Какво да ядем? Вярно ли е, че ако ядем тия три храни, ще се разболеем и ще умрем?

   ВЪПРОС:
“Емо, вярно ли е, че ако ядем тия три храни, ще се разболеем и ще умрем?”
(с въпроса е препратена статия, публикувана от индивид с музикално име и докторска степен)

   ОТГОВОР:
  НЕ, НЕ Е ВЯРНО.

   В СТАТИЯТА се изреждат не три, а поне десет храни (мляко, сирене, месо, сладко и пр.), от които… се умирало. Ако не веднага като станем от масата, то до седмица-две и гаранцията, че ще си отидем млади, била сто процента.

   Хе, хе…

   ДА ПИТАМ И АЗ: Ако от млякото се умираше, за чий в системата Йога го препоръчват – не от днес, не от вчера, а от дълбока древност?

   Ами нашите деди, прадеди и пра-прадеди, мнозина от които са били столетници – мляко, кисело мляко, сирене и извара?

   Ама имало казеин, който не съответствал на човека. Писачите на подобни глупости очевидно имат Човешкото Тяло за някакъв природен олигофрен, биологичен изтърсак, който въобще не може да отсява, какво да задържи и кое да изхвърли.

   АМИ МЕСОТО? Когато сте гладни, изяжте късче месо (по избор) и идете в лабораторията да изследват процесите в тялото ви. Направете същото (някой следващ път), но изяжте парче хляб – какъвто си изберете, може и лимец.

   И знаете ли какво става там, вътре?

   Ако месото не е смесено с други храни, организмът го приема радушно – никаква хранителна левкоцитоза, никаква киселинност и пр. За разлика от обработените житни култури, които директно повишават киселинния статус на клетките. Лимецът дава по-малка киселинност, но така или иначе я има.

   ВСЪЩНОСТ, ако не намесваме нравствено-емоционални и религиозно-верски причини, хранителните проблеми възникват от:

1. Превишено количество – Всяка храна, приета в минимално и точно количество, не създава здравословен проблем. Сигурното минимално количество на едно сядане е – цялото ядене да се побере в две (ваши) шепи. По-малко, може. Повече – влизаме в червената (опасна) зона.

2. Смесване – Когато смесим повече и различни храни, превишаваме обема и количеството. Това води до затруднено храносмилане, подуване и пр. Пример: ако изядете един малък до среден, сварен картоф и бучка (колкото половин кибрит) сирене, няма да почувствате неразположение. Но увеличете картофите на три-четири, сиренето – колкото пет-шест кибрита и ще усетите разликата.

   Ами ако прибавим и десерт? Тогава наистина положението става… взривоопасно.
 

    ПОНОСИМОСТТА на хората към храните и питиетата е индивидуална. Едни харесват млякото, други не могат да го доближат до устата си. Чехите и поляците си умират за месно-зеленчукова супа тип “борш”, но.. със захар. Корейско-тайландското ким-чи е отвратителна каша, все едно събирана на бокулка, но за тамошните е върхът. Шведите ядат откровено развалена риба, от чиято миризма други народи биха припаднали. В степите на Монголия сушеното месо се натърква обилно с барут, защото според местните, става много вкусно, но за неподготвения е все едно да яде месо с пясък.

   В Южна Америка един от коренните, традиционни, алкохолни племенни “деликатеси” (родствени с текилата) се приготвя по доста екзотичен начин: жените от племето сядат на площада, изсипват куп плодове, подобни на нашите джанки, започват да ги дъвчат и изплюват сдъвканото в общ казан. Колкото повече слюнка и телесни течности, толкова (според тях) по-вкусно. Ако им се стори сухо, плюят в казана за разреждане. Оставят гнусотията да ферментира, варят я и после е готова за консумация.

   РАЗБИРА СЕ, има комбинации, които сами по себе си са рискови – примерно мляко плюс риба/месо или мляко плюс бобови култури. Съветът ми е да ги избягвате, а когато ядете мляко и млечни продукти (сирене, кашкавал, извара), се придържайте към минималното количество.

   ВМЕТКА: Умението на тялото да усвоява качествено храните, се повишава в пъти, когато спортуваме. Изградете си навика всеки ден да имате не по-малко от половин до един час активен спорт, а извън това – разходка и прекарване на открито.

   ФАКТОРЪТ “ВЪЗРАСТ”. С напредването на годините, възможността да оползотворяваме същото количество храна, както преди 20-30-40 години, намалява.

   Единственото, което може да ни позволи (относително) безпроблемно да се наслаждаваме на предпочитаните храни, въпреки времето и възрастта, е активното движение и, отново – Негово Величество Спортът.

   ЗАПОМНЕТЕ: Тялото е умно и има точни и безкомпромисни механизми да вземе от храната, което му е необходимо и трябва да му вярваме. С едно напомняне: тези механизми трябва да се поддържат, иначе се затлачват и почти престават да действат.


Поддържането е:

– Минимално количество храна;
– На едно сядане – едно ядене със салата;
– Да не се пие (вода, сокчета) по време на ядене;
– Спорт.

   ОБРАЗОВАЙТЕ СЕ!!! Интересувайте се от история, етнология, социология, етнография и пр. Запознайте се с хранителните навици на СВОЯ народ (не на етноси от на майната си – узбеки, татари, непалци, китайци, японци и пр.) Когато се информирате за навиците на други народи и общности, тръсете свързващите принципи, не екзотично-любопитните моменти – те не са определящи, а подвеждащи.

   Традициите в храненето на една нация винаги са подчинени на прости фактори: годишните сезони, бременността и млекодайността на домашните животни, посевите, зреенето, прибирането на реколтата и пр.

   Мислите ли, че тези фактори са едни и същи при ескимосите, в Япония и Непал, в Нова Зеландия и у нас?

   Традициите са част от енергията на конкретното географско място. Енергията подпомага оцеляването и ако не се вслушваме в традиците (защото било вече ХХI в, технологията, съвременността и времето били други – аман от глупости!) – боледуваме и умираме, без да изживеем пълноценно живота си.

   В КРАЯ:
   Някой беше казал “Гледай в корена”, но не беше градинарят на съседите.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене