Само „храносмилане“ ли е доброто храносмилане?

Ще четете за:
– „леките“ несгоди
– гъбично нашествие
– „безобидната“ диария
– ами червеите?
– напомняне, така, между другото
– алкохол… без алкохол?
– Алцхаймер & СиЕ затварят кръга
– отново опираме до светогледа и вярата
– най-същественото е невидимо за очите
ВЪПРОС №1:
„… и какво толкова с това храносмилане, Емо? Ще си хапвам десертчета, ще ми се подува корема понякога, ще вземам нещо за оправяне и после пак ще си ям каквото и както ми харесва. Не е болка за умиране.“
ВЪПРОС №2:
„Мисля, че се преувеличават някои неразположения, свързани с храносмилането. Диария, подуване или гастрит, добре, разбирам. Но всичко останало е или на нервна почва или генетически заложено.“
ОТГОВОР:
Да, това са „леки“ начални несгоди: подуване, диария, болки и по някой гастрит за разнообразие.
Долу-горе така разсъждава немалка част от народонаселението, додето леките неразположения не му се стоварят на главата.
И докато годините не прехвърлят четирийсет.

 

ГЪБИЧНО НАШЕСТВИЕ

Храните с бяла захар (сладкарски изделия, десерти) и тези от бяло нишесте предизвикват бум в растежа на гъбични инфекции и специално на Кандида.

Представете си, че отвътре (стомах, черва, полови органи и т.н.) са обвити в огромен непрекъснат гъбен мицел (коренова система), която…
Която се явява страховит паразит, изземващ кислорода, хранителните вещества и витамините на тялото до степен, че го омаломощава и събаря съпротивителните му сили.
Най-изявена Кандида е в половите органи на жената, което означава, че от една възраст нататък, възможността да се развият тежки и необратими болести нараства главоломно.

И всичко започва от безобидните десертчета, захарчета и пр, които може лееекичко да ни подуят корема (в юношеска възраст), но… какво толкова, нали има хапчета?

Има.

В началото.

Сериозното идва после.

„БЕЗОБИДНАТА“ ДИАРИЯ, дето се „лекувала“ с Лопедиум

(за да не седиш вкъщи през лятото в тоалетна с изглед към плажа)
 

Не, приятели, другари и другарки, никакъв Лопедиум & СиЕ не решава и не е възможно да реши проблема.

Защото?

Ами, защото, щом тялото е тръгнало да изхвърля нещо, това означава, че Тялото Не Иска Това Нещо.

Ако вземем, че спрем процеса, ще накараме насила организма да приеме и задържи нещо, което
– го отравя
– работи против него
– причинява срив в една или повече системи
– отваря пробойна, през която навлизат други „проблеми“

Диарията, приятели, е сигнална лампа и виеща сирена, че храненето ни е сбъркано, което е дало възможност за развитие на бактерии (вируси, микроорганизми), заплашващи здравето ни.
 

Именно затова тялото отделя от личните си водни запаси, за да пусне силно маркуча и да изхвърли/отмие врага.

Спрем ли процеса, натрупваме невидими (за момента) проблеми, които след 40-50 годишна възраст могат да доведат до необратими заболявания и рак.

АМИ ЧЕРВЕИТЕ?
 

Хич не е хубава тая дума „червеи“, но е точна, защото в над 70% от, уж, живоходещите по Майката Земя, има цели колонии от истински, видими с просто око червеи, които
– ядат, пият и се веселят
– унищожават и преминават през всякакви тъкани и органи
– съвкупляват се и се размножават
– кихат, плюят, пикаят и акат

И умират, разбира се, като им дойде червейското време.

Отпадните им продукти (страховити трупни отрови) биват разнасяни с кръвта, лимфата, клетъчните течности, смесват се с хранителните вещества и всичко онова, което е, уж, храна за нас.
 

Разбира се, отиват и в мозъка, където е командният център на нашето телесно Аз.

И веселбата след петдесетте лека-полека удря тавана.

В немалко случаи… тавана на ковчега.

НАПОМНЯНЕ, ТАКА, МЕЖДУ ДРУГОТО

Ще кажете „Защо ни пробутват лопедиуми и пр, след като не водят до истинско излекуване?“

Приятели:

Като изключим честните, редови лекари, които за едната човещина живеят, никой от големите фармацевтични (или медицински) компании не иска Наистина Здрави Хора.
 

Ако наистина искаха да правят хората здрави и да не стигат до тежки, необратими болести, щяха да стъпят на онова, което е с нас, откакто свят светува:

– движението, чистия въздух, слънцето, водата, закаляването
– водата, плодовете, храната
– традиционните за нашия район гладувания

– билки, отвари и лековити извлеци

Само в последната година със съгласувани усилия от снабдителските мрежи са иззети и забранени десетина простички лекарствени препарата, синтезирани, одобрени, изпитани и доказани от няколко десетилетия, които обаче, се справят отлично с Новата Модна Болест.

За кого е нежелателно това?

Кой би претърпял загуби?

А кой би претърпял загуби, ако:
– бъде въведена утринна гимнастика в училищата и децата започнат да дишат повече чист въздух?
– бъдат въведени работническите спортове в ежедневието (чист въздух и движение за половин час през работния ден)

– хората бъдат учени да се хранят правилно, без да преяждат, без да качват наднормено тегло и да стават лесна плячка за всякакви болести? Снимките отпреди 1990-та показват, че делът на пълните хора е пренебрежимо нищожен, в сравнение с днес.

– масовият спорт за деца, зрели хора и възрастни бъде развит както преди четирийсет и пет години?

– държавната политика е организирана в посока здраве, спорт, инициативност, увеличаване на раждаемостта и бъдеще за всички?

И още, и още, и още.

Всеки със здрав разсъдък може да отговори на въпроса „Кой би бил на загуба?“

АЛКОХОЛ… БЕЗ АЛКОХОЛ?

Неправилното хранене води до растеж на патологична флора и най-разпространени са дрождите, в това число и от семейство Кандида.

Дрождите се хранят предимно с глюкоза и захари, които (освен от храната) идват от бялата захар, сладкарските изделия и бялото тесто.

При здравите хора глюкозата от храната се преработва в млечна киселина, вода и енергия чрез процеса глюколиза. При лицата с променена флора (над 60%), дрождите отвличат глюкозата и я преработват по различен начин в алкохолна ферментация, което води до натрупването на алкохол (етанол) и вторичния му продукт ацеталдехид.
 

В крайна сметка хората са в леко алкохолно опиянение (без да го съзнават), с липса на концентрация и ясен поглед върху реалността.

Алкохолът и вторичните му продукти преминават през всяка телесна бариера и, ако една жена е бременна, се натрупва директно в плода. След време детето наследява телесната флора на майката, произвежда алкохол и други токсини, което води до тежки болестни патологии, дошли (уж) от нищото.

Огледайте се наоколо, приятели, и вижте психоемоционалния и умствено-познавателния статус на подрастващите. Да забелязвате признаци, че нещо е крайно сбъркано и…

И, че децата съвсем не са причина, а следствие?

Тогава кой, къде и в какво са причините?

Има едно пособие, наречено „огледало“, където ние, възрастните е време да се погледнем.

Очи в очи.

АЛЦХАЙМЕР & СиЕ ЗАТВАРЯТ КРЪГА

Да четем „Тетрадката“ или да гледаме филма, е приятно емоционално и интелектуално занимание, но…

Но, колко от вас биха искали да са в тялото на възрастната героиня, която не познава абсолютно никого?

Всичко, което разказах (това е едва началото, публикациите са само за заостряне на проблема и замисляне), води до постоянно преминаване на кръвно-мозъчната бариера от невротоксини, трупни отрови и всякакви отпадни продукти, които…
 

Ето го проблемът!

Чревните проблеми водят до лошо хранене на мозъчната тъкан. В мозъка се натрупват сбъркани, видоизменени, агресивни белтъци, които буквално убиват клетките, нарушават фините нервни взаимовръзки и привличаат огромни количества окислени (гранясали) вещества.

На този етап най-вероятно от години имаме стабилно високо кръвно налягане.

В крайна сметка мозъкът подпухва, с годините вътречерепното налягане също се увеличава, което води до тежки инсултни състояния или до постепенна загуба на памет и невъзможност за бързи, действени и адекватни логически взаимовръзки.
 

Т.е. лека-полека (или отведнъж) се превръщаме в зеленчук с очички.

Не го искаме за себе си, нали?

Очевидно е, че не го пожелаваме и на децата си.

Тогава защо продължаваме да живеем и да се храним по начин, водещ именно към това, което, уж, не искаме?

ОТНОВО ОПИРАМЕ ДО СВЕТОГЛЕДА И ВЯРАТА

Човек, който има за постигане сериозни ежедневни цели, няма време за преяждане.

За такъв човек храненето е средство (а не причина) за живот.

Потребността „да опитам и това, и онова, и третото, и другото“ не съществува, защото целите (интересите, вижданията, вярата) са свързани с предмети, явления, стремежи, идеали и търсения, извън първосигналния комплекс „да седнем на маса, защото един живот живеем и трябва да опитаме от всичко“

Ами, ако не живеем един живот?

Или, казано иначе, ако живеем един безкраен живот, който ни отвежда все по-напред, все по-нагоре и все по- към светлина, единство и единение?
 

Ако цялото ни същество е изпълнено с това съзнание, дали бихме се тъпкали с каквото дойде, когато дойде, дали бихме надигали бира след бира, дали бихме висяли в сладкарниците, дали бихме надигали чаши концентрат след концентрат, додето се доведем до положение да повръщаме безпаметно, заврели лица в тоалетната чиния?

Виждате ли, колко е просто, приятели, другари и другарки?

Затова, вместо да преглъщате с мисъл за „поредната маса“, излезте, разходете се, вземете и децата си, тичайте на чист въздух, боричкайте се по тревата, плувайте сред вълните и…

И, когато се уморите, поседнете някъде, смълчани, емоционално наситени, изпълнени с простор, безкрай и умиротворение.

Вгледайте се в нощното небе, усетете пулса на хилядите звезди и ще разберете, че именно това е начинът да видим себе си, своя живот и мечтите си.

И когато станем и се запътим към дома, ще сме точно ония хора (човеци), които (и както) ни е замислило и създало Мирозданието.
В КРАЯ:
„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
…..
Антоан дьо Сент Егзюпери (Малкият принц)

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар