Непознатият приятел – гладуването или „Как да затворим Голямата уста“

ГЛАДУВАНЕТО не е обикновено лишаване от храна. То е избрано от нас време, през което оставяме организма във вътрешно спокойствие, себевслушване и вътрешна тишина.


ГЛАДУВАНЕТО Е НАШ ПРИЯТЕЛ, когато са изпълнени следните условия:

1. Имаме сериозен мотив да го правим (болест, знание, разбиране, личностно израстване).
2. Спазваме особеностите на трите фази на гладуването: начало, протичане и приключване и попълваме редовно нужната информация и знанието си.
3. Следим резултатите от гладуването без емоционални залитания и фанатични уклони.
4. Не прекаляваме с гладуването.


КОЛКОТО И КРАТКО да е гладуването, трите фази (начало, протичане, край) трябва да са подчинени на физиологичните необходимости и за това е нужно знание. Най-добре се повлияват фините рецептори, отговорни за усвояването на калция и минералите въобще, жлезите с вътрешна секреция, а това води до спокойна обмяна на веществата и качествено усвояване на храната.


ГЛАДУВАНЕТО бива два основни вида:

1. Специално гладуване от 1, 3 и повече дни.
2. Гладуване, вплетено в ежедневния начин на живот или Скрито гладуване. След толкова години практика, твърдя, че истинският ефект от гладуването се постига с гладуване от втория вид. Здравето, добрият изглед и отличната физическа форма са следствие от Начин на живот, а не от епизодични юруш-изпълнения.


СПЕЦИАЛНОТО гладуване също е няколко вида: сухо (с много малко вода) до три дни; нормално тридневно гладуване с два литра вода на ден; по-дълго гладуване само на вода; гладуване на вода и плодове (до четири плода на ден); млечно гладуване на вода и мляко. Възможни са комбинации от изброените, а самото специално гладуване може да продължи пет, десет, петнайсет, двайсет и повече дни. Но отново възниква въпросът с мотива да проведем толкова дълго гладуване.


СПЕЦИАЛНОТО ГЛАДУВАНЕ (ако е повторяемо) променя психологическия профил на личността. Казано без заобиколки – превръща ни във фанатици, чиито интереси и теми за разговор постепенно, бавно и неусетно се свеждат до възторжено проповядване на гладуването (респ. нашия начин на хранене). Нека помним, че сме на тоя свят за удоволствие (усещане, чувство, любов, съпричастност, приятелство, единство, духовност), а не да се превръщаме в своего рода… прокламатори на гладуването и лишаването от едно или друго. Нещо като разновидност на Свидетели на Йехова.


ВСЕ ПАК, може да има наложителни причини за специалното гладуване: тежка болест, болестни симптоми (лечими с по-дълго гладуване) и пр. Имах случай на мъж на петдесет, с много тежка гангрена на крака (начален диабет) и насрочена ампутация. След седемдневно специално гладуване и специално захранване, гангрената изчезна и ампутацията беше отменена.

РЕШИТЕ ЛИ да предприемете Специално гладуване, посъветвайте се със специалист. Очевидно е, че една онлайн публикация не може да е изчерпателна по въпросите на гладуването и не е наръчник за гладуване.


СКРИТОТО ГЛАДУВАНЕ би трябвало да е част от ежедневието ни. Примери за Скрито гладуване:

1. Утринните часове (от ставане до излизане), през които правим физзарядка, спортуваме (разходка, крос, плуване, зала), извършваме физически, физиологически и емоционални активности, но единственото, което поемаме е вода. Така – до закуска. Времетраенето е от час, до три, четири и повече часа (ако сме станали много рано). Пример: Такова е скритото гладуване в будистките манастири: ставане в 03:00, тоалет, спорт, бойни изкуства, дихателни упражнения, медитация до 06:00. Следват хигиенни процедури и закуска в 07:00.

Накратко: четири часа супер-активност, с малко вода и никаква храна.


2. Ако обядът ни е бил лек, а следобедната закуска в 16:00 е чай и ябълка (чай и шепа ядки; чай и варено яйце и пр.), към 18:00 вече сме гладни. Отиваме на тренировка (зала, стадион, басейн, на открито) за един час, през който доизразходваме активно още няколкостотин калории. Това вкарва организма в активно гладуване, активно освобождаване от токсините и изгаряне на мазнините. Вечерята към 20:00 е белтъчен компонент и зеленчуци, с което възстановяваме белтъчините, витамините и минералите, но не и въглехидратите. Лягайки за сън, вече сме в преразход на въглехидрати, т.е. слабеем (падаме на килограми) и това продължава до сутринта. В този случай Скритото гладуване продължава не по-малко от… дванайсет часа.


ГЛАДУВАНЕТО НЕ Е ПАСИВНО чакане на (евентуален) резултат, а активна дейност. В известен смисъл чрез него ние се превръщаме в скулптори на самите себе си: на тялото, на здравето, на мисленето и духа си. Винаги съветвам хората, когато гладуват, да избират по-натоварен и активен ден/дни. Така свикваме да вплитаме гладуването като естествена част в проблематиката на ежедневието и то не „стои“ като изкуствено привнесена дейност.


МОЕТО СКРИТО УТРИННО гладуване е ежедневно. Без значение кога излизам сутрин, винаги отделям време за стречинг, аеробно натоварване, бърз силов комплекс с преодоляване на собственото тегло, йога-пози, дихателни упражнения и шпагати за основна бойна кондиция. Плискане със студена вода, полумасаж и силно обтриване. По-често работя у дома, но нерядко в Морската градина или правя няколко тренировъчни километра в басейна. А идеята за храненето през деня е обмислена от предната вечер.


КОГАТО ДЪЩЕРЯ МИ Людмила беше малка, в свободните дни ставахме (около 05:00), качвахме се на велосипедите, отивахме до Морската градина и тренирахме. През лятото дори по-рано и много преди изгрев вече бяхме на морето. Към 07:00 се прибирахме – натренирани, изпотени и започвахме с цитрусите и плодовете, а денят на повечето хора едва започваше.


КОЛКО от нас съзнават, че ако ни липсва енергия за нещо и не правим това нещо заедно с другите (деца, близки, приятели, съмишленици, сподвижници), то няма как да се появи и изгради в детето ни, и е невъзможно да увлечем другите след себе си? Не всичко е ген и не всичко е „каквото е писано“. Природата не би ни създала и господ не би ни пратил на Земята, ако сме безгласни генетични букви. От нас зависят много неща, достатъчно е да открием желанието, енергията и силата да ги направим.


ДА ГЛЕДАМЕ НЯКОЛКО КРАЧКИ НАПРЕД: Не можем да очакваме здравни, физически, физиологически и ментални резултати, ако ползваме автоматите за кафе и чай по улиците или CAPPY-соковете от супермаркета.

Ето защо, термосът (термо-чашата/бутилката с вода, чай, собственоръчно направен плодов сок, приготвената от по-рано ябълка и пр.) става наш неотменим атрибут и за това е небходимо планиране. Свикваме на уважение и по-сериозно отношение към тялото и себе си, а това води до различно отношение и разбиране – на първо място към собствената си психо-физическа хигиена, към близките хора и към хората въобще. Макар да оставаме същите, погледът, с който виждаме света, става различен – прощаващ, всеобхватен и усещаме взаимовръзки, за които не сме подозирали преди.


СКРИТОТО ГЛАДУВАНЕ (като част от хранителния план и начина на живот) дава фин усет за необходимостите на тялото и приеманите количества храна. Правилото на „двете шепи“ (в предните публикации) идва естествено, на място и свикваме да се храним разумно, пестеливо, спокойно и най-важното – да се наслаждаваме на храната. Това ни дава възможност (ако нямаме лични задръжки и основания – вегетарианство и формите му, веганство и пр.) да разнообразяваме богатството на менюто си до неузнаваемост. „Голямата уста„… престава да е проблем.


ХРАНЕНЕТО е почти молитвена дейност и стойността на храната не се измерва единствено с витамините, минералите и пр. Когато бъдем лишени от нея и останем във вътрешна тишина, започваме да разбираме, че сядането на масата, храненето и споделянето на храната с друг, са дейности, които ни водят към нови измерения, чиито аспекти са предимно духовни. Формите на гладуването ни помагат да помним, че видимият свят е много повече от проста материя, зад която стоят неизброими реалности и ние сме част от тях.


В КРАЯ: За да изберем нещо, едно, друго или трето, са необходими информираност, култура и знание.
„Някога живял мъдрец, който изучил всички Свети писания по Земята, но останал атеист. При него дошъл човек, който му казал, че също е атеист. Мъдрецът го попитал, колко от Светите писания е прочел и човекът отвърнал „Нито едно“.
Е, тогава ти не си атеист – заключил мъдрецът – Ти си просто… невеж.“


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар