Тънките фокуси на хрансмилането (как да сме леки, жизнени и пълни с енергия)


За:

– венецът на природата и животните
– храносмилането, отделянето и притесненията
– разговор по време на хранене?
– хранене в движение
– „Полегнала е Тодорка“
– как да се храним на бизнес-среща?

   ВЪПРОС: „Емо, какво толкова ще се случи, ако ядем в движение или ако говорим? Примерно, вървя, дъвча си сандвича и разговарям с някого? Нали пак ще дъвча добре, ще ослюнчвам и каквото е нужно там?“

   ОТГОВОР:
   Ама – да!
   То ум, то разум, то наблюдателност, то дедуктивност!

   Иди и го кажи на животните. Те, горките, не са се сетили и като решат да се хранят, спират, подвиват опашки, сядат си на задника и чак тогава започват храненето.

   Всички до едно, без изключение.
   Тревопасните просто си стоят, но принципът е същият.

   Само човекът, понеже бил венец на… нещо си, е решил, че може:
   – да върви и да яде
   – да говори и да дъвче
   – да обсъжда важни проблеми и да храносмила
   – да лежи на една страна (щот римляните…) и да яде
   – и още психо-физически еквилибристики с яденето

   И, разбира се, цветущото му здраве (на човека, на децата му и на другите наоколо), хе, хе, подсказва, че е на прав път.

   Прав и скоростен към…
   Към къде, всъщност?

   ТЕЗИ, КОИТО СА СЛУЖИЛИ В АРМИЯТА (стават все по-малко), знаят, че огромна част от новобранците не ходят по голяма нужда през първата седмица.

   Понякога и през втората.

   Притеснението от новото обкръжение, страхът от новите порядки и от неизвестното блокират перисталтитката, потискат отделителните функции и изсмукват всяка капка вода от червата, за да поддържат нормалната клетъчна дейност и работата на имунната система.

   Това, разбира се, се случва в по-малка или по-голяма степен с всеки, който смени обстановката и попадне сред непознати хора.

   Това се случва с всеки от нас, когато се храним и обсъждаме сериозни проблеми – в доста намалена степен, но е същото.

   Случва се във всеки миг от храненето, ако на масата има хора, които не са ни приятни.

   Случва се във всеки миг, в който мисълта ни се насочи към нещо дразнещо, плашещо или възбуждащо.

   Никое животно не би се хранило по подобен начин.
   Но човекът упорства, не слуша тялото си, не познава себе си и мисли, че е недосегаем.

   До момента, в който разбере, че не е и, че всичко се връща.

ДА ГОВОРИМ по време на хранене, означава:

1) Да накараме говорният апарат да вибрира, да привлича кръв към себе си и с това да намалим притока на слюнка в устата с над 40%.

2) Почти да не дъвчем, а само да раздробяваме храната и да я гълтаме. Това (заедно с т. 1) води до сухота в устата и налага да пием някаква течност, за да можем да я прекараме през гърлото и хранопровода.

3) От първите две точки следва, че изпращаме в стомаха несмляна, допълнително разводнена, неослюнчена субстанция, която бива възприета като чужда – т.е. започва не обработката и приемането и, а… обезвреждането и.

   Вместо храносмилателни действия, организмът изпраща войници от имунната система, които да се справят с нея, като с отрова.

   Знаете ли как се нарича това? Нарича се хранителна левкоцитоза и е един от основните фактори за неколкократното ежедневно изтощаване на имунната система и податливостта към заболявания – т.нар. настинки, вирусни инфекции и пр.

   Ако хората се върнат към тези простички основи на храненето, девет десети от мега-компаниите за подсладени газирани напитки (прим. Кока Кола) ще фалират.

4) Храносмилането в тънките черва и оформянето на отделителния процес в дебелото черво биват затормозени до степен тялото да стои гладно (без необходимите вещества, въпреки препълнения стомах), а изхвърлянето да го няма никакво.

   И още, и още, но това е достатъчно – за тези, които искат здраве.

   За другите: веселби, разговори, препирни и песни на маса (когато сме най-зле – тъй да сме), пет-осем ястия в менюто, десерти, кафета, вода, бири и алкохол по време на ядене, разпускане на коланите, оригване, пот на челото и скрито или явно подпръцкване… за здраве.

НЕ СМЕ ПЕДАНТИ:

   Никой не казва, че е лошо да разменяме по някоя весела дума с хората на масата – това е нормално и в рамките на доброто възпитание.

   Топлотата, спокойствието и доверието спрямо близките хора са незаменими за храносмилането.

   Но от „няколко думи“ до „да седнем да ядем, че да разговаряме“, има едно здраве разлика.

   Ако ще си оправяте живота и ще решавате проблемите си по време на ядене, то проблемите вече са ви победили отвсякъде.


АМИ ЯДЕНЕТО В ДВИЖЕНИЕ?

   Да вървим и да ядем е пълна загуба на храна – все едно да я хвърлим на боклука.

1) На първо място – това е явно неуважение към Природата, откъдето идва всяка храна. Проявяваме ли неуважение, ние се отдалечаваме от Природата, а отдалечаването от нея, е отдалечаване от здравето и загубата му – бавно, неусетно, но абсолютно сигурно.

Близостта с Природата и уважението към нея е здраве – няма друг път.

2) Никой не може да се съсредоточи дори на 40% върху храната, ако върви или тича – мисълта и вниманието са насочени към равновесието, към терена (да не се спънем и паднем), към препятствията – да не се блъснем в нещо, а дъвченето, ослюнчването и храносмилането остават на заден план.

Оттук – всички болестни следствия: краткосрочни и дългосрочни.

3) Тялото изпраща повече ресурси (кръв) към движещите се крайници и обслужва мозъка (който поддържа вниманието към оцеляването), като за стомашното сокоотделяне, чревната перисталтика и комфортно спокойствие не остава почти нищо – и храната се превръща в полу-отрова – по-горе го казах.

ВИЖТЕ СНИМКАТА В НАЧАЛОТО:

   Предстои ми изкачване в този скален комин и ако се изтърся, просто ще се осакатя.

   За да ми е леко и да не ми излиза храната през устата, докато се напрягам, катеря и сгъвам по скалите, стомахът ми е абсолютно празен. Така спокойно мога да се съсредоточа върху точността на движенията, върху хвата на пръстите и точната стъпка на краката, което е въпрос на оцеляване.

ГРЪБНАКЪТ ИЗВЪН ВЕРТИКАЛА

   Всички физиологични дейности в човешкото тяло са пригодени да работят оптимално при вертикален гръбнак с отклонение не повече от 5-8%.

   Можете да опитате да седнете пред компютъра (телевизора), да се наклоните вляво (или вдясно) с двадесет градуса за следващия половин час.

   След минута вратът започва да боли, светът изглежда не на мястото си, възприятитята се затрудняват и изкривяват.

   Същото се получава и вътре в нас, без обаче сигналите да са толкова настоятелни.

   Слюнката, храносмилателните сокове и секретите в червата действат отгоре надолу. Отклонение от трийсет градуса (добре облегнати назад или една трета полегнали) буквално обърква цялото храносмилане.

   Не е чудно, че римляните (от които в по-ново време идва нелепият обичай да се хранят и пият полегнали) са страдали от масови храносмилателни разстройства.

   Интересно е да разгледате голите статуи от онази епоха и ще видите нещо крайно интересно: въпреки изявената мускулатура, долната (подпъпна) част на корема е издута неправомерно от физиологична гледна точка.

   Което говори за болестно събиране на газове, за тежки стомашно-чревни неразположения, лошо храносмилане, хемороиди и пр.

   Съветът е: винаги се хранете на спокойствие, седнали и добре изправени.



КАК ДА ЗАПАЗИМ ДОБРО ХРАНОСМИЛАНЕ на работен обяд (вечеря) с бизнес-разговор:

1) Ако е възможно, поръчайте плодов сок и малка зеленчукова салата. Дори да не сдъвчете добре салатата, в стомаха и червата тя ще играе ролята на метла, а имунната система няма да я таксува като враг.

2) Плодовата салата не е добър избор: изисква качествено ослюнчване и спокойствие, а освен това е висококалорична. На работен обяд няма нито добро ослюнчване, нито спокойствие, нито физическа работа, за да горите излишната енергия.

3) Ако решите да консумирате по-тежка храна, не поръчвайте нищо, което е тесто или комплексен въглехидрат (хляб, пици, пърленки, кифли, баници, ориз, картофи).

   Комплексните въглехидрати изискват много слюнка и много дъвчене, което по време на сериозен разговор няма да ви се удаде.

   Внимание: Ако искате здраве, но въпреки това (с бизнес-разговор или без) продължавате да се тъпчете с тесто, баници, тутманици, пици, ориз и картофи, сладкиши…

   Да?

   Забравете за здравето.
   То е в процес на отдалечаване от вас.

4) Не поръчвайте комплексни въглехидрати (от т. 2) и поради факта, че те са Много Сериозна Енергия т.е. консумират се, когато ви предстои тежка физическа работа.

   Очевидно е, че такава дейност не се очертава на масата.

5) По-тежката храна може да е белтъчна: сирене, яйца, риба, птици или месо.

   Като цяло белтъчната храна не изисква много дъвчене (тя има по-различен начин на усвояване) и, в комплект със салатата, няма да създаде големи храносмилателни неразположения.

   В КРАЯ:
   Бегом на бизнес-обяд, за да видим как ще се справите!


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар