Гладните паузи, гладуването и здравето (смешки, митове, легенди и откровени глупости около загубата на мускулите)

Ще четете за:
– псевдо-специалистите
– науката някога не беше подчинена на бизнеса
– теория без практика води до под кривата круша
– понякога трябва да се казва и истината
– доколко обективен поглед имат критиците на гладуването?
– откровено за гладуването
– моят „гладен“ опит и работата с хора, които практикуват
– за кого не е препоръчително да гладува?
– загуба на мускули по време на гладуване? Стига глупости!
– от практиката на швейцарските лекари
– от къде тръгва „приказката“ за вредата от гладуването?
– какво се случва в тялото по време на гладуване?
– глупостите „йо-йо ефект“ и „килограмите се връщат отново“
– гладните паузи
– какво се случва с тялото след четирийсетте?
– здрав разум и практика преди всичко, приятели!


ВЪПРОС №1: „Емо, къде е истината? Постоянно се говори от разни специалисти, инструктори и лекари, че гладуването водело до изяждане на мускулите. Ти какво ще кажеш?“

ВЪПРОС №2:… което означава, че теорията ви за добро здраве чрез гладуване е откровено невярна.“

ЗА „СПЕЦИАЛИСТИТЕ“
Почти 100% от тях са:

А) Индивиди, които нямат абсолютно никакъв практически опит в гладуването

Б) Медицински лица, които са виждали само патологични случаи на самозванци, гладували самоволно, неразумно и докарали се до анорексия и болестно спадане на тегло

В) Медицински лица, базиращи критиката си върху теоретични постановки, без реален личен опит и реален статистически поглед върху огромен брой хора, практикуващи гладуване

Г) Фитнес-анаболни „инструктори“ (фитнес-маняци на зоб и културисти), абсолютно некомпетентни по отношение на здравето, при които загубата на сантиметър от обиколката на бицепса (гръдния кош, краката и пр.) представлява личностен и житейски крах


НАУКАТА НЯКОГА НЕ БЕШЕ ПОДЧИНЕНА НА БИЗНЕСА

Глупостите, които днес се говорят и пишат за гладуването (от уж, авторитетни източници) са подтикнати от факта, че нито една (днешна) държавна институция няма полза от наличието на стотици хиляди здрави, активни и мислещи хора.

Няма полза, защото няма държава.

Има престъпна паплач, разрасла се като институционален рак, която се интересува само от офшорки и пълни лични банкови сметки.

Преди 1986-та, когато науката беше огледалото на държавата, към БАН имаше експерименталнално звено за изследване на:

– дълголетието в България
– ежедневието и храненето на дълголетниците
– гладуването и дълголетието
– текущите и последващи ползи от гладуването
– медицинските аспекти на късото, средно и дълго (над седем дни) гладуване

И още, и още.

Днес всичко е агресивно унищожено (у нас и по света), защото никой (във властта) не ви иска дълголетни, усмихнати и здрави.

Никой (във властта) не иска семейства с бъдеще и хиляди тичащи и играещи деца.


ОТГОВОР:

Очевидно има такива, дето си представят, че седя вкъщи и измислям теории за здравето, които да звучат, уж, разумно и, уж, наукоподобно.

Не ме интересуват теории, приятели, колкото и научно-обосновано да изглеждат, освен ако практиката, произтичаща от тях, работи:
– редовно
– безотказно
– при всички
– прогнозируемо и предвидимо

Да вярвам в „може би“, „евентуално“, „допускам, че“, „теорията гласи“, „група учени казаха“, „да се надяваме, че“ и пр. пожелателно-приказни щения, би означавало да вярвам в таласъми, в Торбалан и в чудовището от Тъмната стая.

Цял живот съм спортист, състезател, боец (и обикновен, дървен мъж), който знае, че когато си подготвен, натрениран, познаващ съперника, психически твърд, теоретически подкован, с необходимата мускулна кондиция и вяра, стъпила върху всичко това, тогава можеш (и) да победиш или поне да се представиш добре.

Оставиш ли нещата само на теорията, вярата и пясъчните кули-надежди, спукана ти е работата.

Всичко, което пиша, говоря, разяснявам, показвам, представям, доказвам и върша ежедневно, стъпва безусловно върху стопроцентова практика.

Просто е.


ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

В тази публикация ще „захапя“ практически постановки, които се сблъскват челно с тиражираните медицински теории (именно: теории) относно гладуването.

С близките ми приятели медици (обикновени лекари, преподаватели, доктори, професори) се познаваме от години и знам, че няма да се засегнат.

Но целта не е сблъсък.
Просто понякога трябва да се казва и истината.


ВЪПРОСИ:

Колко от критиците на гладуването са провеждали еднодневно, двудневно, тридневно или по-дълго гладуване?

Колко от тях имат редовни ежедневни гладни паузи (поне с научно-изследователска цел), върху които да базират изводите си?

Колко от тях са наблюдавали и отчитали крайния ефект (тегло, мускулен обем, външен изглед, тонус, себеусещане, здраве) от начинанието?

Колко от тях са наясно какво се получава (субективно и обективно) по време на и след гладуване?

Колко от тях имат личен дългосрочен професионален поглед върху достатъчна статистическа бройка хора, провеждащи (провеждали) редовно, профилактично и, разбира се, разумно гладуване?

Защото, приятели, съмишленици, другари и другарки:

Личният ми професионален поглед върху начина на провеждане, съпътстващите механизми и ефектите от гладуването, надхвърля четирийсет години, а статистическата бройка на хората, върху която базирам изводите си…

… се измерва в хиляди.


ОТКРОВЕНО:

Гладуването (предимно над пет дни) може да бъде и вредно, дори опасно, говоря от личен опит.

Решите ли да проведете гладуване:
– отговорете си: какви са причините, които ви подтикват?
– говорете със специалист-практик и чуйте съветите му
– научете как се провежда гладуване

И, ако бъдете посъветвани да не извършвате гладуване, защото просто не ви е необходимо, вслушайте се в съвета.


МОЯТ ПОГЛЕД

При 40% от хората не е необходимо циклично гладуване по-дълго от ден-два.

При 5-10% въобще не е необходимо гладуване, а само ежеседмични гладни паузи (ще поясня за тях). Това практикувам днес и аз.

При 30-35%, хора със сериозно наднормено тегло, са наложителни редовни олекотени дни (на сокове, вода, зеленчуци и плодове – това не е гладуване) и гладни дни (един-два) в седмицата.

И едва при 3-5% със специфични заболявания са препоръчителни гладувания от порядъка на три-пет до седем дни най-много.

Над всичко:
Всичко, свързано с гладуването, се прави по здравословна необходимост, а не поради прищявки или емоционални изблици.


ЗА КОГО НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА ГЛАДУВА?

1) ДЕЦА до шестнайсет години, освен при сериозно наднормено тегло. Дори и тогава, при намалени порции, разумен избор на продукти, правилно комбиниране и активен спорт, ефектът идва много бързо.

С едно напомняне:
Без разбиращото участие на родителите, нищо не е възможно.

2) ХОРА с поднормено тегло.
Имам дългогодишен (печален) поглед върху „съветите“ на куп псевдо-професионалисти от страната, някои дори с лекарско образование.

Фрапиращи случаи с момичета на 16-20 год. с по десет килограма надолу (прим. 45 кг. тегло) със спрял мензис, които били посъветвани да гладуват за да се оправят.

На година консултирам десетки от тях и първото, което им забранявам, е да гладуват.

3) ХОРА (в тая група са повече жени) със сериозни психически спадове: страхови неврози, депресии, паник-атаки и пр.

4) АБСОЛЮТНО ЗДРАВИ ХОРА, дори в напреднала възраст, които имат сериозен, ежедневен, натоварен и почти професионален спортен режим.

При тях е необходим много сериозен, разумно изграден хранителен режим и ежеседмични гладни паузи (те не са гладуване).
……..
Има още много групи, за които твърдото гладуване не е препоръчително и с публикацията само заострям бдителността и вниманието ви.


ЗАОСТРЯНЕ:

Правил съм поне три гладувания по 25 дни. Със захранването отиват към четирийсет дни.

Правил съм пет-шест гладувания по 15 дни. Със захранването прехвърлят двайсет дни.

Изгубил съм бройката на гладуванията по седем дни. Със захранването отиват над десет.

За гладуванията по 2-5 дни дори не е необходимо да говоря. Може би гонят шейсет-седемдесет дни общо.

От години всяка седмица имам неколкократни гладни паузи (от сутринта до 14-15 часа следобяд или до вечерта), през което време съм:

– на екстремен поход из планините
– на тренировъчно-студови мероприятия и студени плувания
– на обикновени тренировки

И още, и още.
(на снимката, пет часа след ставане, стомахът ми е по-празен от космически вакуум)

Е, приятели, другари и другарки:
Защо не загубих и не губя и грам от мускулите си?
Защо не губя тегло?
Защо не съм концлагерно изпосталял?
Защо съм изпълнен с енергия до козирката (шапки не нося)?
Защо имам енергия за десет-дванайсет тежки тренировки седмично?

Имам още поне петдесетина „защо“.

И, защо, по дяволите, не се разболявам, хич, ама съвсем хич?

И още:
Защо стотиците (много повече са), които тренират с мен, които ме следват и се вслушват в съветите, също:
– въобще не боледуват (смешката „ковид“ си е просто смешка)
– имат енергия да се изстрелят в космоса

И още, и още.

Отговорът е простичък:

Има Природа, от която идваме и, която сме длъжни да опознаваме: да четем, да се интересуваме, да се образоваме и да имаме по-сериозни житейски цели.



ОЩЕ ПРЕДИ ДВА ВЕКА

Лекарите в швейцарските санаториуми откриват, че болните пациенти с намален почти до нула порцион (за няколко дни) оздравяват много бързо, за разлика от другите, които се хранят обилно.

Препоръките на всички лечители от древността са да използваме храната разумно, а понякога и да се лишаваме от нея.

В наши дни подобни съвети са насилствено изличени.

Известна е репликата на един от шефовете на хранителната индустрия в САЩ от началото на ХХ век на събрание, свикано с цел да се набележат насоки за вдигане на печалбите.

На забележката на един от присъстващите (честни) лекари, че всеки индианец знае как да лекува болестите „като погладува три-четири дни“, шефът на хранителната индустрия отрязва:

„Значи навсякъде ще рекламираме хората да ядат повече. Ние печелим и вие печелите.“

Оттогава започва ужасяващата масирана реклама на бързите павилионни храни, на подсладени газирани напитки, теста, торти и…

И теорията за здравото хранене, както и че гладуването води до болести, разграждане и пр, навлиза буквално със заповедни директиви в образованието на бъдещите медици.

Парите са важни, здравето – не.

Което виждаме в чист вид при умишлено подклажданата псевдо-ковид-пандемия и измислената опасност (смъртност между 0.001% и 0.024%) от набеденото микроскопично ретро-животинче.

Цялата „опасност“ е като опасността от страховитото чудовище-сянка на стената, направено с две ръце и една лампа.

Но опасността от пропагандаторите (политици, лекари, медици, ваксинационни деятели) на пандемията е реална – това са платени убийци на хора в чист вид.

Каква би трябвало да е присъдата им?


КАКВО СТАВА В ТЯЛОТО ПРИ ГЛАДУВАНЕ?

1) ГУБИМ ВОДА, НО:
Това е водата, увличаща повърхностните отпадъци (в телесните течности), от които тялото бърза да се освободи.

Ако в деня на гладуване извършваме лек спорт (поход), усиленият дихателен процес подтиква клетките към по-сериозно самопочистване, заради което…

Заради което ходим по малка нужда много повече от обикновено.

2) ГУБИМ ГЛИКОГЕН (ГОРИВО, ВЪГЛЕХИДРАТИ)
Това са на първо място въглехидратите, складирани в мускулите, които обаче са много интересни:

– по време на гладуване те не дават статична (щангистка) и взривна сила, но…

– … но, в замяна на това, отпускат продължителна енергия и в гладни дни човек може да прекоси необятни пространства, да извърви десетки километри и да е спокоен и зареден.

3) АКО В ГЛАДНИЯ ДЕН…
Сме на хладно/студено и сме в активно, тренировъчно движение, кръвта циркулира мощно между вътрешните органи, подкожните отлагания и кожата, което…

… което не се случва, ако седим на топло и пием чай.

Следствието от този динамичен подход е Включването На Мазнините (именно на мазнините) в горивния процес и бързо освобождаване от ненужните тлъстини.

Още веднъж:
При редовно гладуване (гладни паузи) с активно движение, походи на чист въздух и редовни студови процедури, се изгражда (доскоро непознат в медицината механизъм) за директно използване на мазнините в горивния процес и телесния енергообмен.

Това е начинът за образуването на т. нар. днес „кафява мастна тъкан“, която преди десетки години изучавахме като рядко срещаната „богато кръвоснабдена мастна тъкан“.

Имаме ли висок процент кафява (кръвоснабдена) мастна тъкан, не правим тромби, не образуваме съсиреци, нямаме вътрешни възпаления и изграждаме изключително, неимоверно Силна Имунна Система, която е в състояние да се справи с всякакви болестотворни микроорганизми.

4) ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Тя усилено всмуква остатъчните боклуци по стените на стомаха и червата, което…

… води до „измиване“ и почистване на чревните власинки, които са Отговорни За Раждането На 60-70% от имунните клетки.

Когато власинките (които наподобяват малки кули) са чисти, се раждат здрави, силни и активни имунни клетки.

При редовно прехранване (при над 90% от хората е така), новородените имунни клетки са немощни, бледи, неактивни и небоеспособни.

Резултатът е слаба и несправяща се имунна система.

5) НАДУТИТЕ И НАПОМПЕНИ от отпадъчни отлагания тъкани, вътрешни органи и клетки стават меки, пластични и това води…

… до субективно усещане за лекота, спокойствие, а обективният резултат…

… е почти необяснима физическа гъвкавост, която допреди дни е била абсолютно немислима.

Примерът с напомпената, корава до пръсване топка и същата, но след малко изпускане на въздуха, е абсолютно показателен.


ГЛУПОСТТА, че след гладуване килограмите се връщат, е просто глупост, мързел и лакомия в най-чист вид.

Проблемът не е и никога не е бил в „след гладуването се напълнява“ и, олеле, божке, в „йо-йо ефекта“, който е… несъществуващ.

Проблемът е в Голямата Уста, която хората отварят след като са се опитали да направят нещо. Казано иначе, проблемът е в ценностната система („един път се живее“ и „защо да се лишавам от удоволствията?“)

Няма такова нещо като „възвръщане на килограмите“, а е налице Пълно Незнание Как Да Се Храним.

Ако сте били с наднормено тегло и след гладуване продължите да се храните както преди гладуването, ясно е, че ще напълнеете отново.

Решението се нарича Нов Разумен Хранителен Режим.
И всичко си идва на мястото.

Просто като фасул.


ГЛАДНИТЕ ПАУЗИ

Изберете два-три дни в седмицата (прим. когато сте на поход) и през целия ден пийте много вода, за предпочитане под формата на чай.

Топлината на чая поддържа лигавиците свежи, отворени и влажни.

Когато се приберете, яжте някой плод и лека вечеря.

Що се отнася до провеждането на истински гладни дни, най-добре е да се посъветвате със специалист.


ЗАБЕЛЕЖКА:
Въпроси, съвети, програми и профилактика – по телефона или на съобщения.




СЛЕД ЧЕТИРИЙСЕТТЕ
Не се залъгвайте, приятели.

Ние сме подобни на автомобилен двигател, който с напредване на годините и навъртения километраж се затлачва, омазнява и, ако не бъде предприет (и предприеман периодично) основен ремонт, надеждността, мощността и животът му спадат стремглаво.

С наближаване и прехвърляне на четирийсетте
– тъканите се натъпкват с отложени отпадъци като мръсна гъба, стават чупливи и настъпват стотици вътрешни възпаления

– всички каналчета (артерии, вени, лимфа, органи, полови органи) са с леко видоизменена повърхност, издрана, възпалена и с много мазнинни отлагания

– телесните течности носят мазни петна и парчета (тромби, съсиреци)

– огромна част от кръвоносната система (предимно периферната: пръсти на ръцете и краката) е откровено запушена и затова кожата, вкл. на лицето, е бледа и с възрастта човек започва да студува.

И още, и още.

Решението отново е просто:
– правете редовна утринна и вечерна гимнастика
– тренирайте три-четири, дори пет пъти в седмицата, вкл. с тежести
– прекарвайте (поне) два-три часа от денонощието на чист въздух
– хранете се разумно и пестеливо
– спазвайте гладните паузи/дни

И бъдете по-често под звездите нощем.


В КРАЯ:
Здрав разум и практика преди всичко, приятели.
Теории и празни приказки, дал господ.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар