– за захарта и зверския глад
– с какво да заместваме месото, когато е необходимо
– за кафето
– за късното хранене
– за ценностите
– за децата и бъдещето: моето, твоето, тяхното и на всички нас
– нещата, за които не говорим
ВЪПРОС: “Как да намалим месото, Емо, без да станем вегетариански слон? Понякога ни гони такъв зверски глад, че… “
(пълния текст на въпроса, зададен от приятеля ми Orlin Baev, можете да намерите на стената ми)
ОТГОВОР:
Преди години (по покана на Людмила Емилова) изнесох няколко лекции за храненето. Хората идваха на тълпи, залите се препълваха и говорейки на метри пред първите редици, виждах в очите им…
Глад.
Да.
Именно, глад.
Огромен брой хора бяха наплашени от безсъвестни лектори-фанатици, че хапнат ли късче месо, ще умрат.
Още след първата лекция имаше десетки желаещи да попитат по нещо. Сред притихналата зала, една тъничка бабка зададе с треперещ глас “еретичния” въпрос, който очевидно вълнуваше всички:
“Ама, кажете ни, може ли да се ядат кюфтета?”
Отговорих утвърдително, повторих, за да бъда разбран и чух облекчената, възторжена благодарствена въздишка на стотиците гладни присъстващи, невкусвали месо от години.
ДА ПОДХОДИМ ОТДАЛЕЧ: ЗВЕРСКИ ГЛАД? Я ПАК?
Още в края на XIX век в швейцарските клиники и санаториуми се правят систематични наблюдения върху две групи хора:
А) Редовно консумиращи бяла захар, сладкиши, захаросани плодове
и
Б) Такива, които (почти) не употребяват захар и продукти с нея. Но пък редовно, в малки количества имат на масата овесени ядки, жито, ориз и картофи.
Група А) огладнява по пет-осем пъти на ден.
Група Б) огладнява не повече от три пъти дневно.
Защо става така?
Отговорът е в бързото изчерпване на кръвната захар при група А). Бялата захар за кратко време отдава въглехидратния си заряд, който изгаря на секундата – като лист хартия в огъня. Кръвната захар се смъква стремглаво и мозъкът подава сигнал за глад.
После отново и отново, и отново.
Този механизъм на хранене в крайна сметка води до хиперинсулинемия (постоянно високо ниво на кръвната захар) и в дългосрочен план – до преддиабетни симптоми и диабет.
И обратното – група Б).
При нея стойността на кръвната захар е непроменена за дълго време, защото с употребата на овесени ядки, варено жито, ориз и картофи (понякога тези продукти са заедно в едно хранене) навлизането на нерафинирани захари в кръвта става бавно, постоянно и стабилно.
И нещо важно: колкото по-суров е един продукт (прим. накиснати овесени ядки или покълнало жито), толкова по-дълго време се запазва усещането за ситост.
ДА НЕ ЗАБРАВИМ:
Нерафинираните захари (овесени ядки, жито, ориз, картофи, чер хляб) не водят до наднормено тегло – ако количеството и кратността им е съобразена. Те са близки до естествената храна, с която човекът е преживявал хиляди години, преди да да настъпи днешното време на отровна храна в найлонови пакетчета.
Обратното: бялата захар, сладкишите и т.н. нарушават обмяната на абсолютно всичко (на мазнините, на калция, на витамините), което наблъсква тялото с отрови.
Отровите, които не можем да изхвърлим, се обвиват във водно-мазнинен пашкул и се отлагат около кръста, корема и бедрата – писал съм за това.
КАКВО ВИ КАЗАХ:
1. Разпределете нерафинираните въглехидрати в едно-две до четири хранения дневно – без вечерното. На вечеря въглехидрати ядат само тия, които пет пари на дават за здравето си и селяндурите (не селяни, а селяндури).
2. Количеството, съставките и броят на храненията зависят от:
– възрастта,
– пола,
– физическата активност,
– броя и интензивността на седмичните тренировки,
– кратността на пребиваване сред природата,
– служебните ангажименти,
– емоционалния статус,
– общото здравно състояние.
Най-добре се обърнете към специалист, защото изготвянето на съобразен, адекватен и работещ дневен хранителен режим е сериозна работа.
Контакт с мен: можете да ми пишете на съобщения или да се обадите по телефона.
3. Тръгнете ли по пътя на промяната, след два-три месеца ще установите, че (почти) не ви се ядат сладкиши. От този момент вие вървите по пътя на здравето.
ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАТАТЪК:
Месото лесно се замества с познатите на всички риба (тя не е месо), яйца, сирене, кисело мляко, боб/леща, ядки (бадеми, орехи, тиква, лешници) и редовна употреба на суров сусам.
Примерно:
– на закуска (поне два часа след ставане сутрин) – едно-две (или повече, ако тренирате здраво) варени яйца
– на обяд – 50 гр. (до 150, ако тренирате здраво) сирене
– на вечеря – риба 120 гр (до 300 гр, ако сте в професионален тренировъчен режим)
– късна вечеря (при необходимост – при здраво трениращи) – 200-300 гр, може и повече, кисело мляко.
В следващия ден можете, примерно, да заместите яйцата сутрин със сурови ядки, сиренето с леща и пр.
Проблемът е, че днес повечето хора не са наясно с необходимостите (от белтъчини, от въглехидрати и т.н.) на собственото си тяло. Тези необходимости се усещат лесно, ако човек се храни с (поне) 30-40% сурова храна и има редовно интензивно движение – тогава връзката между телесните рецептори, мозъка и съзнанието е бърза и безпогрешна.
Обратното: при обездвижен живот и редовна, неколкократна на ден готвена (фабрично преработена, препържена, обезводнена и химически овкусена) храна тялото (още от детска възраст) губи възможността да подава адекватни и недвусмислени сигнали, а мозъкът/съзнанието постоянно се лъже.
АКО ВИДИТЕ с какво се хранят днешните деца в училище, ще разберете от раз.
Ако пък влезете в българските домове вечер, ще се ужасите от броя яденета, количеството храна, килограмите сол, захар и смъртоносна кухненска химия, невъобразимото смесване на всевъзможни боклуци, газираните захари и алкохол, ужасяващите, направо самоубийствени хранителни привички и навици (идващи от родителите) и всичко това…
Всичко това на фона на една обща, национално-окаяна картина на човешко безсилие, нравствена пустота и смазваща безнадеждност.
Точно тук, приятели, другари и другарки…
… да, точно тук идва необходимостта от старите/нови национални ценности (сега ясно ли ви е, защо платени НПО-та диктуват програмите в министерстото на образованието?), на необходимостта от наш, български образователен подход към децата и подрастващите, а това…
Ето го истинският въпрос, на който трябва да си отговорим:
Това с кротичко, овчо отиване до шперплатовата изборна секция и с тихичко, отново овчо, чинно пускане на някакво листче в одобрената (от кого?) изборна кутия ли се постига?
И, ако имаме смелост да си го зададем, тоя въпрос…
(“… и още по-точно и още по-ясно”, както е казал поетът, дето го разстреляха в едно подземие)
… ще имаме ли куража, националната доблест, личната отговорност и човешка чест да направим нещо…
Заедно.
Заедно.
Заедно.
…по въпроса, чийто отговор не търпи отлагане?
ДА ПОГЛЕДНЕМ СВОЯ ДЕН И СЕДМИЦА:
1) Ако сте човек, който не спортува и въобще не се интересува от спорт (в смисъл на лично движение), вие имате много ниска необходимост от храна въобще. Казано общо, можете да карате само на вода, по някой плод, сурови ядки и редовни гладни дни.
Всякаква храна извън (свръх?) това ще ви води неизменно към болест – механизмите на автомобила (вашето тяло) ще се затлачват, ще клеясват, ще се омазняват и ще отказват да функционират.
Колко от седящите хора, обаче, биха го разбрали, осмислили и биха променили начина си на живот и хранене?
2) Ако правите до две тренировки седмично, не е необходимо да увеличавате порциона си – вие сте почти на нивото на хората от точка 1).
3) До четири тренировки на седмица налагат началото
на стриктен хранителен режим:
– леко завишени въглехидрати и белтъчини в дните с тренировки (необходим е специалист).
– нормални (дори занижени стойности) на въглехидратите и белтъчините в дните без тренировки.
4) При четири тренировки седмично и нагоре необходимостта от увеличаване на белтъчния грамаж е задължителна. Въглехидратите, обаче, зависят от интензивността, пола, възрастта и целта, която гоните.
5) При над пет-шест тренировки седмично влизате в сериозен, почти професионален тренировъчен ритъм, а това означава да имате треньор/инструктор и дните ви да са подчинени на сериозна цел. Такъв режим не е обект на настоящата публикация, но можете да ми пишете (обаждате), защото работя и с професионални спортисти.
КАФЕТО:
Ще го кажа направо: колкото по-малко (или никак), толкова по-добре. Но никога не пийте кафе веднага след ставане от сън сутрин (вижте публикацията “Къщата на изгряващото слънце” от 28.04.2019).
Ако редовно имате необходимост от кафе, това показва, че грешите в храненето, че ви липсва чист въздух и движението/спортът ви са твърде еднообразни.
Защо ли?
Защото хората пият кафе, за да имат енергия. Щом очакваме да получим енергия, двигателен порив и желание за живот от една черна, 50 мл. напитка, очевидно храненето ни е… умряла работа.
Да не говорим за това, че енергията липсва най-вече там, където тялото е прехранено и затлачено, а душата (сърцето, разумът, емоциите, съзнанието, желанието за простор и приключения) е в своеобразни, често поставени от самите нас…
Какво?
Ами… окови.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС: КЪСНОТО ХРАНЕНЕ
В прав текст:
Не съществува основателна причина, ако е наложително, да не се храните вечер (или късно нощем).
От двайсетгодишна възраст почти без прекъсване вечерям (внимание!):
ПЪРВА вечеря: между 22:30 и 23:00 – връщам се от тренировка към 22:00-22:30 ч.
ВТОРА (малка, но наложителна) вечеря: към 00:00 или 00:30. Без тези две късни хранения е трудно да приключа деня с нормални количества на необходимите белтъчини, минерали и витамини.
Имайте предвид, че тренировъчната ми седмица (извън редовните интензивни полуприключенски походи в планините и горите, утринни тренировъчни дейности на открито, плуване, стрелба с лък и пр.) се състои от дванайсет до двайсет и нагоре тренировки.
Бъдете спокойни: ако вечер се храните със зеленчуци и белтъчини (малко сирене; боб; парче риба или пиле; две-три яйца, съобразено количество кисело мляко и т.н.), няма никаква опасност да напълнеете или да се разболеете.
И обратното: можете да тренирате по цели дни, можете дори да спите в залата, но ако вечер се храните:
– с първо, второ и трето
– със сладкиши, тесто и захар
– с плодови салати
– с баници, тутманици, щрудели, кифли, понички, алкохол, газирани захарни напитки и кафе
– чипсове, осолени ядки, бира
– с две и повече смесени белтъчини (месо и мляко, месо и яйца; яйца и мляко; месо, яйца и ядки и пр.)
Ще пълнеете и винаги ще сте в процес на разболяване.
НЕЩАТА, ЗА КОИТО НЕ ГОВОРИМ:
Колко бихте се интересували от кафето (от сладкото, цигарите, от алкохола и пр.), ако ви се случи нещо прекрасно, нещо вълшебно, което да обхване цялото ви същество, да изведе живота ви на непознато и светло равнище и да не ви остане мисъл за каквото и да е друго?
За какво е думата ли?
За това, че празнотата, еднообразието, скуката, отчуждението един от друг, страхът от липсата на бъдеще и ако щете дори от липсата на стойностна любов, карат хората да търсят утеха, удоволствие и някаква форма на житейска пълнота в яденето, в отрупаната с какво ли не маса, в засуканите манджи и преяждането, в алкохола, цигарите и т.н.
Какво бихте казали на близкия човек, ако трябва да седнете не на пълна с ядене маса, а просто така – само двамата под небето и звездите?
Без кафе.
Без сладкиши.
Без цигари.
Без светещи екранчета, които да отнемат времето ви.
Само двамата.
Какво бихте говорили?
С какво ще сте си интересни?
Кое ще е толкова пленително у другия, че да забравите всичко?
Само двамата.
Само?
Запитайте се, има ли нещо друго, което да си заслужава извън думичката “само”…
В КРАЯ:
Само?…
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.