ПРАКТИЧНО… за ЕНЕРГИЯТА – кратко четиво

ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ. Сетивата ни (очи, уши, мирис, докосване, по-фини усещания и пр.) имат ограничен диапазон за обхват на енергията. С добри технически уреди можем да увеличим обсега на възприемане, но “от-до” остава винаги и разумът ни подсказва, че огромни отрязъци от Време-Пространството са изцяло непознати за нас.

ЕНЕРГИЯТА бива потенциална и кинетична. Когато кинетичната енергия е малко, но движението е налице, това е енергия в натрупване и проявлението и предстои.

ЕНЕРГИЯТА ВИНАГИ е в движение, натрупване, преливане и взаимообмен. Наложим ли на енергията застой, тя привидно изчезва, губи се, но всъщност изтича и се прелива в друг вид и движение.

ЕНЕРГИЙНИ ВАМПИРИ?

Има ги… и ги няма. Дали ще са такива (за нас), зависи от нас.


1. Когато сме усмихнати, приветливи, когато отдаваме обич и настроение, ние участваме във Всеобщия Кръговрат на енергията. Тогава нашата енергия се подновява, пречиства и увеличава. Енергията струи от нас и се връща пак в нас. В такива моменти сме неуязвими за пространствени, всмукващи енергийни вихри или хора. Усмивката и физическото движение увеличават енергията и ни правят непробиваеми.

2. Миговете на лошо настроение и психологически спадове са моментите, в които губим енергия, защото… опитваме да я съхраним. Получава се ефктът на стискане на мокрия сапун – колкото повече го стискаме, толкова по-лесно той се изплъзва и изскача от ръката ни.

ЛЮБОПИТНО: Най-лесно за проверка е вечер, след работа. Прибираме се уморени и вместо да легнем на дивана, обличаме екипа и отиваме в залата (игрището, стадиона, басейна, парка и пр.) Тренираме и вместо да губим енергия, защото сме били отпаднали, се получава точно обратното – зареждаме се с енергия и настроение.

Откъде са се появили?

От нас самите, защото с действията си сме се освободили от отработената, тъмна енергия и сме отворили място за нова, свежа и светла енергия.

ИЗВОД: Губим енергия, само ако решим да я стискаме в себе си.

ИЗВОД-2: Не можем да задържим енергия “само за себе си”. Опитваме ли, винаги идва момент, в който я губим или някой (нещо) я изсмуква.

В КРАЯ: Усмивката, движението и дишането; настроението, обичта и любовта. С тях сме част от Всемирното Движение и преливане на енергията. И тъй като енергията е създател на всичко, чрез простите, човешки неща участваме в Съзиданието на Всичко.

По образ и подобие… на кого?

На самите себе си.

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене