ВЪПРОС: Емо, кое е най-доброто съотношение между суровата и готвената храна в ежедневното меню?
АКО под “сурова” храна разбираме сурова растителна и сурова животинска (мляко, сирене, яйца, риба, птици, месо) храна, да, тя се отразява (относително) благоприятно на организма.
Но…
ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА не е направена за 100% (дори не и за 70%) ферментираща храна, а растителната е такава. Имаме само един стомах, който лесно се подува, за разлика от двата, трите и дори повече стомаси при (изцяло) растителноядните животни.
ИЗПРАВЕНИЯТ СТОЕЖ на човека е неприемлив, от гледна точка на ферментацията.
Газовете в стомаха и червата вървят нагоре, с което възпрепятстват храносмилането. При растителноядните стомахът и червата са хоризонтални, с лек наклон нагоре по пътя към ануса – малка, трудно забележима, но съществена разлика.
ЖИВОТИНСКИТЕ ПРОДУКТИ: Практиката показва, че стомашно-чревната ни система се справя относително безпроблемно с леко- до добре обработена на висока температура животинска храна. Доста от животинските белтъци се разграждат по-качествено, ако са (поне малко) сварени, печени или задушени. Яйченият белтък е пример за това.
СУРОВОТО МЕСО (принципно) не е различно от суши – известният натуропат Пол Брег също говори за това. Суровото месо (ако е в малко количество и правилно комбинирано) дава алкална реакция в организма.
Единственият проблем е възможността от заразяване. При добро овкусяване и приготвяне се получава вкусно блюдо, но решението “за” или “против” е въпрос на личен избор.
НЯКОГА, НЯКЪДЕ: В юношеството (16-18 год.) бях в спортен клас – шампиони по академично гребане, лекоатлети, вдигане на щанги, боксьори, плувци.
В Техникума по Строителство и архитектура имахме две щанги и малко тежести. Още от 05:30 ч, по тъмно (вкл. и зимата) се събирахме във физк.салон и се надпреварвахме кой колко ще вдигне. През голямото междучасие (задължително) тичахме да ядем.
Ако кебапчетата и кюфтетата не бяха готови, казвахме на лелката на щанда да ни даде по три-четири сурови (или недопечени “алангле”) с по две-три филии хляб и – бегом обратно. Здрави, яки, надъхани и борбени момчета бяхме и не помня да сме боледували от нещо различно от хрема и някоя настинка. От Русе съм и още февруари започвахме да плуваме в Дунав. Грипни ваканции, код “червено” и други подобни глупости не съществуваха.
ЕНЕРГИЯТА в суровите растителни продукти е огромна. Наред с фибрите, които силно активизират перисталтиката, тя буквално се “изсипва” в организма и, вместо да го успокои, го кара да работи на макс. При продължителен суров растителен режим усещаме енергийна превъзбуда, а впоследствие нервност и безпокойство. Това е причината, в Аюрведа да наричат суровата растителна храна “остра” и я считат за неприемлива.
НАКИСНАТИТЕ във вода (първично обработени) сурови зърнени храни – овесени, пшенични ядки – са отличен омекотител в работата на чревната система. Незаменими са като добавка към закуската.
Покълналото жито спада към силните, остри храни и е отличен избор, когато караме за ден-два или повече на сурови храни. При нормален хранителен режим дозата му е 2-4 пъти седмично по две-три лъжички към закуската.
МАЗНИНИТЕ в суровата растителна храна са практически липсващи. Мазнините омекотяват енергията, забавят вътрешните процеси и ни дават чувство за лежерност и комфорт.
Без мазнини много от физиологическите процеси се затормозяват, други се извършват директно и неконтролирано, което постепенно вкарва организма в нездравословен дисбаланс. Разбира се, има (малко на брой) хора, които биха могли да съществуват при режим на суровоядство, но процентът им е нищожен.
Всички имаме необходимост да се поглезим… и мазнините са един от начините.
ПЛОДОВЕТЕ са единствената растителна храна, която (ако искаме здраве) винаги се яде сурова. Термично обработеният плод е изключително киселинен и буквално отравя организма.
ВЕЧЕРНОТО ХРАНЕНЕ е добре да бъде топло, да дава ситост, спокойствие и да задоволява пълната гама от вкусови изисквания. Затова, ако не цялата вечеря, поне 40-60% трябва да е термично обработена, с достатъчно мазнина и подправки. В салатата може да има както печени (пипер, лук, гъби и др.), така и сурови зеленчуци – домати, краставици, зеле, морков и пр.
ЯПОНСКОТО “СУШИ” се вписва идеално в цялостната картина на ежедневното хранене, но трябва да се има предвид, че порциите на японците са изключително малки – една шепа или малко повече.
Толкова малка порция, комбинирана с бавно, спокойно дъвчене, се усвоява отлично. Общото меню в Япония е 30-50% термично обработена и 50-70% сурова храна.
Но е добре да се знае, че има дни, в които японците ядат почти 100% термично обработена храна, най-вече ориз, за да се отпусне и омекоти работата на стомаха и червата.
ИЗВОД: Идеалното съотношение е 50-60% (понякога и повече) сурова, предимно растителна и 40-50% термично обработена храна. Най-точният ориентир е личната ни нагласа, разбиране и усещане, които могат да променят предписаните проценти.
В КРАЯ: С пожелание за повече вътрешна гъвкавост, адаптивност и готовност за приемане, любопитство и стремеж към откривателство.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.