ВЪПРОС:
“Гледах едно твое интервю, Емо, в което казваш, че нощта е най-опасният период от денонощието. Може ли да го развиеш по-подробно?”
Интересно, и аз попаднах на същото интервю… 😉
ОТГОВОР:
Приказки за излизане извън тялото, пътувания във времепространството и гадаене на сънища – много. Но колко от нас наистина разбират, че по време на сън, тялото е почти умряло: отпуснато, инертно и разхлабено?
КОГАТО СЪЗНАНИЕТО (и егото) са извън тялото, то е на автопилот, който се грижи за физиологичните функции, а механиката (опорно-двигателният апарат) е оставена на самотек.
При преместване на умрял човек, колкото и да сме внимателни, винаги има усуквания и претривания, които увреждат тежко хрущялите и сухожилията, но човекът го няма и не може да подаде сигнал за болка.
Същото става и насън, а разликата е, че на сутринта, след събуждане често разбираме:
– че сме спали накриво
– че вратът ни е схванат и трудво движим глава
– че нещо е станало с гръбнака ни
– че сме разтегнали рамо (коляно, лакът, тазобедрена става, китки и пр.)
– че с плешките ни нещо не е наред
– че сме необяснимо схванати и вдървени
И пр.
УТРОТО е най-отговорния период спрямо собственото ни здраве и здравето на близките и децата.
Не направим ли утринна гимнастика (статично разтягане, динамично разтягане, махове и леки упражнения за мускулен тонус), нощните размествания не отшумяват, а биват поети от околните здрави тъкани. Организмът тушира болката, замазва положението, но проблемът остава.
След време, с времето и напредване на възрастта, проблемът се появява отново (леки болежки тук-там) и ако не вземем мерки, идва миг от ежедневието (вдигане на тежко, рязко движение, бързо навеждане, несъобразено усукване и пр), след който разбираме, че сме се сецнали или че нещо друго (вече) съвсем не е наред.
Обикновено виним момента и външните обстоятелства, а причината е над 98% в начина ни на живот, който е подготвил травмата.
И… тръгваме по доктори, лечители, знахари, баячки, чекръкчии, нагревки, инжекции, рехабилитации, докато в един момент съзнанието ни се предаде и се превърнем в болни, осакатени хора.
Хора без изход.
Предали себе си, хора.
Хора, чиито интелектуални интереси и разговори (вече) се въртят около лекарствата в аптечката, най-добрите обезболяващи мазила, къде, какво и колко повече ни боли от другите, компреси, кални бани, ортопедични възглавници, изкуствени стави, бастуни и времето, щот като вали – ни боли… навсякъде.
АКО НЯМАМЕ НАВИКА да се занимаваме сутрин (и живеем без да го изграждаме), проблемът рефлектира на 100% върху децата ни – те попиват нашия (липсващ) подход към живота.
Непозитивно:
Преди двайсет и повече години в един училищен клас трудно можеха да се открият 5-7 деца, които не спортуват. Днес нещата са страшни: над 70% от децата са видимо пълни, липсват им основни двигателни навици (които се изграждат в семейството – масово децата не могат дори да клекнат) и в клас от 20-25 деца, често няма нито едно трениращо дете.
СУТРЕШЕН ПОДХОД: Често допускани грешки:
1. Ставаме и направо отиваме да бягаме – така директно набиваме гръбнака, тазобедрените, коленните и глезенните стави и причиняваме защипвания на нерви. Всяко защипване води до изменение и проблеми във функциите на вътрешните органи – сърце, дробове, стомах, черва, полови органи и пр.
2. Ставаме и направо отиваме да вдигаме тежести – негативният ефект е съизмерим с този на бягането.
3. Извършваме друга мускулно-бегова или тренировъчна дейност, без да сме поставили ставите в комфортно положение, без да сме освободили хрущялите, без да сме разтегнали и кръвоснабдили сухожилията и тъканите.
КОЕ Е НАЙ-ДОБРЕ?
1. Първо се разтяга гръбнакът – напред, надолу, назад. Преподавам това на йога.
2. Едновременно с това се работи върху раменните стави, шията, тила, тазобедрените стави – движенията са динамично-амплитудни с градация на напрежението.
3. Включват се физиологичните помпи – анус, гърло, коремни мускули, диафрагма – преподавам ги на йога.
4. Едва сега опитваме мускулно-бегови упражнения.
5. Един-два до три пъти седмично на уличната площадка с железни уреди (morning street workout), е отличен избор – каквото и да правим, висенето на тялото винаги присъства, а това е безценно за гръбнака и ставите. Също – за мускулите, кръвообръщението, дишането и сърцето.
ПРИРОДАТА е съвкупност от микро- и макро-движения, вплетени в едно грандиозно, неспирно движение – Великият Поток на Живота.
Разберем ли го, бихме ли започвали деня със събуждане в 11? Бихме ли ставали от сън без да се включим в Природното движение с нашите 700 мускула, стотици кости и костици, замряло през нощта кръвообръщение, притеснено от страхове сърце и дробове пълни с лигави остатъци от тютюн, прахоляк и ГМО-продукти?
Бихме ли?…
В КРАЯ:
Лесно е за проверка.
След броени часове отново е утро.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.
Статията е интересна и полезна.