ВЪПРОС №1: “Емо, вярно ли е, че суровите плодове и зеленчуци дразнят стомаха и червата? Не е ли по-добре да ги пасираме?”
ОТГОВОР:
Аха, дразнят го, но така е и със суровите камъни. Също – ако си сервирате резервната гума сурова.
Но сварите ли я, да омекне, яжте спокойно – с една кана гхи (горещо, пречистено масло) ще се плъзга из червата като количка на бобслей.
Дойде ли време, да изходите парчетата, можете да ги ползвате за стоп-патрони.
Пълно е с народ, дето го заслужава.
ПОДОБНИ ВЪПРОСИ говорят за едно – че задаващите ги може и да имат трийсет и кусур зъба в устата, но дъвчат, все едно имат само три – единият отляво, другият отдясно.
Възможността да се засекат, е по-малка от броя на кислородните атоми в кубически сантиметър космически вакуум.
Третият е отпред за белозъба усмивка.
ИСТИНАТА Е, че всяко хранително вещество, раздробено от зъбите до КАША и ослюнчено добре, не може (дори и да искате) да дразни стомаха и червата.
А ОЩЕ ПО-ИНТЕРЕСНОТО Е, че добре сдъвканата храна, дори да е киселинна (прим. картофи с месо), след постъпването в стомаха, вече е в пъти по-малко киселинна.
Да не говорим, че и калориите постъпващи в стомаха и оттам в организма, също падат.
Слюнката е тази, която прави този невероятен фокус, но тя се отделя обилно, само при достатъчно дъвчене.
ОБОБЩЕНО: Именно киселинността е основният причинител на стомашно-чревното дразнене.
Разбира се, големите (несдъвкани) груби парчета оказват натиск върху тъканите, но киселинният стомах (и черва) обикновено са обвити с такава лигава слуз, все едно са каналите на Ню Йорк от “Ловци на духове – 2”.
АКО ПИЕТЕ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ или поглъщате пасирани ястия, свиквате да дъвчете малко и да гълтате несмляна, мокра, но неослюнчена, киселинна храна.
Киселинността изсушава червата и ги прави чупливи. Този маниер на хранене е царският път към “каналите на Ню Йорк”, към първите наченки на гастрит, на обострен гастрит, язва и колит.
Оттам нататък – високо кръвно, сърдечно съдови веселби, пикочно-полови, бъбречни и всички останали бонуси, за които се сетите.
Нарича се вътрешно-физиологичен мазохизъм.
А, ако знаеш всичко това, но упорстваш, си е чист идиотизъм.
Тук някъде се включва интелекта на чайника.
—
ВЪПРОС №2: “Нали при високо кръвно налягане, не трябва спортувам, Емо? Ти как мислиш?”
—
ОТГОВОР:
Ами… стой си под напор в очакване да гръмнеш. Долу-горе това ми казваш.
Усещате ли, че при такъв въпрос някой някъде тихо нашепва “чайник, чайник”…
ОБЩО ПОГЛЕДНАТО, повишено ли е кръвното налягане, някъде във физиологията има запушване или процес, водещ до това.
Каквото и да се случва из билионите клетки и ъгълчета на организма, накрая всичко опира до запушване.
Оттам и напора/налягането.
ПРИЧИНИТЕ са неизброими, но могат да бъдат групирани така:
1. Хранене с:
– прекалено много (и пържени) мазнини;
– с много пържени храни и туршии; несъобразено количество месо, колбаси, сол, пакетирани храни; редовна употреба на захарни и сладкарски изделия, сладки газирани питиета;
– липса на сурови плодове на гладно, зеленчуци и липса на достатъчно вода на празен стомах.
2. Повишена тъканна киселинност: освен изброеното от т.1, причината за киселинността идва от липсата на механично гравитационно тръскане (бягане, качване по стълби, скачане на въже, бягане на място), липса на физиологично тъканно/мускулно съкращаване – работа за гъвкавост и сила, липса на дълбоко дишане (йога-дишане и спортно дълбоко дишане) и липса на редовна работа за гъвкавост.
3. До голяма степен повишаването на кръвното налягане се дължи (и) на генетична предразположеност. Съветът е: дръжте под око болестите на родителите си, за да знаете какво (евентуално) ви очаква и да не го допуснете чрез начина си на живот и хранене.
4. Повишеното тегло: Запомнете, че то е:
– на първо място е следствие от психологически проблем.
– на второ място – следствие от т.1. (мазнини, въглехидрати, сол и пр.)
– на трето – следствие от мързел, безволевост, инерция, страх.
– на четвърто – следствие от неправилно възпитание или липса на такова. Или от баща и майка про-форма и без грам отговорност.
5. Някъде в психиката има проблем, свързан с неприемане, отхвърляне, капсулиране и прикрита агресивност. Съветът е: прегледайте онова, в което вярвате и намерете нещо, в което НАИСТИНА да вярвате.
НО, КЪДЕ ОСТАНА… СТРЕСЪТ?
Чуйте!
Готови ли сте да чуете, да осмислите и да разберете?
И още веднъж: Чуйте – кой каквото да ви говори и убеждава – стрес не съществува.
Има тъканна невъзможност да се освободим от продуктите на нервното напрежение.
Колкото по-твърда е плътта (от неправилно хранене, от липса на спорт и гъвкавост, от застояла и неотдадена енергия, от изкривено световъзприемане и липса на познание и вяра), толкова по-трудно се отърсва от напрежението.
И обратното: Колкото повече сурови плодове и зеленчуци ядем, колкото по-оводнен е организмът (но оводняването не идва от пиене на вода до дупка), колкото по-чисто е дебелото черво и въобще тъканите, колкото повече неща сме склонни да възприемем и осмислим – толкова по-лесно се освобождава тялото ни от напрежението.
Спадне ли напрежението, кръвното налягане влиза в норма.
И… де отиде стресът?
ДА СЕ ОПРАВДАВАШ със стрес, е същото, като:
– да твърдиш, че нямаш време за спорт;
– да казваш, че нямаш време да се занимаваш с децата си (да разговаряш, да тичаш, да играеш, да им разказваш, да четеш с тях и пр.)
– да вярваш на CNN и про-американските средства за масова информация (дебилизация) и на стъкмените им “анализи” за конфликтите в Сирия, Ирак, Украйна и където и да е по света.
Т.е. вместо да мислиш сам, да потърсиш сам взаимнопокриваща се информация и да анализираш проблемите възоснова на природните, политическите, народностните, човешките и физиологичните закономерности, ти вярваш на измислици, зад които стоят пари.
Много, по много пари.
Пари, заради които скрити зад дебели стени, човекоподобни индивиди с егоистични мозъци без сърца убиват милиони или създават условия, за да бъдат убити милиони.
Или ги насъскват едни срещу други.
За да спечелят още повече пари.
Твоето здраве и това на децата ти, твоят живот и този на децата ти въобще не стоят на дневен ред.
В КРАЯ:
Още ли ще замитаме боклука (проблемите) под килима и ще продължаваме да се правим на… чайници?
И да създаваме и да възпитаваме деца-чайници?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.