(Практично за:
– отслабването и отличната форма: без илюзии
– губим ли мускулатура при кратко гладуване?
– здраве или комплексарско позьорство?
– поглед нагоре, вяра и духовност)
ВЪПРОС: “Правя всичко, каквото е необходимо, Емо, но не мога да отслабна. Четох, че човек може да постигне нужното тегло, дори и да се храни, а при мен не става.”
ОТГОВОР:
Права си.
Вярно е.
Човек може да отслабне, дори и да се тъпче.
Ето прости рецепти за хранене, с които да отслабнеш:
– вода алангле (не много препечена, почти сурова)
– кюфтета от вода (замразяваш вода във формата на кюфтета и хрупаш по цял ден)
– печена вода в гювече (приготвя се лесно)
– вода на фурна (печеш пълна тава и като изстине – ядеш)
– вода по манастирски – наливаш една туба от близкия манастир и консумираш. Хем ядеш, хем израстваш духовно)
Идеята е ясна: ядене му е майката.
ПРЕДИ МЕСЕЦ по националната телевизия излъчиха едночасов филм за българските гимнастички – последната партида “златни” момичета.
Хем златни, хем стройни, хем хубави.
Обаче!!!
Репортерката, която правеше филма и, която е играла навремето гимнастика, се включи в тренировките. Реши да се подложи на изискванията за влизане в състезателна, гимнастическа форма и нещата станаха сериозни.
Веднага беше изпратена на кантара.
Няколкото килограма вповече решиха “хранителната” и съдба: минимална (символична) дажба сутрин и обед и без вечеря – след седемчасови ежедневни тренировки.
Имаше и дни без храна.
В края на двуседмичната подготовка момичето се вписа в тегловия стандарт.
На косъм… но се вписа.
Смъкна към три (или повече?) килограма с прост подход:
Много тренировки, много вода, минимално хранене и глад.
Нещо неясно?
КОФТИ РАВНОСМЕТКА: В последните години българинът го е ударил на приказки (де позитивни, де – не), на фейсбучни кученца, котенца, снимки на софри, манджи и на… патриотизъм.
Патиотизъм, но отдалече.
През профила, така, наужким.
Приказки, акъл и бойни призиви до небето.
Но опре ли работата до действие…
Да се направи нещо конкретно…
Да се стане от дивана…
Да оставим работата и заедно с всички други…
Да загърбим махленските препирни, псувни и “пътно-кръстовищни” прояви на сила, юмруци, комплексарска жестокост и малоумие…
В името на нещо по-велико…
По-достойно…
По-истинско…
По-належащо.
За прасетата?
За кражбите (и присъдите) на ония 240 крадци, бандити, предатели и роднините им?
За родителите ни и подигравката с тях, наречена “пенсия”?
За децата, образованието и бъдещето?
За историята, за днешното мърляво “днес” и пристигащото кофти “утре”?
За България?
Тогаз?..
Ами…
Ами… никакви ни няма.
Както е казал един умен мъж “Ако днес нямаш чест, и утре няма да имаш”.
ЗАЩО Е ТАЯ (УЖ) НЕПОЗИТИВНОСТ ЛИ?
Ами, защото хиляди декларират, че искат да са здрави, да изглеждат добре, да имат истински, високи цели в живота.
Но броят на онези (1), които наистина го правят, е твърде…
… твърде,
… твърде различен, малък, несъществен,
В сравнение с мнозинството (2), което набива манджите като за последно, разпуска коланите, после отново набива, пие, оригва се, подува се, пърди, пуши тютюн и наргилета на масата (и пред децата), гълта хапчета, прави инфаркти, инсулти и мре самоотвержено.
А после разправя наляво и надясно… колко прости били другите.
Другите, щото той… умен, видите ли.
От кои сте вие, приятели, съмишленици, другари и другарки?
От (1) или (2)?
ПРИЯТЕЛИ:
ДОБРАТА ФОРМА, ЗДРАВЕ И ВЪНШЕН ВИД са следствие от постоянно, ежедневно и редовно отнемане (премахване) на определени храни, течности, съставки, намаляване на количества и даване физиологична (вътрешна) почивка на тялото.
Когато изкараме един ден на вода (с малко лимонов сок – по желание) и през този ден сме:
– сред природата
– в движение и спорт
– сред широките, необятни планински простори
– на места, които носят упование, смирение и вяра
– на чист въздух
– някъде, където се изпълваме с енергия и жизненост
Тогава в нашия организъм започва вътрешно “откъртване”, извличане и изхвърляне на наслоените мръсотии (от клетките, от органите, от всички вътрешни структури).
СЪДБАТА на откъртените ненужности е в две направления:
Направление-1:
Минават през черния дроб и се изхвърлят през бъбреците, червата, белите дробове, кожата, лигавиците.
Този процес изисква много вода: все едно измивате с маркуч и силна струя мръсен двор.
Направление-2:
Започва усилен процес на микро-автофагия (вътрешно детективско откриване, обезвреждане и изяждане) на:
– отделени мръсотии,
– гранясали белтъци (бъдещ Алцхаймер),
– мастни налепи и запушвания (високо кръвно, инсулт, инфаркт),
– болни и агресивни клетки (бъдещи тумори и рак),
– размножили се интервенти (лоши бактерии, микроорганизми и паразити) и пр.
Този процес на вътрешно хранене, освен че иска много вода, се нуждае и от:
– много чист въздух (да сме в движение и сред природата)
– спорт (за да може организмът да изяде развалените белтъци и да синтезира нови)
– никакво външно хранене, защото иначе очистителните (автофагични) действия спират
ОБЩО:
И “Направление-1” и “Направление-2” изискват по-бърза от обикновената обмяна на веществата, която се постига:
– с бързи походи и дълбоко дишане (в движение навън, не вкъщи)
– с много пиене на вода и активно, спортно потене (как мислите, че ще излязат през кожата 3-5-10 и повече килограма набръчкана и вътрешно гранясала сланина?)
– с много външна вода (студени душове, плуване, закалителни процедури, обтриване) като стимул за кожата и засилване на имунната система, която е в основата на бързата обмяна
– голи и боси: голата кожа и босото ходило вдига скоростта на обмяната във висините.
Запомнете:
Маратонките (обувките, гуменките) и здравето нямат нищо общо.
Освен, ако тичаме/вървим през остри скали, сипеи, сухи трънаци, твърда настилка и нагрят, почти разтопен асфалт.
“ИСТИНСКИ ЛЪЖИ” (без Шварценегер) или: Как не се губят никакви мускули при редовното, премерено и правилно дозирано гладуване.
Нека сме наясно:
Приказките на многобройните, уж, “специалисти” (фитнес-инструктори, кондиционни треньори, разни небесно-дипломирани диетолози, медийни звезди, рекламно-платени лекари и пр.), че при гладуване се губят на първо място белтъчини (т.е. мускули)…
… са чиста проба (осъзната или неосъзната) манипулация и лъжа.
При кратки гладувания (от един до три-пет дни) дни губим между един и два-три килограма само от вътрешно хранене с наслоените във всички тъкани, отрови и изхвърлянето им.
Хората не знаят (не вярват, не са запознати, не четат, нямат обща култура и образование), колко много килограми (между пет-седем и десет-дванайсет) мръсотия, шлаки, отпадъци, заседнали боклуци и изпражнения носят във всеки момент.
С тях лягаме, с тях ставаме, с тях работим, спортуваме, с тях се любим (и ги предаваме с телесните течности), но външно…
Е, външно, можем да излъжем всеки – нали има сапун, дезодоранти, кремове, обезмирисители, омекотители, овлажнители и пр. направени от нефт/пластмаса спасителни пояси.
Но… вътре?
На снимката: Един гладен ден (вода и лимон) с много движение, денивелация, мускулно натоварване. Добре е да знаете, че съм провеждал многократни гладувания по три, пет, десет и (два пъти по) двайсет дни.
Въпросът е: защо не си отидоха (и не си отиват) мускулите?
ИСТИНСКИ ЛЪЖИ – 2:
Често ви набиват в главите, че мазнините най-трудно влизат в процес на изгаряне.
Е, да – ако човек седи по цял ден, по цяла седмица, винаги – тогава тялото свиква да заделя мазнините, защото от седене не се хаби енергия, която да изисква горене и на мазнини.
Празната (отровна, убийствена) енергия от чипсовете, хамбургерите и колата е достатъчна.
Но!
Какво се получава, когато ежедневно имаме активно спортно (относително продължително – към 20 мин.) изпотяване?
Тогава физиологичните канали за поддържане на вътрешна чистота и изгаряне на ненужното (на първо място гранясалите, окислени, отровни за тялото, мазнини) се поддържат действащи.
При интензивна, относително продължителна (над 15-20 мин.) тренировъчна дейност мазнините влизат в процес на горене и…
Ако човек тренира редовно, изгарянето и изразходването на мазнините става обичаен физиологичен феномен.
ИСТИНСКИ ЛЪЖИ – 3:
В края на 90-те в най-голямата културистична организация FBB сглупиха да направят… допинг тест.
И стана нещо странно, смешно и жалко.
Всичките сто и двайсет килограмови (и отгоре) нацепени добитъци (при ръст 170-180) изведнъж се смалиха, спихнаха и обезмускулиха до жалките (за тях) деветдесет-сто и пет килограма.
Публиката (съставена от американски анаболни идиоти) ги освирка, защото се оказа, че долу сред редовете има повече и по-обемни, наблъскани с химия, нискочели… подобия на хора.
Какво се бе получило?
При липса на анаболи (чиято цел е да повишат усвояването на конски дози белтъчини – от 30 гр. нагоре за едно ядене), тялото не може да смели храната, човек яде по-малко и става “слаб” – от гледна точка на ненормалния, професионален културизъм.
Оттук и масовите приказки, че с гладуването се губят мускули.
Е, досега не съм видял нормален, здравомислещ човек (жена или мъж), който да мисли, че тегло от сто и двайсет-сто и четирийсет килограма и обиколка на ръката от 55-65 см. са нормална форма и върховна естетика.
АКО СЕ ПОИНТЕРЕСУВАМЕ за хранителните навици на старите културисти (отпреди времето на Арнолд), ще открием интересни (но, разбира се, вредни, хе, хе, от сегашна културистична гледна точка) идеи:
Пример: Стив Рийвс, притежател на една от най-впечатляващите мъжки фигури в края на 40-те и 50-те:
– възстановителна напитка след тренировка, т.е. два-три пъти на ден: сокът на един лимон, две чаши вода и мед. Понякога прибавял (рядко) към течността едно или две разбити яйца.
Днес след тренировка, момченцата (16-25 год.) от фитнеса отварят шкафчетата и пият чаши с протеини, обезмазнители, възстановителни химии, синтетични мултивитамини и минерали, уж, безанаболни надуващи мускулите субстанции и откровени, тежки анаболи.
ЖИВОТЪТ В АКТИВНО ДВИЖЕНИЕ, в спорт, в съобразено хранене, в ежеседмично еднодневно или полудневно гладуване (или хранително олекотяване), в излизане за дълго сред природата, вслушване и наблюдаване на дивия свят, размисъл под звездите и още, и още…
…са неща, на които е добре да започнем да обръщаме внимание след 35-45 годишна възраст.
Ако искаме здраве, духовност и вяра, разбира се.
За останалите: чалга, байраци, скара-бира, наргилета, дуфалакс, общуване от типа “zdr. ko pr.”, вирнати, разперени показалци и средни пръсти и възгласи “о, йееееее!”
В КРАЯ:
“О, йеееее!” е най-българското възклицание, знаете.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.