Тайни от хралупата: Важните дребни неща, за които никой не говори. Не знае. Или счита за нелицеприятни.

Публикацията е за:
– няма спестени тайни
– аферата с плюенето
– по време на хранене
– по време на сън
– ами ходенето по голяма нужда?
– текущ съвет
– нещо преди лягане
– без висок тон, телефони и телевизори в спалнята
– физическото е следствие от знание, вяра и духовност
– погледнете звездното небе

ВЪПРОС: „Имаш ли някои тайни, Емо, които са важни, но не си ги споделял?“

ОТГОВОР:

Не спестявам нищо.

Нещата, които пиша, са в компресиран вид онова, за което говоря на неделните занимания по йога.

Всеки може да дойде, да участва и да слуша.

Започвам по ред.

Дишайте дълбоко, защото повечето „тайни“ хич не са за пред хора.



АФЕРАТА С ПЛЮЕНЕТО

От древни времена на обществени (и не само) места (предимно зали, кабинети, спални и пр.) е имало специални плювалници, в които човек да изхвърли, каквото и когато е необходимо.

Но истинската тайна се състои в следното:

1) ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ

Повечето хора се хранят объркано, прекалено смесено и в голямо количество.

Запушването на гърлените лигавици започва още по време на самото хранене. Това се изразява в събирането на слузен, мазен секрет, който се смесва с храната и бива преглътнат, за да продължи да запушва де що има тъканни мембрани.

Като изключим обърканото хранене, самоотравянето започва още на масата.

Тъй като днес липсват традиционните плювалници, бих ви посъвтвал, когато усетите, че в гърлото ви се насъбира секрет, да станете, да отидете до банята и да изплюете ненужното.

Твърде често то е смесено със сдъвканата хапка и хората се притесняват, че така изхвърлят храна, но…

Но, в крайна сметка, здравето е по-важно.

Както сами разбирате, днес рационалността, присъща на хората от миналото, е заменена с псевдо-култура и псевдо-етикет, който има десетки външни изисквания, но няма нищо общо със здравето.


2) ПО ВРЕМЕ НА СЪН


Всъщност сериозното хъркане е следствие от работата на отделителната система, част от която се явява и гърлото.

Колкото по-обременително е храненето, толкова по-силно е хъркането и с годините може да предизвика различни болестни проблеми.

Основното разрешение, разбира се, е да променим храненето, приема на вода, да вкараме гладни дни (паузи), но е почти задължително да имаме възможност да се изплюем нощем, без да е необходимо да отиваме до тоалетната.

Повечето хора просто преглъщат мазната, токсична храчка (която тялото опитва да изхвърли) и това е по двайсет-трийсет пъти на нощ.

Сами разбирате за какво постоянно, еженощно автоотравяне говоря.

Поставете на нощното шкафче няколко плътни салфетки или каквото и да е друго, което може да ви бъде от полза.

Разбира се, подобен подход изисква съвсем нов поглед към тялото, към хората, с които живеем и въобще към живота.

С годините ще откриете, че хранейки се по определен начин, отделяте много по-малко слузни секрети, което означава, че здравето ви се стабилизира.


АМИ ХОДЕНЕТО ПО ГОЛЯМА НУЖДА?

Знаете ли, че на света няма човек, който при едно изхождане да изхвърли всичко, което е готово за изхвърляне?

Казано точно, една пета до една трета от изпражненията остават в нас.

Дето се вика, красота.

Водата от тези остатъци се всмуква обратно, минава през черния дроб, изсъхналите парчета полепват по дебелото черво и немалко от тях остават с години, като създават начални предпоставки за най-тежките болести… след време.

Какъв е съветът ми?

Ако не бързате, останете още малко в тоалетната. Завъртете се няколко пъти на едната, после на другата страна, повторете и се вслушайте дали има движение. Ако да, изчакайте и ще можете да изхвърлите още нещо, след което ще бъдете с много идеи по-чисти и по-здрави.

Запомнете, че чистотата на дебелото черво е основна за здравето занапред.


ВЪВ ВРЪЗКА с предния пасаж, когато се приберете надвечер, ако ще отидете на тренировка, добре. Самото тренировъчно движение ще се яви коректор на неизхвърлените остатъци в дебелото черво.

Т.е. тренировъчното усилие (тръскане, усукване, сгъване, мускулно напрежение) ще доведе до естествено посещение на тоалетната, което е почти невъзможно, ако просто се излегнете на дивана.

Но, ако не тренирате след прибиране от работа (което не е добра идея, ако искате здраве), трябва да постоите в тоалетната малко повече, за да успеете да се изходите и да прочистите червата за дългия нощен сън.

През нощтта неизхвърлените остатъци се разтварят, всмукват и разнасят навсякъде по тялото, което е сериозно автоотравяне и то се наслагва в годините.


НЕЩО ПРЕДИ ЛЯГАНЕ

Много се спекулира с неяденето два-три или повече часа преди да легнем вечер.

Разбира се, да се натъпчем до преяждане, да омесим петнайсет продукта, да преизпълним тялото с отрови и алкохол и, когато заеем хоризонтално положение да се чудим как да не повърнем и да се удавим в собствените си мръсотии…

Е, по-голяма глупост, която върви срещу здравето, няма.
Немалко народ, обаче, прави точно това.

Но, ако стомахът ни е почти празен, чувстваме се леки и спокойни, не пречи, ако изядем няколко лъжици кисело мляко, половин банан или две-три фурми.

Така постигаме няколко здравословни цели:
– поддържаме кръвната захар на стабилно равнище
– стабилната кръвна захар успокоява дейността на мозъка
– подготвяме перисталтиката и сутрешното изхождане
– добавяме лек и лесно усвоим белтък (протеин)
– отпускаме цялото тяло. Тялото се отпуска, когато клетките са спокойни и не са принудени да работят в режим „оцеляване“

От десетки години, след прибиране вечер, имам две вечерни хранения.

1) Основна вечеря: лека, точно премерена, с всички необходими съставки

и

2) Втора, късна (преди лягане) вечеря, която е на основата на сушени плодове и киселио мляко. Понякога, макар и рядко, вместо мляко използвам бадемово брашно.

Вариантите на късната вечеря могат да варират:
– парче сирене (кашкавал) и половин домат
– малка купичка извара с половин домат (или половин банан)

Все пак такъв подход предполага сериозна, почти ежедневна тренировъчна дейност, а тя налага завишен прием на белтък, витамини, минерали и понякога – на въглехидрати.

За хора с наднормено тегло, застоял живот и неспортуващи, „нещото преди лягане“ е неприемливо и вредно.


БЕЗ ВИСОК ТОН, ТЕЛЕФОНИ И ТЕЛЕВИЗОРИ В СПАЛНЯТА

Спалнята е светилище, където вие се оставяте на силите на Природата: заспивате и очаквате да се събудите отпочинали и изпълнени с енергия.

Отнасяйте се със спалнята като храм.

В храма говорим тихо, уважително, без идея за скандал и противопоставяне. В храмовете не „дъни“ силна музика, няма телевизори, крясъци, противопоставяне и обиди.

В спалнята е хладно, чисто, почти като в медитативно помещение. По време на сън ние се пренасяме в състояния близки до смъртта (сънят е по-малкият брат на смъртта) и това налага по-голяма сериозност в отношението към процеса на заспиване и сън.

Ако държите на здравето, не се занимавайте с телефони в спалнята, не поставяйте телевизори, електрически уреди и (като изключим нощната лампа) сведете до минимум присъствието на устройства от такъв род.

Разбира се, една-две или повече книги на нощното шкафче са не само желателни, но и препоръчителни. Наличието (или липсата) на книги показва що за човек спи в спалнята. Нощните часове с тишината, спокойствието и умиротвореността са изключително ползотворни за спокойно усвояване на интелектуални знания.


ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!

Сами разбирате, че макар и да говорим за физически дейности, става въпрос за светоглед, познание и вяра, които рефлектират върху всички ежедневни дейности, върху отношенията ни с другите хора, оформят отговорностите, които поемаме и рисуват облика ни като Човеци.

Този облик, зад който стои дълбочината на търсещата, активната, знаещата, изпълнената с топлота и човечност Личност, увлича десетки и стотици хора, защото се явява интелектуално-гравитационен център на обединение и единство.

Всеки може да е такъв център, приятели.
Всеки Е такъв център, но повечето не го осъзнават.

Осъзнаването и излъчването идват с много четене, много знание, много работещо познание, със здрави муждучовешки, обединителни връзки и…

И доверие.


В КРАЯ:

Погледнете нощното небе с хилядите трепкащи звезди.

Всяка от тях е център, обединяващ планети, облаци, мъглявини и енергии.

Истината е, че това, което виждаме на небето… сме самите ние.
Нито повече, нито по-малко.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар