ВЪПРОС: “Емо, казваш, че не бива да пием нищо, докато ядем. А ако е съвсем малко? Или, какво ще кажеш за супите, нали и в тях има вода?”
—
ОТГОВОР:
Точно обратното: казвам, че докато ядем, трябва да пием храната си.
Да я сдъвчем толкова добре, че когато преглътнем, да е течна.
Тогава сме си свършили работата.
—
И ВЪЗНИКВА тъп въпрос:
“За какво ни е да пием (докато ядем), ако храната е сдъвкана до течност?”
Има три варианта:
1. Или не сме дъвкали добре и се нуждаем от течност, за да преглътнем.
2. Или храната ни е толкова противна, че се нуждаем от течност, за да я докараме до стомаха.
3. Или, колкото и да дъвчем, нямаме достатъчно слюнка, която да обработи сдъвканата храна.
—
ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ се нуждае от изграждане на навик за добро дъвчене.
Можем да го направим, ако имаме лична осъзнатост, воля и познание за процеса на хранене, но най-добре се получава още в детството.
Не очаквайте детето да свикне да дъвче достатъчно, ако:
– вие (родителите) не дъвчете достатъчно – то ще копира вас, не съседа (освен ако, хе, хе, няма кръвна връзка с него)
– ако на масата се говори постоянно и ако вместо да се храним, се опитваме да решаваме проблемите с общуването. Говорим ли – добро сдъвкване няма.
– ако на детето не му се напомня да дъвче повече. Но, може ли родителят да прави това, ако доброто дъвчене му е неприсъщо? Отговорът е – не.
Интересно е, че хора, които в детството са възпитани да се хранят без да пият течности по време на ядене, считат този навик (да пиеш с храната) за противен.
—
ЛЮБОПИТНО: Свикнем ли, да ядем без да пием, тялото изгражда много точен навик за количеството храна, която му е необходима.
Казано иначе – научаваме се, да не преяждаме.
Лекотата, която остава след такова хранене, не може (а и човек вече не иска) да бъде заменена с повсеместно приетото усещане за подутост, тежест, газове, киселини, болки, напрежение и въобще – че нещо не е наред.
Т.е. вместо да се заредим с жизненост, ние дишаме трудно, разпускаме колани, губим енергия и ни е нужна почивка и възстановяване, което е парадокс.
Накратко: Искаме ли да свикнем с количеството на “двете шепи” – толкова е обемът храна, който нормално трябва да поемем – най-добре е да започнем с отказване на течностите по време на (и непосредствено след) ядене.
—
ВТОРИЯТ ВАРИАНТ е, надявам се, хипотетичен, освен при малки деца, чиито родители ги тъпчат с храни, които са им противни.
—
ТРЕТИЯТ ВАРИАНТ е състоянието, до което се докарват 80-90% от хората. Повечето постоянно губят клетъчна (жива, биологична) вода поради:
– недостатъчно пиене на чиста, питейна вода
– недостатъчно хранене със сурови плодове и зеленчуци
– редовно и постоянно дъвчене на дъвка
– редовна консумация на алкохол
– постоянно превишаване на дневната норма сол и захар
– тютюнопушене и наркотици
– липса на активно движение за неутрализиране на адреналиновите субстанции от ежедневните притеснения и негативни емоции
– липса на активно дишане и спорт на чист въздух, който поставя в равновесие общите физиологични функции
Е, това са само първите осем причини, а има още поне десет пъти по толкова.
Нека не забравяме: човек остарява видимо, когато започне да губи повече вода, отколкото поема и преобразува. Тогава тялото се смалява, “спихва”, тъканите и кожата стават чупливи и лепкави.
За да може човек да усвоява, задържа и Преобразува повече вода – като млад организъм, е необходим спорт, активно движение, закалителни процедури и чист въздух.
—
КРАТКА ВМЕТКА:
Именно спортът и активното, усилено движение подтикват тялото да преобразува водата, да я задържа, да я използва като пренос на необходимите белтъци, витамини, минерали и пр. и така…
Да?
Така тялото изглежда (и е) “напълнено” с мускули, с достатъчно активна плът, без мазнинни наслоявания и с извивки, които говорят за младост, чистота и жизненост.
—
КОГАТО НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ И ХРАНЕНЕ е далеч от природния код, губим физиологична вода и това се отразява на всички вътрешни процеси.
Един от тях е дъвкателният, който е съставна част от храносмилането.
На практика много малко хора могат да се хранят със суха храна, която след достатъчно дъвчене, да превърнат в полутечна каша. При повечето устата и гърлото пресъхват патологично и е необходима подпомагаща “патерица” – вода, подсладени газирани напитки, алкохол.
—
ДА ИЗЯСНИМ взаимовръзките:
1. Дъвчем ли достатъчно, ослюнчваме добре храната.
2. Ослюнчим ли добре храната, изпращаме невро-сигнал, че е вкусна, че е “наша” и това веднага отпуска имунната система. Имунната система е готова да разглежда всичко постъпващо в стомаха, за което не са се обадили от горе (от устата и мозъка – по невро-импулсен и слюнчен път) на първо място като враг.
3. Добре ослюнчената храна реагира в синхрон със стомашните сокове и киселинността се снижава.
4. Снижената стомашна киселинност действа благоприятно в две посоки
– поддържа здрав стомаха и червата
– поддържа силна имунна система
5. Добре ослюнчената и добре възприета от стомаха храна, се придвижва лесно, безпрепятствено и бързо напред, което води до бърза обмяна на веществата (бърз метаболизъм)
6. Добре възприетата от стомаха и червата храна, води до качествено усвояване и нормално отделяне на отпадъците.
7. Ако всички шест точки са изпълнени, имаме добро здраве и кипим от енергия.
—
АКО В ОРГАНИЗМА достатъчността на водата е на ръба, качественото дъвчене е възпрепятствано. Добрите резултати от изброените седем точки се обръщат наобратно и…
И се приближаваме до манталитета, характера, обърканата ценностна система, недостатъчната вяра, първобитното ниво на познание и липсата на здраве на съвременния човек.
И… българин, разбира се.
—
ПРОБЛЕМЪТ “СУПА” не е в наличието на вода. Проблемът идва от наложеното мнение, че супата трябва да бъде изядена набързо, без да се дъвче, за “разяждане” и да отвори апетит за следващото блюдо.
Храним ли се така, още в началото на храненето:
– объркваме храносмилателния процес
– вдигаме по тревога имунната система и я изтощаваме, разбира се
– превишаваме количеството храна (само супата е напълно достатъчна)
– повишаваме стомашно-чревната киселинност
– нарушаваме обмяната на веществата
И вкарваме тялото в спиралата на болестите.
Колкото супата е по-течна (еднородна, пасирана), толкова по-вероятно е да случва това.
Обратно: Ако супата е достатъчно балансирана (белтъчини, въглехидрати, фибри) и към нея има зеленчукова салата, тогава само тя (супата) е много добър избор за едно от дневните хранения.
Но!
За да бъде супата (и което и да е ядене) балансирано, трябва да имате ясна цел за деня (тренировки, походи, енергоразход), за седмицата (какво искаме – спад или качване на килограми, релеф, сила, издържливост, здраве) и за… живота в близките няколко години.
…
Забележка: въпроси, съвети, изработване на програми за хранене и спорт – на съобщения.
—
ВИНОТО: За повечето хора виното влиза в графата “течност по време на хранене”, но е точно обратното.
Виното подпомага алкалните процеси в организма:
– ако е в малко количество, на малки глътки,
– ако се задържа в устата – за усещане и наслада,
– ако количеството е в рамките на една-две чаши,
– ако се поема за времето на цялото хранене,
– или, ако се пие в края на храненето – бавно, с преднамерено задържане и усещане на вкуса, все едно дегустираме.
Не е задължително, нито препоръчително да пиете вино, но ако ви харесва, имайте предвид изброеното.
—
В КРАЯ:
Я сега да видим днес – на обяд и вечеря, какво сме научили…
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.