Време за действие – отслабване и отлична форма

(Практично за:
– отслабването и отличната форма: без илюзии
– губим ли мускулатура при кратко гладуване?
– здраве или комплексарско позьорство?
– поглед нагоре, вяра и духовност)

   ВЪПРОС: „Правя всичко, каквото е необходимо, Емо, но не мога да отслабна. Четох, че човек може да постигне нужното тегло, дори и да се храни, а при мен не става.“

   ОТГОВОР:
   Права си.
   Вярно е.

   Човек може да отслабне, дори и да се тъпче.
   Ето прости рецепти за хранене, с които да отслабнеш:

– вода алангле (не много препечена, почти сурова)
– кюфтета от вода (замразяваш вода във формата на кюфтета и хрупаш по цял ден)
– печена вода в гювече (приготвя се лесно)
– вода на фурна (печеш пълна тава и като изстине – ядеш)
– вода по манастирски – наливаш една туба от близкия манастир и консумираш. Хем ядеш, хем израстваш духовно)

   Идеята е ясна: ядене му е майката.

   ПРЕДИ МЕСЕЦ по националната телевизия излъчиха едночасов филм за българските гимнастички – последната партида „златни“ момичета.

   Хем златни, хем стройни, хем хубави.

   Обаче!!!

   Репортерката, която правеше филма и, която е играла навремето гимнастика, се включи в тренировките. Реши да се подложи на изискванията за влизане в състезателна, гимнастическа форма и нещата станаха сериозни.

   Веднага беше изпратена на кантара.

   Няколкото килограма вповече решиха „хранителната“ и съдба: минимална (символична) дажба сутрин и обед и без вечеря – след седемчасови ежедневни тренировки.

   Имаше и дни без храна.

   В края на двуседмичната подготовка момичето се вписа в тегловия стандарт.
   На косъм… но се вписа.

   Смъкна към три (или повече?) килограма с прост подход:
   Много тренировки, много вода, минимално хранене и глад.

   Нещо неясно?

   КОФТИ РАВНОСМЕТКА: В последните години българинът го е ударил на приказки (де позитивни, де – не), на фейсбучни кученца, котенца, снимки на софри, манджи и на… патриотизъм.

   Патиотизъм, но отдалече.

   През профила, така, наужким.

   Приказки, акъл и бойни призиви до небето.
   Но опре ли работата до действие…
   Да се направи нещо конкретно…
   Да се стане от дивана…
   Да оставим работата и заедно с всички други…
   Да загърбим махленските препирни, псувни и „пътно-кръстовищни“ прояви на сила, юмруци, комплексарска жестокост и малоумие…

   В името на нещо по-велико…
   По-достойно…
   По-истинско…
   По-належащо.

   За прасетата?
   За кражбите (и присъдите) на ония 240 крадци, бандити, предатели и роднините им?
   За родителите ни и подигравката с тях, наречена „пенсия“?
   За децата, образованието и бъдещето?
   За историята, за днешното мърляво „днес“ и пристигащото кофти „утре“?

   За България?

   Тогаз?..
   Ами…
   Ами… никакви ни няма.

   Както е казал един умен мъж „Ако днес нямаш чест, и утре няма да имаш“.

   ЗАЩО Е ТАЯ (УЖ) НЕПОЗИТИВНОСТ ЛИ?
   Ами, защото хиляди декларират, че искат да са здрави, да изглеждат добре, да имат истински, високи цели в живота.

   Но броят на онези (1), които наистина го правят, е твърде…
   … твърде,
   … твърде различен, малък, несъществен,

   В сравнение с мнозинството (2), което набива манджите като за последно, разпуска коланите, после отново набива, пие, оригва се, подува се, пърди, пуши тютюн и наргилета на масата (и пред децата), гълта хапчета, прави инфаркти, инсулти и мре самоотвержено.

   А после разправя наляво и надясно… колко прости били другите.
   Другите, щото той… умен, видите ли.

   От кои сте вие, приятели, съмишленици, другари и другарки?

   От (1) или (2)?

   ПРИЯТЕЛИ:
   ДОБРАТА ФОРМА, ЗДРАВЕ И ВЪНШЕН ВИД са следствие от постоянно, ежедневно и редовно отнемане (премахване) на определени храни, течности, съставки, намаляване на количества и даване физиологична (вътрешна) почивка на тялото.

   Когато изкараме един ден на вода (с малко лимонов сок – по желание) и през този ден сме:

   – сред природата
   – в движение и спорт
   – сред широките, необятни планински простори
   – на места, които носят упование, смирение и вяра
   – на чист въздух
   – някъде, където се изпълваме с енергия и жизненост

   Тогава в нашия организъм започва вътрешно „откъртване“, извличане и изхвърляне на наслоените мръсотии (от клетките, от органите, от всички вътрешни структури).

   СЪДБАТА на откъртените ненужности е в две направления:

   Направление-1:
   Минават през черния дроб и се изхвърлят през бъбреците, червата, белите дробове, кожата, лигавиците.

   Този процес изисква много вода: все едно измивате с маркуч и силна струя мръсен двор.

   Направление-2:
   Започва усилен процес на микро-автофагия (вътрешно детективско откриване, обезвреждане и изяждане) на:

– отделени мръсотии,

– гранясали белтъци (бъдещ Алцхаймер),

– мастни налепи и запушвания (високо кръвно, инсулт, инфаркт),

– болни и агресивни клетки (бъдещи тумори и рак),

– размножили се интервенти (лоши бактерии, микроорганизми и паразити) и пр.

Този процес на вътрешно хранене, освен че иска много вода, се нуждае и от:

– много чист въздух (да сме в движение и сред природата)
– спорт (за да може организмът да изяде развалените белтъци и да синтезира нови)
– никакво външно хранене, защото иначе очистителните (автофагични) действия спират

   ОБЩО:
   И „Направление-1“ и „Направление-2“ изискват по-бърза от обикновената обмяна на веществата, която се постига:

– с бързи походи и дълбоко дишане (в движение навън, не вкъщи)

– с много пиене на вода и активно, спортно потене (как мислите, че ще излязат през кожата 3-5-10 и повече килограма набръчкана и вътрешно гранясала сланина?)

– с много външна вода (студени душове, плуване, закалителни процедури, обтриване) като стимул за кожата и засилване на имунната система, която е в основата на бързата обмяна

– голи и боси: голата кожа и босото ходило вдига скоростта на обмяната във висините.

Запомнете:
Маратонките (обувките, гуменките) и здравето нямат нищо общо.

   Освен, ако тичаме/вървим през остри скали, сипеи, сухи трънаци, твърда настилка и нагрят, почти разтопен асфалт.

   „ИСТИНСКИ ЛЪЖИ“ (без Шварценегер) или: Как не се губят никакви мускули при редовното, премерено и правилно дозирано гладуване.

   Нека сме наясно:
   Приказките на многобройните, уж, „специалисти“ (фитнес-инструктори, кондиционни треньори, разни небесно-дипломирани диетолози, медийни звезди, рекламно-платени лекари и пр.), че при гладуване се губят на първо място белтъчини (т.е. мускули)…

   … са чиста проба (осъзната или неосъзната) манипулация и лъжа.

   При кратки гладувания (от един до три-пет дни) дни губим между един и два-три килограма само от вътрешно хранене с наслоените във всички тъкани, отрови и изхвърлянето им.

   Хората не знаят (не вярват, не са запознати, не четат, нямат обща култура и образование), колко много килограми (между пет-седем и десет-дванайсет) мръсотия, шлаки, отпадъци, заседнали боклуци и изпражнения носят във всеки момент.

   С тях лягаме, с тях ставаме, с тях работим, спортуваме, с тях се любим (и ги предаваме с телесните течности), но външно…

   Е, външно, можем да излъжем всеки – нали има сапун, дезодоранти, кремове, обезмирисители, омекотители, овлажнители и пр. направени от нефт/пластмаса спасителни пояси.

   Но… вътре?

   На снимката: Един гладен ден (вода и лимон) с много движение, денивелация, мускулно натоварване. Добре е да знаете, че съм провеждал многократни гладувания по три, пет, десет и (два пъти по) двайсет дни.

   Въпросът е: защо не си отидоха (и не си отиват) мускулите?

   ИСТИНСКИ ЛЪЖИ – 2:
   Често ви набиват в главите, че мазнините най-трудно влизат в процес на изгаряне.

   Е, да – ако човек седи по цял ден, по цяла седмица, винаги – тогава тялото свиква да заделя мазнините, защото от седене не се хаби енергия, която да изисква горене и на мазнини.

   Празната (отровна, убийствена) енергия от чипсовете, хамбургерите и колата е достатъчна.

   Но!

   Какво се получава, когато ежедневно имаме активно спортно (относително продължително – към 20 мин.) изпотяване?

   Тогава физиологичните канали за поддържане на вътрешна чистота и изгаряне на ненужното (на първо място гранясалите, окислени, отровни за тялото, мазнини) се поддържат действащи.

   При интензивна, относително продължителна (над 15-20 мин.) тренировъчна дейност мазнините влизат в процес на горене и…

   Ако човек тренира редовно, изгарянето и изразходването на мазнините става обичаен физиологичен феномен.

   ИСТИНСКИ ЛЪЖИ – 3:
  В края на 90-те в най-голямата културистична организация FBB сглупиха да направят… допинг тест.

   И стана нещо странно, смешно и жалко.

   Всичките сто и двайсет килограмови (и отгоре) нацепени добитъци (при ръст 170-180) изведнъж се смалиха, спихнаха и обезмускулиха до жалките (за тях) деветдесет-сто и пет килограма.

   Публиката (съставена от американски анаболни идиоти) ги освирка, защото се оказа, че долу сред редовете има повече и по-обемни, наблъскани с химия, нискочели… подобия на хора.

   Какво се бе получило?

   При липса на анаболи (чиято цел е да повишат усвояването на конски дози белтъчини – от 30 гр. нагоре за едно ядене), тялото не може да смели храната, човек яде по-малко и става „слаб“ – от гледна точка на ненормалния, професионален културизъм.

   Оттук и масовите приказки, че с гладуването се губят мускули.

   Е, досега не съм видял нормален, здравомислещ човек (жена или мъж), който да мисли, че тегло от сто и двайсет-сто и четирийсет килограма и обиколка на ръката от 55-65 см. са нормална форма и върховна естетика.

   АКО СЕ ПОИНТЕРЕСУВАМЕ за хранителните навици на старите културисти (отпреди времето на Арнолд), ще открием интересни (но, разбира се, вредни, хе, хе, от сегашна културистична гледна точка) идеи:

   Пример: Стив Рийвс, притежател на една от най-впечатляващите мъжки фигури в края на 40-те и 50-те:

   – възстановителна напитка след тренировка, т.е. два-три пъти на ден: сокът на един лимон, две чаши вода и мед. Понякога прибавял (рядко) към течността едно или две разбити яйца.

   Днес след тренировка, момченцата (16-25 год.) от фитнеса отварят шкафчетата и пият чаши с протеини, обезмазнители, възстановителни химии, синтетични мултивитамини и минерали, уж, безанаболни надуващи мускулите субстанции и откровени, тежки анаболи.

   ЖИВОТЪТ В АКТИВНО ДВИЖЕНИЕ, в спорт, в съобразено хранене, в ежеседмично еднодневно или полудневно гладуване (или хранително олекотяване), в излизане за дълго сред природата, вслушване и наблюдаване на дивия свят, размисъл под звездите и още, и още…

   …са неща, на които е добре да започнем да обръщаме внимание след 35-45 годишна възраст.
   Ако искаме здраве, духовност и вяра, разбира се.

   За останалите: чалга, байраци, скара-бира, наргилета, дуфалакс, общуване от типа „zdr. ko pr.“, вирнати, разперени показалци и средни пръсти и възгласи „о, йееееее!“

   В КРАЯ:
   „О, йеееее!“ е най-българското възкицание, знаете.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Коментари

Коментари

Вашият коментар