Голямата уста или “количеството прави качеството”

ПОСТОЯННО се говори за вредността на този или онзи продукт. Месото е вредно, млякото е вредно, един тибетец излезе с твърдението, че зеленчуците също били в графа “вредни” и пр. На практика няма нито един продукт, който някой “специалист” или фанатик да не е обявил за вреден или много полезен – в зависимост от предпочитанията, веруюто и… кой му плаща.


АБСТРАКТНО: Въпрос, зададен от индийски авторитет по йога: Ако умираме от глад и имаме късче месо, то ще ни помогне ли да оцелеем или не? Отговорът (на същият авторитет) е – да, ще помогне. Но, ако продължим да се тъпчем с месо, ще се отровим. Ключовата дума е КОЛИЧЕСТВО.


ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ: Плодовете са полезни, безспорно. Но ако ядем по двайсет плода на ден, ще си докараме страхотни стомашно-чревни усложнения. И лимоновият сок е полезен, но какво би станало, ако пием на ден по един литър чист лимонов сок? Отговорът е… ще останем без зъби и без черва. Прословутата сокова диета на Робърт Шелтън (панацеята на панацеите) след две-три седмици води до разстройство, нарушена перисталтика, загуба на минерали и частична невъзможност за усвояване на витамин Б12. Да не говорим за загубата на половите хормони – естроген и тестостерон.


ТИБЕТСКИТЕ “МРЪСНИ ДНИ”: На всеки две-три седмици до месец, в Тибет се провеждат т.нар. “мръсни дни”. Приготвя се обща маса, на която има всякакви ястия, повечето от които с месо. Също – сладкиши, напитки и пр. Монасите и ламите от манастирите слизат, благославят храната и ядат заедно с домакините, а това са поне… петнайсет различни ястия. Опитват всяко ястие, но, внимание: ОТ ВСИЧКО ПО МАЛКО.


ФИЗИОЛОГИЧНА АВТО-ИМУНИЗАЦИЯ: Когато един организъм бъде хранен постоянно с най-добрата за него храна… той се изнежва. Получава се нежеланият ефект на “цвете в саксия” (живот под похлупак) – всеки болестотворен интервент, колкото и малък да е, може да го разбалансира и разболее. Затова навсякъде в традициите по света е залегнал местен вариант на Тибетските Мръсни Дни. Така на организма се предлага възможност да се справя с контролирана трудност, което го прави силен и устойчив.


ЗА МЛЯКОТО:

1. Ако е вредно, как нашите деди (овчари, говедари и пр) са доживявали над 110 год, при положение, че от една пета до една трета от хранодена им е била на млечна основа – мляко, сирене, извара, масло? Ако млякото предизвиква остеопороза, как народите по света, които пият редовно мляко (кавказци, киргизи, татари, южноамерикански индианци), нямат никакъв проблем с костите, живеят до 80-90 год, често надхвърлят стоте и са в абсолютно добро здраве – вървят, тичат, яздят и изминават огромни разстояния?



2. Как така в здравословните системи по света (вкл. Йога и Аюрведа) млякото се препоръчва от векове. В Йога има съвет: половин час преди асана изпийте чаша (около 150-200 мл) затоплено прясно мляко.



3. Как да коментираме полезността на “Средиземноморската диета”, в която, наред с морските продукти (различни видове риба, калмари и пр.), изобилието от зеленчуци и плодове, са застъпени повече от широко и млечните произведения? А е явен факт, че там хората нямат сериозен проблем с теглото, с остеопорозата и редовно прехвърлят 75-85 год. в добро/отлично здраве?


4. Изследванията за вредите от млякото се правят най-вече в икономически заможни страни (Швеция, Холандия, САЩ), където основен проблем е огромното телесно тегло, вследствие на патологично обездвижване. Естествено е, че при такива хора казеинът в млякото ще създава проблеми на мазнинно-въглехидратна основа: въглехидратите се превръщат в мазнини, а за разграждането на мазнините се изтегля калций от костите. Оттам – остеопорозни проблеми.


5. Всеки решава, като се вслушва в себе си. Можем и да не пием мляко. Но една до две чаши (общо 200-300 мл) дневно не биха навредили никому и (ако спортът и движението са налице) биха се усвоили безпроблемно.


ЗА МЕСОТО: Определено трябва да се внимава с употребата му. Но фактите са категорични: изследванията за най-дълголетните общности/народности по света (вкл. хунза), безапелационно показват, че най-дълголетни и активни в напреднала възраст (90-120 год) са тези, при които месото съставлява 8-10-20% от ежедневния храноден. Може да се говори много за етичната и философска страна от употребата на месо, но – фактите са си факти.


БЛИЦ ГЕО-ПОГЛЕД върху храненето: Полезността на една или друга храна/комбинация зависи и от местоположението. На морското равнище и до 4000 м над него, плодовете са полезни. Но когато налягането на въздуха във високите планини намалява, суровите плодове постепенно отпадат от менюто и на преден план излизат мазнините: масло и мас. Те действат като физиологична свръзка и предпазват клетките от разпад. В големите студове близо до полюсите е същото и затова ескимосите поглъщат големи количества мазнина, които са немислими в комфортната обстановка на социализирания, обществено функциониращ човек. Ето защо трябва да се вглеждаме с внимание, разбиране и уважение към традиционните хранителни принципи по света, в които има осъзнато единство с Природата.


ДВИЖЕНИЕ И СПОРТ: Факт: Човек, който се движи редовно и спортува, усвоява по-добре храната, в това число месо и мляко – гладният организъм използва всяко късче. Разбираемо е, че намалим ли движението, трябва да редуцираме съставките в менюто, иначе започваме “да копаем собствения си гроб със зъби”. Ярък пример са спортистите след 40-те: продължават да се хранят по същия начин, както в активните си години и за кратко време се превръщат в пълни, подпухнали хора с очевидни здравословни проблеми.


ПРАВИЛОТО НА ДВЕТЕ ШЕПИ: Съществува нагледно обяснение, дошло от древността: когато седнем на масата, общото количество, което ще поемем, е около ДВЕ ИЗРАВНЕНИ ШЕПИ. Разбира се, може да го надвишим малко, но – наистина малко. През столетията правилото на ДВЕТЕ ШЕПИ е доказало, че това е количеството, което гладният организъм усвоява, разпределя най-добре и от което (най-важното!) остават най-малко шлаки, които се изхвърлят безпроблемно.



КРАТНОСТТА НА ХРАНЕНЕ зависи от усвояването. Ако спазваме правилото на Двете шепи (и имаме активен двигателен режим), ще огладняваме през два до три часа. Това означава, че на всеки два-три часа е необходимо да поемаме нещо. Понякога това нещо може да е само, примерно, чай и ябълка – малко, но напълно редовно хранене.


ДА ПОГЛЕДНЕМ НАШИТЕ БРАТЯ – животните. В природата не съществува спорт. Движението е подчинено на една идея – оцеляването. Всяко животно се храни, когато му е възможно, на практика – през целия ден. Когато сезонът е слаб и храна почти липсва, животните се “натъпкват” здраво, защото не се знае, кога отново ще я има. Но при силен сезон похапват по малко през целия ден, което е почти идентично с човешкото правило за Двете шепи.


ИЗВОД: Малки по количество хранения, четири-шест пъти на ден и – много вода.


В КРАЯ: Отговорът на всеки въпрос е вече даден – достатъчно е да се огледаме, как е в Природата. “Който има очи – да види и който има уши – да чуе” (“Притча за сеяча”, Матея, 13:1).


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене