(здраво сърце, силна кръв, бърза обмяна и отлично храносмилане)
—
Въпрос:
“Как да дишаме, Емо?”
Въпрос:
“Емо, може ли по-подробно да разясниш за дишането?”
Въпрос:
“… и какво е влиянието на дишането върху тялото и психиката?”
—
ОТГОВОР:
Има четири вида дишане:
Безсъзнателно дишане.
Полусъзнателно дишане.
Съзнателно дишане.
Спортно дишане (по време на физическо натоварване).
Разбира се, във всеки момент дихателният процес може да е комбинация от поне два (от изброените) видове дишания.
—
БЕЗСЪЗНАТЕЛНО ДИШАНЕ
То е дишането по време на сън.
В медикаментозен (фармакологичен, наркотичен) сън.
По време на припадък.
В тежък нокаут с изпадане в безсъзнание.
При безсъзнателнто дишане не можем да контролираме нито един от етапите в процеса на дишане (вдишване, пауза, издишване, пауза).
Безсъзнателното дишане е интересно с това, че е директно повлияно от общото здравословно (физическо и психическо) състояние на индивида.
Т.е. в зависимост от съотношението (продължителността) на всеки от дихателните етапи, един специалист може да определи (почти) безпогрешно здравето на наблюдавания.
—
ПОЛУСЪЗНАТЕЛНО ДИШАНЕ
Това е дишането при гранична, неподвлстна на контрол, умора и изтощение..
При краен ужас.
При силна, ужасяваща болка, след която следва припадък.
При неимоверно силен шок (страшен студ, счупване, смъртна травма/нараняване, мъчения и пр.)
Човек се опитва да контролира дишането си, за да намали ужаса, болката и пр, често обаче (почти) без да съзнава, че го прави.
Съзнанието на човека плува, като често се получава тотално психическо изключване, халюцинации, спонтанни включвания към паралелни реалности и пр.
Ако човек оцелее, след това в немалко от случаите избликват спомени за преминаване на границата живот-смърт, изживявания отвъд смъртта и реалностите, които ни очакват след умиране.
—
СЪЗНАТЕЛНО ДИШАНЕ
Това са специфичните дихателни практики, които съществуват от хилядолетия във всички точки на света.
Съзнателното дишане има две основни физиологични цели:
Да насити тялото с кислород.
Да насити тъканите с въгледвуокис (СО2)
Съзнателното дишане се основава на съотношения и интензивност, т.е. от една страна имаме определени бройки вдишване, издишване, паузи и от друга – по-голяма или по-малка вложена сила най-вече при издишване.
Психологическата цел на съзнателното дишане е изпадането в дълбока концентрация, водеща до изключване на сетивата, освобожаване на ума от мисловния процес и навлизане във всеобхватна медитация.
Последното е състояние, при което (в относително кратък времеви период, но не съвсем) тялото функционира на автопилот (без участие на съзнанието, без поддръжка с вода и храна и с минимално количество въздух)
—
МЕДИТАЦИЯ
Тя е много сериозен познавателен процес, при който съзнанието се докосва до реалности, съществуващи оттатък разбирането за живот, край на живота и смърт.
Но, приятели, не бъркайте приятното отпускане на топло и в удобно кресло/легло, с медитацията. Отпускането е форма на почивка, мързелуване и сън.
Медитацията е изключително труден за постигане процес, свързан със специфично хранене, с гладуване и намаляване на жизнените функции, което…
Което не е за всеки и при неправилна практика може да доведе до необратима промяна на съзнанието, гранично отслабване и смърт.
Медитативното навлизане във времепространствените измерения изисква много дихателна практика, свързана със забавяне на дишането до невъзможна степен, при която нетрениран човек не би просъществувал повече от пет-седем минути.
При излизане от медитативно пътуване (да, именно пътуване) човек знае неща, които е невъзможно да узнае по никакъв съзнателен начин (образование, обща култура, общуване и пр.)
Това са знания за космоса, вселената, вселените, за естеството на живота (защото смърт няма и, всъщност, всичко насякъде е само живот), за тънките механизми на тялото, граничните психически състояния, как да лекуваме болести, как да се храним и пр.
Огромна част от нещата, за които пиша и знам, са постигнати имено по този начин.
Твърде често научните открития се извършват в медитативно състояние, понякога подпомогнато от специфична фармакология (тютюн, кокаин, опиумни деривати, алкохол и пр.)
Да повторя:
Дълбоката медитация (“сомати” на санскрит) е крайно труден, процес, който изисква тотална промяна на личността и целия начин на живот.
На практика човекът вече функционира по механизми, които са абсолютно различни от съществуването на редовите хора.
—
СПОРТНО ДИШАНЕ
Именно него препоръчвам.
Това дишане трябва да е ежедневие за всеки, защото…
– спортното дишане е естественото дишане по време на натоварване
– спортното дишане отговаря на моментните изисквания на тялото
– спортното дишане води до неимоверна физическа и психо-физическа тренираност
– спортното дишане върви ръка за ръка с динамичната форма на (начална) медитация
– спортното дишане винаги води до отлично настроение, прекрасно, слънчево себеусещане
И още, и още, и още.
В известен смисъл медитативното дишане е насилие над тялото, т.е. с цената на лишения (хранене, липса на кислород, изкуствени дихателни съотношения) ние подтикваме тялото и съзнанието към конкретна цел.
Спортното дишане обаче, просто следва състоянието и желанията на тялото и дихателните механизми се водят по моментните физиологични необходимости.
Т.е. синхронът “дишане-тяло-психика” е в абсолютно равновесие.
Накратко:
Най-добре е да започвате деня с леко физическо натоварване (леко до средно по темпо бягане, изкачване на стълби, клякане, разтягане и пр.), което ще подтикне вашето дишане да се удълбочи, ще засили качеството на приемане и обработка на кислорода и…
И занапред във времето ще се радвате на истинско здраве.
Разбира се, ако съобразите и храненето си.
—
СПОРТНОТО НАТОВАРВАНЕ, СПОРТНОТО ДИШАНЕ И СЪРЦЕТО
Да повторя нещо, което съм казвал и с което всеки трябва да е наясно:
Човек умира само от сърце и от нищо друго.
Дори да е болен от най-тежката болест, човек ще си отиде, когато спре сърцето.
Докато сърцето бие, ние сме (биологично) живи.
Ето защо, ако искаме здраве и дълъг живот, всичко в ежедневието ни трябва да е насочено към заздравяване на сърцето.
Относително продължителните, средно интензивни физически натоварвания (бягане, качване на стълби със средно темпо, скачане на въже и пр.) заздравяват сърдечния мускул и поддържат кръвта и телесните течности в оптимално състояние.
Но!
По-висшият етап в развитието на сърцето е постигането на спортно сърце (по-голяма, но много чиста сърдечна мускулна маса, огромен обем на изтласкване, големи работни сърдечни кухини и пестелив, много по-бавен ритъм на свиване и отпускане).
Постига се с много интензивни, тежки и продължителни физически натоварвания.
Спортното сърце почива два до пет пъти повече от обикновеното сърце, но е по-мощно и изключително чисто (без омазнявания, без запушвания).
Последните научни изследвания за дълголетието са категорични: при правилна поддръжка, разумен начин на живот и хранене, спортното сърце има неимоверно по-дълъг активен живот от обикновеното.
Имам специална публикация по темата, прочетете я.
Спортното, дълбоко и мощно дишане (по време на физическо натоварване) насища кръвта с кислород, увеличава неимоверно обмяната (тялото се изчиства от всякакви мазнини), слага в ред всички физиологични системи и целият организъм работи изключително икономично, пестеливо и съхранява енергията си много по-лесно, отколкото нетренирания.
Всеки би могъл да постигне спортно сърце, но…
Не всеки притежава необходимата воля.
Но волята може да бъде изградена, не забравяйте.
—
ПОВЕЧЕ ЗА ДИХАТЕЛНАТА ПРАКТИКА
Преподавам я всяка неделя сутрин.
Всеки е добре дошъл.
—
В КРАЯ:
“Животът е за смелите”, има такъв роман.
Т.е. за тези които четат, учат се, променят сами себе си, търсят отговори на сериозните въпроси, израстват, действат и дори рискуват.
Вие избирате:
Златната “овча” среда или…
Устремени към бъдещето на гребена на вълната (живота).
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.