ВЪПРОС: “Има ли нещо, което не знаем за сърцето, Емо?”
ДА ВИДИМ.
Питам:
1. Знаете ли, че най-важната част от тялото, която има отношение към кръвообращението и работата на сърцето са… петите? Защо?
2. Знаете ли, че хладните ходила (пръсти) са в пряка връзка с т.нар. естествени “кръвни експандери”? Защо?
3. Знаете ли, че ниската честота на пулса е в директна зависимост от издишването и паузата след него? Защо?
4. Знаете ли, че от всички спортисти, най-висок коефициент на полезно (сърдечно) действие имат гребците (академично гребане) и плувците (подреждането е: бътерфлай, бруст, свободен стил, гръб)? Защо?
Отговорете според възможностите си и карайте нататък.
ЧЕТИРИТЕ ВЪПРОСА не са случайни. Отговорите им дават (почти) завършена картина на всичко, от което се нуждае сърцето като физиологичен орган.
В тази публикация ще оставим храненето настрана. То, разбира се, е първо в списъка (от него зависи отделянето), но от приказки за манджи не остава място за друго.
ПО ВЪПРОС №1: Петите са естествено удебелени, което предполага буферност и поемане на удар. Обуем ли маратонки, се чувстваме по-удобно, по-сигурни, постигаме по-добри спортни резултати, но от това започва да страда бъбречната дейност.
Бъбреците са физиологично сито. Няма сито, което да действа без тръскане и вибриране. Ето защо, ако редовно ходим боси, ако тренираме боси, особено сутрин, бъбреците работят на макс – буквално изсмукват отпадните течности, а това поддържа кръвта и лимфотока чисти. Активният лимфоток и чистата кръв са сред основните предпоставки за здраво и спокойно работещо сърце.
И още: Две трети от кръвта се утаява в краката и тазовото дъно. За да стигне кръвта до сърцето, са необходими продължителни удари (подскачане,бягане, стъпала, ритници по чувал) в областта на петата – така се задвижват венозните клапи. Тазовото дъно се тръска, меките тъкани (особено простатата, матката и ануса) се свиват рефлекторно, освобождават застоялата кръв и я препращат за обновление в белите дробове.
Сложим ли маратонките (че и чорапите, олеле божке!) и седнем ли на дивана с бирата, изброените, природно закодирани, механично-физиологични взаимовръзки лека-полека отиват на кино.
ПО ВЪПРОС №2: Ясно е, че прегреем ли, вървим в посока топлинен удар. Природата е помислила за това и ходилата (също дланите и лигавиците – нос, език, гърло) са местата, където кръвта е най-близо до външния свят и температура. Откритото потене на ходилата е директен процес на отдаване на топлина и охлаждане на кръвта.
И до сега най-дългото и бързо гладко бягане принадлежи на състезателите от Кения, които са познати с факта, че бягат винаги боси. На въпроса “защо?”, отговорът им е, че обуят ли маратонки, им става… топло.
Още един плюс в полза на препоръката да тренираме боси.
В контекста на горното – вендузите на Майкъл Фелпс и СиЕ. Погледнете мястото на белезите – раменете, гърдите към мишниците и гърба, отново към мишниците. Под мишниците са най-големите лимфни възли в горната част на тялото, а вендузите са стар лечителски (почти плацебо) подход.
Но…
Когато след засмукването порите са все още ненормално отворени и във вендузите се пусне за миг смес от охладен кислород и още нещо (“още нещото” е много интересно, едно от кодовите названия е “делта-ж”!!!), се получава енергийно-акумулираща бомба върху обмяната и физическия тонус.
Ефектът е подобен на инжекция с кофеин-ефедрин и е многократно по-силен дори от т.нар. “забранени стимуланти”. Всъщност, вендузите не са единственият подобен подход. Модата на лепенките отдавна прави същото. Химията, науката, технологите и идиотизмът се смесиха до степен, в която можеш да намажеш показалец с “нещо”, да разтъркаш слепоочия (шия, тил, рамо, мишница и която и да е друга част) и след минута да бягаш над планините като Малечко-Палечко с вълшебните ботуши. Или да дърпаш целия флот като Гъливер.
Пък допинг-комисията ще хване… Онзи за шлифера.
Приказките за “анаболните руснаци” и “чистите” американци, са небивалици, по-небивали и от “Хиляда и една нощ”. Разбира се, че проблемът не е в състезателите, а в спонсорните компании зад тях и сгрешената ценностна постройка на съвременния свят. Говорим за пари, за огромен апетит за пари, за налудничава политика, за нови и нови гео-сфери на влияние, за болни мозъци, готови да изличат цели народи и самозабравили се идиоти, които вече разпродават (да, буквално) парцели на Луната и Марс, претендирайки, че ония камъни Горе са им собственост…
Колко идиотизъм още трябва да се случи, за да проумеем, че е необходимо да завъртим добрата стара бойна сопа?
А горкият, честен, чист спорт остана някъде преди ерата на Джеси Оуенс и Джони Вайсмюлер.
ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ: За да облекчите работата на сърцето и подсилите имунната система, вечер след работа (тренировка, разходка) направете студен душ. Пуснете силна, студена струя върху и под ходилата, наплискайте и разтъркайте подмишниците, гърдите и корема със студена вода. Можете да налеете ледена вода в легена (с парчета лед) и да задържите минута ходилата вътре.
Рано сутрин, след гимнастиката – същото. Методиката е древна, а в по-ново време, през 19 век, я прилага известният лекар-експериментатор Луи Куне.
И – забравете чорапите или ги слагайте, само когато е крайно наложително.
ПО ВЪПРОС №3: Фазата на издишване е т.нар. “фаза на разпределение”. Колкото по-дълга е, толкова по-пълно се усвояват съставките от поетия въздух и по-качествено се отвежда въгледвуокисът. Скоростта на издишване е индивидуална и за да я усетим и опознаем, е необходима дълга практика: на сухо (йога-дишане) и себенаблюдение по време на тренировка.
Основният показател, че скоростта на издишване е оптималната, е честотата на сърдечния пулс. С напредване на практиката, тренировките и стажа, по време на издишване можем да доведем пулса доста под 60 бр. за минута – 55, 50, дори до 45.
Спадането на пулса при дихателна практика, говори за успокояване на сърдечната дейност и качествен обем при изтласкването.
След издишването, ако не сме го увеличили неправомерно, организмът изпитва желание за моментно отпускане. Колкото по-зареден е, толкова по-спокойна и продължителна е бездиханната пауза.
При здравите хора съотношението вдишване – издишване е 1:1.5, 1:2 до 1:2.5. Дихателен процес 1:1 говори за натрупани болестни предразположения.
С приказки и добри намерения не става.
Тренирайте!
ПО ВЪПРОС №4: Вече знаете, че ако дишането обезпечава голяма част от необходимия въздух, сърцето е спокойно. Коефициентът на полезно действие при спортистите отразява този физиологичен процес, но от стандартни спортни до крайно високи натоварвания.
Във всички видове спорт дишането и физическата дейност имат точен ритъм, но при гребците моментното, състезателно мускулно усилие е чудовищно. Продължава относително дълго и се включват всички налични мускулни влакна, което изисква огромно по обем, ритмично дишане. Повтарянето на тренировъчно-състезателния процес води до бързо разширение на сърцето (спортно сърце) и превключване на физиология, която е с класи над физиологията при обикновените хора.
При плуването натоварването е далеч под това на гребците, но фактът, че всяко микро-нарушение на дишането води до невъзможност да се вдиша (главата вече е под водата), се изисква още по-точен синхрон. С годините и стотиците тренировъчни километри, организмът превключва на свръх-режим – физиология, която можем да наречем “надчовешка”.
ВМЕТКА: Коментарният клип илюстрира част от ОФП-тренировка в суперсерии, която поддържа изключителна висока сърдечна работоспособност и (определено) води до изграждане на спортно сърце. Подобен е подходът и при тренировките тип крос-фит. Но, запомнете – работата с тежести в гигантски суперсерии не е самоцел, а част от тренировъчен процес, който е специфичен, до голяма степен различен и се явява в помощ на съответния вид спорт.
В КРАЯ:
Вървенето напред е задаване на въпроси, чиито отговори, пораждат нови и нови въпроси.
Нищо различно от латернаджийската приказка за попа и умрялото му куче, на чийто гроб написали, че имало един поп, който имал куче, което умряло и на гроба му написали, че имало един поп…
Просто… някой трябва да навива латерната.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.