имаш енергия? Аз, ако не изям поне половин хляб и след края на яденето и два десерта, ще умра от глад. Абсолютно не ми се вързва и, ако можеш, да обясниш, ще съм благодарен.”
ПРЕД-ОТГОВОР: КОФТИ ОТКРОВЕНИЯ:
Преди дни получих въпрос от млад (нетрениращ) мъж, какво съм имал предвид, когато написах, че младите мъже трябва да ядат от всичко и по много.
Такъв въпрос от млад мъж ми се видя направо ненормален, защото откакто се помня съм спортист-състезател (още от 5-6 годишна възраст) и въпросът с яденето винаги е бил въпрос на оцеляване, т.е….
Т.е, вместо приказки, направо ще ви представя обяда, след излизане от сутрешната тренировка на поредния (страховито, ненормално, убийствено натоварен) тренировъчен лагер по карате в Сливен отпреди доста години.
Доброто старо време, когато каратето беше карате, а не форум, модно ревю някакво, за представяне на новото кимоно и новия скъп пояс, както е днес… в немалко случаи.
На първата минута след излизане от залата (потни, мърляви, с треперещи от умора крака) влетяваме в близкия магазин и излизаме с по една бутилка (големите стъклени бутилки от един литър) прясно мляко. Изпиваме го за две-три минути на ход – докато се занесем със саковете до спирката.
Десет минути по-късно сме в хотел Сливен, в ресторанта.
Между другото от изпития литър мляко – ни вест, ни кост, ни следа, ни усещане. Абсолютно нищо, стомахът празен и сме зверски гладни.
В ресторанта – обедно меню: супа, второ, десерт, хляб.
Супата – пилешка, топчета, рибена, от която изяждаме по една-две чинии заедно с половин хляб.
Гладът не е мръднал, там си е и стърже.
Начеваме второто (тас-кебап, скара, някаква яхния с месо и картофи) и още с начеването… вече е свършило, затова поръчваме втора порция. С нея една четвърт хляб.
Въобще не отварям дума за салатите – две, три, колкото. Към тях по една буца сирене. По него време нито сиренето, нито салатите ги имахме за храна. Просто, нещо там, пълнеж някакъв.
Накрая десертите – крем карамел, мляко с ориз от които изяждаме по два-три и повече.
На излизане от ресторанта сме порядъчно гладни и хлътваме в млекарницата за още един литър мляко (дори една-две банички, милинки, еклери), което изпиваме (и изяждаме) в асансьора – докато стигнем етажа и стаята.
До тук сме закърпили положението с глада.
Донякъде.
Имаме малко повече от два часа до следващата смазваща тричасова тренировка и ще сме гладни много преди да стъпим в залата.
Да съм бил двайсет и седем-двайсет и деветгодишен.
А спортните лагери бяха по една-две седмици (първият с един поляк, европейски шампион беше двуседмичен), двуразови (две тренировки на ден), като петък, събота и неделя тренирахме триразово – три тренировки дневно.
При всичкото това (нормално за тогава) хранене с мъка качвах до шейсет и осем-седемдесет килограма и после хоп – отново шейсет и пет.
Ако се върна още назад, в годините на състезателното плуване (по три-четири часа в басейна и десетки километри) и състезателния тенис на корт, за една надвечер (от шест вечерта до към десет) изяждахме по осем-десет и повече сандвича с шунка, а после в къщи – яка вечеря, че не се траеше от глад.
Моите съученици от онова време помнят и, ако решат, могат да се включат с коментари – ще е интересно.
Почти всяка нощ се събуждах гладен към два и затова започнах планирано да си приготвям нощна закуска – четири-пет кюфтета и половин хляб.
Така изтрайвах до сутринта, когато започваше храненето и петчасовият тренировъчен ден.
Който е бил състезател, знае.
Другите могат да приказват, каквото искат.
Надявам се, тези хранителни откровения да илюстрират донякъде, какво е храненето на здраво (много, много здраво) трениращо момче, състезател и млад мъж.
ОТГОВОР:
От онова време (ми) остана навика да планирам храненето за следващия ден: кратност, съставки, количество, грамажи.
Без планиране, добрата форма (здраве, килограми, извивки, мускулна напълненост, гъвкавост, отличен вид на кожата, издържливост и вътрешнофизиологична функционалност) е просто неосъществим блян.
Затова, когато съм вън от дома за повече от четири-пет часа, с мен винаги (освен, когато имам гладен ден) е популярната синя раница.
ВСИЧКИ ЗНАЕМ, че кучетата усещат десетки хиляди пъти повече миризми и нюанси от човека.
Повечето животни чуват отлично ултразвуци и всички реагират на нискочестотните инфразвукови вълни, предхождащи земетресенията.
Техните фини физиологични рецептори са отворени за окръжаващия ни свят на 100%.
Ако обаче едно животно бъде постоянно прехранвано, обездвижвано и докарано до свръхтегло, ако не бъде извеждано, ако е лишено от контакт с природата (дори да не е болно), способностите му да възприема, да усеща, дори да се движи нормално, падат под 50% от генетично закодираните.
Наскоро беше публикуван клип, как след многогодишно пребиваване в клетка пускат на свобода един кондор в планината. На тази голяма и силна птица и беше необходим повече от половин час, докато (след много опити) се реши да направи най-обикновено излитане и планиране до съседния хълм.
Същото, приятели, е с човека, с външните му възприятия (зрение, слух, обоняние, равновесие, допир, топло и студено) и вътрешните му регулатори за количество, вкус, полезна или вредна е една храна, а също така и с възможностите за стомашно-чревно усвояване.
ПРИМЕРИ за вътрешно зацапване и нарушение на функциите:
1. Ако редовно ядем сладко (бяла захар, бял хляб, сладкиши) се зацапват фините микроклетъчни рецептори, отговорни за отпускането на инсулина. Т.е. инсулин има, но клетките, които трябва да сигнализират за отпускането му, не реагират. Резултат – диабет.
2. Ако при застоял живот имаме редовен, превишен прием на въглехидрати (енергия, необходима за да се движим), те не изгарят и се превръщат в:
– захари и следва диабет (виж т. 1)
– мазнини свръхтегло и липса на енергия. Оттук рецепторите за усвояване на въглехидратите не реагират и всеки въглехидрат (вкл. плодовете) качват килограми и тлъстина.
3. Ако редовно пием вода (течности) по време на хранене, стомашната лигавица започва да секретира повече солна киселина, за да компенсира разреждането. Обемът на стомашно-съдържимото се увеличава, надува стомаха, наляга нагоре и започвавме да получаваме киселини (рефлукс).
При редовни киселини клетките на хранопровода спират да реагират като такива и се превръщат в придатък на стомаха – т.нар. “баретов екзофаг”.
4. При редовна констипация (неизхождане) клетките в дебелото черво престават да реагират на отпадъците по нормалния начин (с нетърпимост) и задържат все повече отпадни, токсични материали. В един момент обикновените клетки се променят и…
И: хемороиди, разширени вени, кисти, проблеми с простатата, рак на дебелото черво.
5. При редовно тютюнопушене носната лигавица буквално спира да реагира на тютюневата миризма.
Т.е. пушачът мирише (дрехите, кожата, въздухът около него) на казан с боклук, но не усеща и е убеден, че всичко е наред. Докато един ден на тялото му писне и го награди с един бърз рак – на гърлото, на дробовете, на дебелото черво.
Примерите за рецепторно зацапване са милиарди като броя на клетките в организма.
ОСНОВЕН ПРИЗНАК на вътрешно-рецепторно зацапване е липсата на енергия.
Защо ли?
Ами защото, дори да гладуваме десет дни, в тялото има достатъчно отпадъци, които организмът безпроблемно преобразува в задоволително количество храна.
Казано иначе, тялото е в състояние да се храни добре и без да го тъпчем с по два килограма храна три-четири пъти на ден.
Освен, разбира се, ако не изразходваме огромно количество енергия (виж началото на публикацията или като непалските шерпи – над 10-15000, дори 20 000 калории дневно)
ЖИВЕЕМ В ОКЕАН от енергия.
Всичко (абсолютно всичко) около нас е затворена, пресована, крайно концентрирана енергия – като концентрирано висококалорично блокче (6 000 калории) за специалните части.
Изядем ли го (блокчето), започваме да подскачаме като лунагите от “Ян Бибиян на Луната”, т.е. поетата енергия ни кара да извършваме обемни, многократни, физически натоварени и продължителни действия. Не го ли направим (заседим ли се), просто ще се увредим.
Знаете, че при разбиване ядрото на един атом, се освобождава огромна, разрушителна енергия. Опенхаймер и Айнщайн (създателите на двете атомни бомби, които човеколюбците от САЩ хвърлиха над Япония) ни я показаха нагледно и недвусмислено.
Въпросът, приятели, другари и другарки е…
Колко атома, мислите, има в една ябълка?
В шепа орехи?
В един морков?
В бучка сирене, в един домат, в къс хляб, в едно яйце, в парче риба или пиле?
Очевидно броят на атомите е огромен, немислим, но ние продължаваме да мислим, че не ни достига енергия.
Защо?
Защото не дъвчем достатъчно, не “разбиваме ядрото на атома”, не ослюнчваме храната (разчитаме на водата по време на хранене), не ядем бавно, с благодарност, а…
… а говорим, вървим, вършим някаква друга работа, “храним се на крак” и енергията, която би трябвало да поемем и изпратим до всяка клетка, в крайна сметка отива в канализацията.
ВМЕТКА:
Невъобразим брой хора се интересуват от здравето, четат публикациите ми и всеки ден получавам десетки въпроси.
След месец е ежегодният Летен Спортен Лагер на клуба, който ръководя. Може да участва абсолютно всеки, но най-важното е, че там ще сме заедно четири дни и ще имаме възможност да общуваме и да разговаряме на живо.
Обмислете възможността и действайте: пишете и се обадете.
Записването тече.
ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО да пием вода и да ядем плодове на гладно:
– за да промием и почистим повърхността на стомаха и червата
– за да влезе свежа, жива вода (разтворител) в междуклетъчното пространство, да отнесе отпадъците и да изчисти клетъчните рецептори
– за да получим истински, реален, недвусмислен, не-лъжовен позив за глад.
– за да получим, приемем и изпратим до всяка клетка разбити, малки частици първична енергия (направо от Слънцето). Събрани заедно, малките късове, усвоена (а не изпикана, изходена или затлачена) енергия ни дава настроение, желание за движение и огромни физически възможности.
– и когато седнем да се храним, да знаем какво правим, да го правим с благодарност и благоговение.
Настроение, готовност, сила, импулс за преодоляване на огромни препятствия, физически възможности и безкрайно желание да видим, да разберем, да отидем, да научим, да докоснем, да изживеем.
Още ли мислите, че една ябълка, едно парче сирене и един домат са… празна работа?
Какво е образованието ви, приятели?
Какво е нивото на общата ви култура?
Какви са вашите образователни и културни интереси?
Какви книги четете?
Какво е схващането ви за “живота, вселената и всичко останало”?
В какво вярвате?
И ТАКА, ОТГОВОРЪТ е пред очите ни:
1) Ако всеки път, когато огладнеем, пием две-три чаши чиста, питейна вода с малко лимон
2) Ако всеки път (когато имаме възможност) преди хранене извършваме известна (кратка, лека или по-тежка и продължителна) физическа дейност. Буквално – да заслужим храната си.
3) Ако всеки път започваме храненето с пресен суров плод.
4) Ако всеки път се храним с благодарност, с благоговение и със съзнанието, че всяка хапка ни е дадена (директно) от Природата.
5) Ако дъвчем всяка хапка с разбирането, че в нея има (затворена) енергия за десетки атомни (водородни и каквито щете) бомби…
Дали актът ви на хранене,
… актът ви на дъвчене,
… актът ви на ослюнчване,
… актът ви на вкусово усещане,
И въобще храненето ви би било същото?
И, което, приятели, другари и другарки, е по-важно:
Дали вие бихте били същите?
Дали ние всички бихме били същите?
Дали светът (докаран от нас до под кривата круша) би бил същият?
ЖИВЕЕМ, движим се и плуваме в необятен океан от мощна, никога неспираща енергия.
Блестяща капка (с хиляди атоми енергия) от този невъобразим океан сме и ние.
В КРАЯ:
Е?…
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.