(начинът на живот, болестите, светогледа и вярата)
—
Четиво за четящи
—
Ще четете за:
– бля-бля фантазми или истина?
– кажете сбогом на високото кръвно налягане, но…
– завесата, зад която се крием
– обикновена язва? Я пак?…
– храната и хапчетата без промяна в мисленето не вършат работа
– бъбреци, мислене, психика
– промяна на психологията
– помислете, приятели, другари и другарки!
– древните са казали: “Каквото горе, такова и долу”
– “времето е в нас и ние сме във времето”
—
ВЪПРОС: “Доколко болестите имат връзка с психиката, Емо? Примерно, една язва, която ме върти от години и не мога да се освободя от нея?”
ВЪПРОС: “Емо, високото кръвно има ли общо с психиката?”
ВЪПРОС: “Ако човек се гневи често, имам предвид, ако е по-емоционален, може ли да се разболее от бъбреци, Емо? Четох го някъде, а не съм добре с бъбреците.”
—
ОТГОВОР
Получавам стотици подобни въпроси, които, макар и да изглеждат повърхностни, леко наивни и повлияни от обичайните окултни бля-бля фантазми, всъщност са много близо до истината.
Поне до някои страни от нея, без които здравето е невъзможно.
—
ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ (ако не е симптом на вътрешно заболяване: бъбреци, диабет, подагра, черен дроб и пр.) се премахва лесно без медикаменти, но…
Но човек трябва да промени целия си механизъм на хранене.
Все пак говоря за постоянни, наистина застрашаващи стойности от порядъка на 160 на 95 и нагоре.
При мен идват хора с високо кръвно поддържано над десет години с хапчета (представете си какво ще е ако спрат хапчетата) и когато им кажа, че след десет-двайсет дни ще живеят без медикаменти и кръвното им ще е нормално…
Гледат невярващо.
За тях дълбоко вкорененият страх от инфаркт, инсулт (ако вече не са били налице) и умиране е реалността, в която живеят, въпреки че обикновено са жизнени, усмихнати и сърдечни хора.
—
ВСЪЩНОСТ, обичайната сърдечност в огромна част от случаите прикрива страх, несигурност и безнадеждност, за които човек или не подозира или си дава ясна сметка, но не знае какво може да направи.
Често неслизащата усмивка е завеса, отвъд която има цяла вселена от проблеми (лични здравословни, здравословни на близък, дълбоко врязани нерешени отношения с любим човек, тежки семейни драми и т.н).
Примерно, спомнете си вечно усмихнатия Любиша Самарджич, Човекът-Усмивка, чийто личен живот беше скрито белязан от тежки злощастия. Накрая той, човекът с Главно “Ч” си отиде от този свят с неизменната усмивка от упорит тумор в мозъка, който, уж, отстъпваше, но се връщаше във все по-тежка форма години наред.
—
АМИ “ОБИКНОВЕНАТА” ЯЗВА?
Във връзка с вече казаното, тя е ясен белег за лични проблеми в отношенията с най-близките, от които проблеми, обаче, човек не намира изход.
Ще ви издам една тайна:
Погледнато енергийно, храносмилателната система е в центъра на тялото и енергиите, циркулиращи по отвеса глава-анус обикновено са най-силни, най-концентрирани именно в тази средна област.
Защо?
Защото всеки човек има своите скрити търсения за духовни въпроси, което все пак издига тази енергия до ниво стомах и сърце. Но неумението да открием работещ път (изход) от ежедневните проблеми спира напиращата енергия и областта на спиране се явява мястото, което ще бъде изгорено (поразено).
Мислете за това като за волтовата дъга между жичките на лампата или контактът на електрода с желязото при заваряване.
И тук идва генетиката.
При един това ще е стомахът, при друг червата, при трети черният дроб или бъбреците (жлъчка), като движението нагоре-надолу може да засегне сърцето или белите дробове или да слезе ниско в корема. Това зависи от житейските спадове, сривове и продължителността на всеобхватните “черни” настроения, които човек прикрива с цената на страховито изхабяване и изразходване на жизнената сила.
—
РАЗБИРА СЕ, почти всяка болест може да бъде подтикната към излекуване с промяна в храненето, движението и дишането, но ако това е формално (фанатично, без разбиране) спазване, докато симптомите отшумят (диетка някаква), след което да подхванем обичайния начин на живот…
Болестта отново ще се върне или ще пробие другаде под нова форма. Това е същото, като да приемаме медикаменти, без да си зададем въпроси и да потърсим работещите отговори на “Каква е причината това да се случи, какво трябва да разбера и как да живея занапред?”
—
БЪБРЕЦИТЕ, наред с черния дроб, белите дробове, лигавиците и кожата отвеждат отпадните вещества.
Но!
Отпадните вещества по-често са следствие не толкова от неправилно хранене (което определено го има, щом е налице здравословно отклонение), но от вкиселяване на тъканите поради постоянно психологическо напрежение, при което:
– се отделят тонове ненужен адреналин
– блокира се усвояването на калция и оттам се повлича цялата обмяна
– блокира се усвояването на основните витамини
– навсякъде из тялото възникват стотици микровъзпаления
– обърква се усвояването на мазнините и захарите
Това съвсем не е всичко, просто очертавам основните (скрити и невидими) проблеми, които се натрупват във времето и понякога трудно биха били отчетени/открити със стандартните медико-лабораторни подходи.
И в крайна сметка, всичкият отровен отпадък тръгва към бъбреците, които не са в състояние да се справят, изтощават се, възпаляват се и постепенно отиват към срив.
Още веднъж:
Еднин разумен начин на хранене, съчетан със задължителна специализирана спортна програма, ще ги оздрави, но ако човек не промени психологическия си статус, в крайна сметка болестта ще се върне или след време ще избие на друго място.
—
ПРОМЯНА НА ПСИХОЛОГИЯТА
Всяка психика може да бъде разклатена, разцентрована и разбита, ако няма стабилна основа, в която да намира опора.
Абсолютно всяко нещо в света на хората е преходно и идва момент, в който го губим: младост, здраве, родители, близки и любими хора, а в края на дните губим и живота си, такъв какъвто го разбират повечето хора.
Съзнанието за предстоящите загуби е дълбоко заложено и (най-вече неосъзнато) е източник на всички страхове, от които тръгват психическите разстройства, депресивни сривове, физическите болести, проблемите в общуването, неумението да получаваме и отдаваме топлота и сърдечност.
Ако обаче имаме неспирен стремеж към знание и научаване на нови неща, ще открием, че целият близък околен свят (стръкчета, треви, цветя, животни, риби, птици, дървета, скали, вода, въздух) е, всъщност, единно цяло, където всеки зависи от всеки.
Най-интересното е, че когато на дневен ред не са неистовият глад и моментното оцеляване, всяко нещо помага на всяко друго:
– вълци закрилят и отглеждат загубено човешко бебе
– лъвове закрилят сърничка и я отглеждат в прайда си
– леопарди съжителстват с антилопи и спят едни до други
– човеци помагат на големи акули да се измъкнат от мрежите и стават с тях приятели за цял живот
– орли, останали без орлета отглеждат щъркелчета
– хипопотами спасяват козички, хванати от крокодили
Списъкът е буквално безкраен и във възможностите на всеки е да види и разбере, че единството и взаимопомощта са основополагащи навсякъде около нас.
Ами ако вдигнем поглед към звездите?
Слънцето пази (топли, подсушава и гали) планетите си досущ като квачка с пиленца.
Привличането на всяка планета е балансирано до степен да поддържа целостта на системата, а оттам и запазването на планетарната и звездна (на Слънцето) енергия.
Близките (на нашата) звездни системи отпускат в определени периоди комети към нашата Слънчева система с цел да пренаредят и подпомогнат гравитационния баланс, което…
Което на практика е приятелско отнемане или привнасяне на допълнителна енергия (според необходимостите) с цел запазване на системата. Между другото, абсолютно същото е и в микрокосмоса (квантовият поглед към материята).
Огромни, направо необозрими за човешките представи мъглявини и галактики се смесват (чифтосват) и от това произтича създаването на нови звездни купове, които са като родилен дом за нови светове-бебета.
А страховитите и сякаш асоциални (от човешка гледна точка) зловещи черни дупки? Те, всъщност, са космическият отдел “Чистота”, който отговорно събира отпадъците от изтлели и умиращи светове, преработва ги и отново ги пуска в обращение…
От което възникват нови Вселени, нови мъглявини, нови галактики, нови родилни домове и безкраен низ от взаимосвързани светове.
Ако:
– се докоснем
– усетим
– допуснем в съзнанието си
… цялата красота на звездната необятност, ще разберем, че зад привидния мрак и невъобразим студ, стоят привличане, закрила, защита, единство и любов.
Толкова безусловна и неизменна любов, на каквато ние хората, човеците, би трбвало да се учим.
И ако родителите ни говорят за това, ако виждаме отражението на Необятното Космическо Единство, събрано в нашето обикновено човешко ежедневие, ние от малки ще носим готовността, когато порастнем да бъдем част от него, да носим идеята за подадена ръка, за топлота и съпричастност, за близост, вслушване и разбиране.
Ще пресъздаваме Голямото в Малкото.
Необятното в Крайното по размери.
Всичкото в… човешкото ежедневно всичко.
—
ПОМИСЛЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!!!
Кой тогава би бил сам?
Кой би се чувствал самотен и изгубен?
Кой би преживявал ужаса от изоставянето, неприемането и отчуждението?
И отговорът е?…
—
“КАКВОТО ДОЛУ, ТАКОВА И ГОРЕ”
Древните са го открили, изказали, написали, записали в приказките, в преданията и легендите и са го предавали на поколенията, защото често са вдигали поглед към звездите.
А ние?
А вие?
А ти, приятелю?
—
В КРАЯ:
Скочете, тръгнете към необятното и поведете някого за ръка.
Който и час от денонощието да изберете, добър е.
“Защото ние сме във времето и времето е в нас”
Знаете на кого са тези думи.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.