Водата винаги полезна? И винаги в голямо количество? Я пак?…
(Без фанатици в кухнята)
ВЪПРОС: “… и стигам до извода, Емо, че единственото, което може да консумираме в неограничено количество е водата. А и всички капацитети казват, че трябва да се пие много вода – над два, над три, дори над четири литра. Има ли нещо, което не знаем по въпроса?“
ОТНОШЕНИЕ: Парадоксът е, че хората, уж, “знаят” всичко – предимно от рекламите за минерална вода: свежо, студено, алкално и приятно синкаво, затворено в блестяща, запотена бутилка. Наоколо – снежни върхове, приказни кристални езера и усмихнати, белозъби хора, на които само рекламната им фланелка струва към петдесет лева, а зъболекарски пипнатата усмивка – над двайсет и пет хиляди.
Накратко: купешко, половинлитрово здраве за 50-60 стотинки в супермаркета, до 3-5-7, дори 10 (без майтап) лева в комплексите по Черноморието, където честни, мили труженици се карат и трепят за парко-места.
ОТГОВОР:
ВОДАТА е разтворител – най-добрият познат на Земята. Биологичната форма на живот на белтъчна основа (към която спада и човешкото тяло – именно, тялото, не Човек) приема водата за основа на живота, но стойността и е в силата да разтваря, смесва, катализира, балансира и да се свързва с различните химически елементи.
Ако, обаче, не съществува задържащият момент, водата отмива, обезцветява и изхвърля всичко – включително и необходимите за живота вещества. Оттам нататък организмът губи ценни съставки, изтощава се и накрая се разболява или умира от загуба на жизненоважни минерали.
ЛЮБОПИТНО: КАК СЕ ПРОВЕЖДА едно-, дву- и тридневно гладуване? Според традиционната йога (и според българо-балканските традиции) при гладуване от един ден, по-добре е или да не се пие вода, или да се пие в минимално количество. Ако организмът е здрав (или има загуба на определени минерали), вътрешно-клетъчната вода се сгъстява до поносимо ниво и организмът започва да изработва механизъм за задържане и фина преработка на необходимите вещества.
Краткото (почти безводно) гладуване (повтаряно периодично/циклично) привежда организма в пълно физиологично спокойствие – абсолютно необходимо, за да започне вътрешно обновяване. Първото, което се повлиява е имунната система, която всъщност, е в основата на всички здравни и оздравителни процеси.
Показателни са думите на проф. Люк Монтание, откривателят на т.нар. ретровирус на СПИН: “Почти всички влизат в контакт с имунодефицитния вирус, без да знаят и без да се заразят. Ако се храним здравословно и провеждаме кратки, циклични гладувания, ще изработим силна имунна система, която се справя с ретровируса за много кратко време.“
Ерго? Нещо неясно? Ако имате смелост, развийте за себе си тази мисъл, направете съответните изводи и действайте.
Механизмът (гладуване без, или с малко вода) може да се приложи до три дни (т.нар. тримерене) и е отлично експериментиран, проверен и научно обяснен от известния проф. Драгомир Матеев.
(За мен: Частичното, микроциклично, почти безводно гладуване е задължително в ежеседмичната ми хранителна програма, като всеки месец събирам около пет гладни дни.)
ОЩЕ ПО-ЛЮБОПИТНО: Да вземем маратонското бягане и супер-екстремните 50-70-100-150 километрови състезателни преходи през големите планини – Балкана, Рила, Алпите, Карпатите, Андите, Тибет и пр. Пиенето на вода е задължително, но – внимание: ако пиете САМО вода (без сол, без мазнина, без допълнителни микроелементи) в един момент ще припаднете, ще получите неконтрулируеми схващания или просто няма да имате сили да продължите.
Ако объркате нещо с водата, може да умрете за секунди и дори лекарският екип да не успее да ви спаси.
Ето защо по високите планини, където мало и голямо са родени (по неволя) маратонци, традиционната напитка е чай с много масло и сол – солта задържа водата, поддържа електропроводимостта, а мазнината дава спокоен ход на химичните процеси. Чистата вода е хубаво нещо, но от един момент нататък се явява… тих убиец.
Моят възпитаник, приятел и колега (черен пояс, състезател-маратонец) Николай Колев може да потвърди от личен опит темата, защото в десетките многокилометрови екстремни бягания (последното “Карпати -100”) е имал доста куриозни моменти, свързани с водно-солевия баланс на организма.
ДАЛЕЧЕ ОТ ФАНАТИЦИТЕ: Ако се интересувате от навиците на оцеляване в крайно екстремни условия (Долината на смъртта +70-80, Задполярието – минус 40, 50, 60, дори 80!), ще откриете нещо общо и крайно показателно: водата е важна, но за запазване на солевия баланс се препоръчват няколко глътки… прясна кръв (респ. къс сурово месо). Много пътешественици през Долината на смъртта съобщават, че местните племена са единодушни – това е от първостепенна важност. Без прясна “жива” кръв, тялото просто “изсипва” с потта, с урината и изпражненията последните останали минерални компоненти и нататък изходът е летален, дори и при наличие на вода.
Интересно: След екстремни, сто и повече километрови маратон, първото което повечето от състезателите масово искат е… луканка.
ПОГЛЕД КЪМ ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА: В зоологическите градини има точни разценки за дневното количество питейна вода за видовете животни и то е доста по-завишено от оптималното количество в диви условия.
Въпросът “Защо?” има само един отговор: Защото храната в зоологическите градини е естествена на 40-85 % и често съдържа смески, хляб и пр. неприсъщи съставки и комбинации. Това кара животното да пие повече, за да разреди вътреклетъчното минерално пренатоварване.
Е, И ПРИ ХОРАТА е същото: Ако се храните основно с плодове, зеленчуци, варива и съобразено количество риба, птици (или много рядко с месо), дневната водна необходимост рядко ще надхвърли литър и половина (освен в най-големите горещини или екстремни физически натоварвания) и често ще е около 700-900 мл. до литър и двеста.
Продължите ли да упорстватe (въпреки преобладаващия плодово-растителен компонент) и да пиете по два и половина, три, четири (!?) литра вода дневно, лека-полека, но съвсем сигурно ще влезете в гравитационната спирала на загуба на жизненонеобходими вещества.
Намалите ли плодовете и зеленчуците, увеличите ли дела на пържените, пакетираните и подсладени храни, дневната дажба скача на 3, 4, дори повече от пет литра вода – иначе биологичните филтри отиват на кино. Всъщност, те така или иначе ще отидат на кино, ако продължите да следвате храненето от рекламите плюс кола/бира и пуканки/чипс/солети пред телевизора.
Тогава, за вас, всеки кадър се явява… двайсети пети.
СЕГА НАЯСНО ЛИ СТЕ, защо:
1. Рекламите ни заливат с предложения за чипс, снакс, солети, вафли, шоколади, кола, енергийни напитки и пр, а от друга страна – с прекрасно изглеждащи, изстудени бутилки минерална вода? Машината за пари е в действие.
2. Говорим, че е налице картелно-манипулационна зависимост между вноса на животински продукти (бъдещи ТТИП), кулинарно-химическата промишленост, фармацевтиката и липсата на ясни закони за забрана на непроверени (пълни с отровни оцветители) сокчета, енергийни и подсладени газирани напитки в кварталните магазинчета в (директна) близост до училищата?
3. Депутатите (които са лобисти и проводници – разбирай предатели) нямат полза от здравето на нас и децата ни – те печелят (буквално) от липсата (ни) на здраве, от болестите (ни), от зависимостите на децата и от… ранната ни смърт.
Връзката е директна.
ПО ВЪПРОСА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО: Всяко образование започва с опознаване на Природата. Това, което сме: тяло, дух, чувства, стремежи, любов, единство и пр, идва от нея и завършва с нея. Основата на всяко познание е отношението ни към Природата, а това оформя отношението ни към околните, отговорността към децата и разбирането ни за миналото, настоящето и бъдещето.
ОБРАЗОВАНИЕТО не е в екрана на лаптопа, а сред овехтелите странци на книгите, романите на класиците, в изучаването на човешката история с уважение към навиците и традициите, в разговорите, в живото общуване с другите, в благоговението пред тайнството и безкрая на звездното небе.
В усилието, с което ще преместим един охлюв от пътечката в храстите, за да не бъде стъпкан.
Реките и езерата са, за да плуваме в тях, а сините планини – за да ги изкачваме.
В КРАЯ:
До тук с рекламите.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.