Жените, мъжете и едната или двете шепи (несексуални практики за отлична форма и тегло)

   ВЪПРОС: „Емо, каквото и да правя, качвам килограми. На четирийсет и осем съм, не ям много, правя гимнастика и коремни преси всяка сутрин, мъжа ми и той, но талията и килограмите вървят нагоре. Дали не е нещо от тренировките? Къде греша и как да постъпя?“

   ОТГГОВОР:
   Абе, да!
   В коремните преси е проблемът – от тях стават въз-въз-големи коремни мускули и трябват два-три навързани шивашки метъра, та да ни обиколят… що годе.

   Такива умни мисли беше споделила някаква „фитнес-инструкторка“ с (очевидни) наднормени килограми: не правете (много) коремни преси, че… лошо.

   Т.е. лошотията не е другаде (нещо с манджата и липсата на истинска спортна активност), а в коремните преси… видите ли.

   Значи, изводът е…

   The izvodat (на, хе, хе, английски): че ние, дето правим на ден (средно) по сто и петдесет, дори двеста коремни преси, би трябвало да сме с изглед на бъчвоподобни хипопотами.

   Обаче… не сме.
   И що тъй?

   ДА НЕ СЕ ЗАЛЪГВАМЕ: Годините (фактологичният израз на изтеклото време) са основният фактор, поради който е необходимо да се съобразяваме с това какво, колко и кога ядем.

   Да вземем за изходна база здрава жена и здрав мъж:

   1) На десет години момчето (неспиращо по цели дни) може да яде всичко и по много.

   На същата възраст момичето (и застоялите момчета) вече трябва леекичко да се съобразява как и колко се храни, което, всъщност, зависи от родителите.

   Ако, разбира се, са интелигентни, наблюдателни, образовани и с работещ естетически вкус.

   Ако не са… огледайте се наоколо.

   2) На петнайсет години момчето удвоява храната – по много и от всичко. Именно – от всичко. Защо – това е отделна тема.

   При младата девойка вглеждането в менюто и съобразяването с доста храни (хляб, тестени, сладко, сладки газирани напитки) е вече наложително.

   3) На двайсет – при момчето е като на петнайсет.
   При съвсем младата жена, обаче, вече (започват да) се проявяват резултатите от храненето.

   4) На трийсет младият мъж (ако тренира и се движи много) е възможно да се храни (все още) като на петнайсет.

   Жената – не, ако има акъл в главата. При нея последствията (добри или не дотам) от несъобразеното хранене вече са:

   – видими
   – осезаеми
   – влияещи пряко върху самочувствието
   – леко и незабележимо подкопаващи здравето (същото е при мъжете)

   5) Трийсет и пет-четирийсет при над 95% от жените и 70% от мъжете са граница, отвъд която бавно, незабележимо (при повечето, всъщност, е твърде, твърде забележимо) започва (недобра) промяна във външния вид (тегло, обиколки, провисване) и здравето: ту леко кръвно, ту леко задъхване, ту в кръста или други болки, ту чести хреми (настинки, вирусни инфекции, стомашно-чревни неразположения и т.н.)

   6) Четирийсетте години и приближаването на петдесете за над 90% от хората (и жени и мъже) са крайният предел: след тях (кофти) промените са очевидни и промяната:

   – на храненето и липсата му (периодично гладуване)
   – на движението и спорта: редовно и неотстъпно
   – на дневния режим: почасово разпределен като в армията
   – на почивката
   – мисленето, световъзприемането и вярата

   … е наложителна, задължителна и животоспасяваща.

   Още веднъж: животоспасяваща.

   Накратко: Ако във възрастта над четирийсет има (здравословен или естетически) проблем и не предприемем драстична промяна в изредените по-горе пунктове…

   Искате извод?

   IQ-то ни може да е хиляда (за пред хората), но главата ни е по-празна от космически вакуум.

   ПРАВИЛОТО НА „ДВЕТЕ ШЕПИ“
   То гласи, че количеството храна, което поемаме на едно хранене, не трябва да надхвърля онова, което можем да загребем с две събрани шепи.

   (не говоря за две шепи солени фъстъци, две шепи с парчета торта, две шепи вафли, тестени сладки, бисквити и пр.)

   Защото, това (двушепно) количество е (почти) идентично с обема на стомаха и възможностите му да приеме, да смели, да обработи качествено и да препрати безпроблемно към червата погълнатата храна.

   При децата, при подрастващите момчета и момичета, при младите мъже и тия до трийсет-трийсет и пет години (ако спортуват, ако имат добра генетика и теглото им е нормално), съобразяването с „двете шепи“ може и да се отложи… но не за дълго.

   След четирийсетгодишна възраст, обаче, важи за всички.

   ВЪЗРАСТТА СЛЕД ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТ- ПЕТДЕСЕТ буквално отмива правилото на двете шепи, което означава…

   Какво?

   … че в повечето случаи количеството приета храна трябва (задължително! задължително! задължително!) да е по-малко от две шепи.

   Защото, приятели, другари и другарки:
   – стомахът и червата имат (крайно) намален функционален капацитет

   – разтегнатият (от несъобразено количество храна) стомах вече все по-трудно се прибира в оптималния си обем

   – усвояването на доста храни и комбинации (които до скоро са били безпроблемни за нас) Вече Са Сериозно Проблемни.

   Крехка примерна илюстрация за хранителния обем и съдържание: сто-сто и двайсет грама сирене (колкото кибритена кутийка) и половин домат са много, много, много по-малко от две шепи…

   Но!

   Но дават абсолютно достатъчен белтъчен и въглехидратен профил за едно хранене на човек, надхвърлил петдесетте. Разбира се, сиренето може да се замени с различен белтък (яйце; парче риба и пр.), а доматът с друг зеленчук.

   И, да, разбира се, че към сиренето и домата можем да прибавим коричка чер хляб, но (повечето хора не могат да повярват, че) така комбинацията става много, много трудно смилаема за неспортуващите над петдесет и пет-шейсет. Единственият критерий дали е така е, че ако парчето хляб присъства винаги, то килограмите лека-полека вървят нагоре.

   Да се върнем на домата и сиренето: въпросът, който не се нуждае от отговор, е: Ами ако така се храним въобще, т.е. ако всичките ни дневни хранения са изградени на този принцип?

   И, ако всяка седмица имаме гладен (олекотен откъм храна) ден? Къде ще отидат паласките, слонските бутове, огромните набръчкани задници, провисналите тлъстини по ръцете, гущероподобната гуша и старческата тромавост.

   Старческа ли казахме?
   Не, не е старческа, приятели, а тромавостта на всеки редовно преяждащ, с наднормено тегло, неспортуващ човек – дете, подрастващ, млад, зрял или по-възрастен.

   Разбира се, ще пристъпим към промяна, ако искаме:

   – здраве
   – отличен външен вид
   – отлична физическа форма
   – функционални физически възможности

   … и ако имаме действащ мозък между ушите.

   ПРИМЕРЪТ със сиренето и домата е във връзка с възможностите на тялото да смали обемите си, да намали обиколките, да снижи килограмите, да прибере (бавно, но сигурно) провисналата от напълняването кожа и да възвърне функционалните възможности на стомаха и червата.

   И да влее (уж, загубените с годините) жизненост и самочувствие.

   НА ГОРНАТА СНИМКА съм в бърз преход от „Паниците“ до хижа „Рай“ и обратно (денивелация около 1000 м и общо разстояние над двайсет километра). Отидохме, върнахме се и храненето ми беше точно това, което виждате на снимката. По някое време изядох и шепа бадеми.

   Валя ни дъжд, температурите паднаха на десет-дванайсет градуса и по голите високопланински поляни ни духа студен вятър.

   Не съм обличал нищо повече от червените шорти.

 

   ГОЛЕМИЯТ МАЙТАП, НАРЕЧЕН „ФИТНЕС“ и лъжливата физическа активност

 

   Огромната част от хората, които (уж) тренират в лъскави зали, но не постигат (кой знае какви) резултати, са хора, които (без да знаят) лъжат себе си.

   Приятели, другари и другарки: Никога (никога, никога, никога) не е имало, няма и да има спорт, наречен фитнес.

   Измишльотината „фитнес“ е нелепа, мързелива, розово-лигава, джендър-имитация на Старата, Истинска, Безкомпромисна и Вършеща Отлична Работа…

   Обща Физическа Подготовка.

   Старата физическа подготовка, идваща от незапомнена древност, даваща истински, недвусмислени резултати и предназначена за атлетите (вижте древногръцките скулптури), бойците и професионалните военни.

   Това е тренировката, включваща:

   1) Работа за сърдечно-съдова и дихателна издържливост: бягане, тичане по стръмен терен нагоре, бегово изкачване на стълби и варианти.

   2) Загрявъчни методики, основани на: клекове и клек-подскоци в хиляди разновидности. Като илюстрация – пуснете си стария „Спартак“ с Кърк Дъглас в ролята на нашия тракиец и ще видите, как подскача между две въртящи се тояги, едната от които може да му счупи главата, а другата – краката.

   Никакви бягащи пътечки, ски-тренажьори, велоергометри и прочие глезотийски (уж, загряващи) измишльотини.

   3) Загрявъчна (или специална работа) със собствено тегло: лицеви опори, набирания, кофички, сложни координационни движения, коремни преси и пр.

   4) Профилирана работа с тежести – т.е. различна работа, в зависимост от спорта и целта: силовата тренировка на плувеца е различна от тази на спринтьора, различна от тази на боеца, на бореца, на скачача, на копиехвъргача или на обикновения човек (мъж или жена), решил да свали някой и друг килограм.

   5) Работа за координация (т.е. за мозъка), която е отново различна, в зависимост от спорта и целта: различна е координацията на тенисиста (аз, като бивш републикански вицешампион по тенис на корт и плуване знам до болка, какво пиша), различен е и координационният минимум за обикновените хора.

   6) Разтягащи и разпускащи методики, които (едно, че отново са различни) целят повишаване на ставните амплитуди, разтягането и отпускането на сухожилията и (най-важното) отпускане и нормализиране на сърдечната дейност.

   И още, и още.

   Това ли правите, приятели, другари и другарки, когато отидете в лъскавия фитнес или когато потичате из парка и гордо отбележите във Фб трасето и времето?

   Един съвет: открийте истински компетентен здравно-спортен инструктор (тук дипломите не вършат работа: некомпетентници има във всички титулувани и сертификационни обществени аспекти), който да ви изготви съобразена с вас програма и поне веднъж в седмицата тренирайте с него, защото истински резултати се постигат единствено, когато треньорът е до теб и те натиска (подканя, юрка) безкомпромисно.

   Това вече е Истинска Спортна Активност.

   Всичко останало е мързеливо клатуркане и разнасяне на спортния сак насам-натам.

   В КРАЯ:
   „По делата им ще ги познаете“ (Матей, 7-20)


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар