ВЪПРОС: “Емо, би ли могъл да споделиш повече информация за съвместимите храни? Кои комбинации са добри, кои не?”
ОТГОВОР:
Големият майтап е, че от стотиците, които минават през мен и искат здраве, една част имат за цел да маркират загриженост (най-вече да излъжат себе си), да побутнат нещичко тук-там, за да могат…
Да?
За да могат отново да заживеят както дотогава: “Един живот живеЙм, кво толкоз!!!”
Живеенето на The Great живота им преминава в неспирно ядене, пиене, пушене, напъване в тоалетната, леки или по-тежки наркотици, животоспасяващи запои и оптимистични еднодневни махмурлуци, поглъщане на биволски количества сладко и сладкарски изделия, всякакви гастрономически еквилибристики, нощни походи от заведение в заведение с мътно-веселбарски Фб- и Инстаграм-постове, пълна липса на спорт, никакъв досег с природата…
И още, и още поетика.
Когато поетиката свърши, когато започне прозата, когато настъпят килограмите, заболяванията и прочие липса на романтика, когато от огледалото в тях се вторачи смайващо копие на Cruella Devil, тия, живеещите един живот, започват да ръсят артистични празнословия от сорта:
– нищо не помага, защото съм различен/различна (родена съм дете-индиго, много ме бърка ретроградният Меркурий, имах тежко детство, пък комунистите, пък Путин, кухата Земя, кухата глава…)
– храненето и спортът не водят до никъде
– всичко е строго индивидуално (спазвах режим и виж ме, станах сто килограма)
– нечовешко е, да се лишиш от няколко парчета торта преди лягане
– и така се харесвам (прим, жена с ръст сто и шейсет и тегло деветдесет и пет-сто-сто и десет килограма)
– хората са различни, аз съм артистична натура, много индивидуална, много чувствителна и не мога да бъда слаба, защото имам едър кокал. Човек започва да се пита, как пък във фашистките концлагери всички са били нечувствителни и не е имало нито един с едър кокал?
– никой не може да избяга от гена си. Е, приятели, мога да ви кажа, че генът на всички ни се намира най-вече… в чинията.
И прочие енергоспестяващи (на мързеливците) филмови постановки.
Не е възможно да се изброят всичките вицоподобни витиеватости.
РАДОСТНО Е, че има и хора, които стъпили по пътя на здравето, тихо и неотклонно вървят по него, справят се с проблемите и постепенно увличат останалите след себе си.
Тези дни бях приятно изненадан, че мъж над шейсетте, който тренира при мен от десетина години, въпреки острия пристъп на подагра (той носи предразположението откакто се знаем), само за три дни – с корекция на храненето – успя на излекува болезнено отеклото като самун хляб ходило и отново е в активно движение и на тренировки.
Просто бяхме поговорили десетина минути, бяхме набелязали стъпките, той се беше прибрал и след три дни беше като нов.
ЕДИН ВЪПРОС:
Възможно ли е, ако живеем сред природата, да смесим така храните, че да станат несъвместими?
Не, не започвайте “ама хлябът и месото…”, “ама сиренето и хляба…”
Отивате в гората, вземате нож, лък, стрели, огниво и живеете два-три месеца.
Кое с кое ще смесите?
Хляба с месото? Но, откъде, по дяволите, ще се вземе тоя хляб?
Месото с картофите? Е, същото: отде ще дойдат тия картофи, освен ако не оберете нечия (съвременна) картофена нива.
Ами ориза? Той пък откъде ще се пръкне, при положение, че в България навлиза по-сериозно едва в началото на двайсети век? В Европа – малко по-рано.
Но и в Китай да сте, ако сте назад с две-три хиляди години, освен диворастящ ориз (с който ще си залъжете глада толкова, колкото и ако смучете чакъл), друго няма да откриете.
Ами млякото, сиренето и изварата? Не забравяйте, че възможността да има мляко в ежедневието, е продукт на промишленото отглеждане (т.е. отпреди 8-10 000 години) и селектиране на тия животни. В джунглата нито има крави, даващи мляко, нито, ако опитомите някоя дива коза, тя би ви дала повече от непълна чаша.
И кои храни, всъщност, остават?
Ядливи треви и билки, диворастящи (предимно кисели) плодове, ядливи грудки, малко количество див пчелен мед (стига да оцелеем след намирането му), гъби, дивечово месо, риба, някоя епизодично уловена птица и по някое яйце, ако успеем да се доберем до гнездото.
Изброеното дава почти на 90% механизма, по който сме оцелявали милиони години. И през тези милиони години се е формирал начинът ни на хранене, на храносмилане, на чревно-бактериална флора и на отделяне.
Еони от време, пред които няколкото хиляди години (и предимно последните петстотин), в които се храним с хляб (питки, сладкиши и пр.) са буквално несъществуващи.
Нещо извън темата: Очевидно веганите са довлечени тук в последните години от извънземните. Защото в естествените условия на планетата Земя (особено през зимата), биха оцелели не повече от ден-два.
И то, ако мине някой суров, препатил ловец, да ги загърне в рунтава меча кожа.
КОМБИНИРАНЕТО НА ХРАНИТЕ започва с отговор на въпроса, коя е най-ненормалната (несъществуваща) в природата, храна?
И?…
Първенството се държи от хляба и всички тестени произведения.
В Природата хляб и тесто няма и никога не е имало.
Повечето хора не знаят, че усвояването на хляба е по-малко от 50%, а с течение на годините човешкият организъм губи още повече възможността за оползотворяването му.
Възможността на тялото да приеме хляба, се влияе донякъде от физическата дейност: колкото по-тежка и интензивна е, толкова повече хляб можем да приемем. Но тази взаимовръзка започва да не работи след 35-40 годишна възраст, при жените много по-рано.
Неусвоените хлебни микро-частици, подобно на малки камъчета, се утаяват навсякъде в тялото (най-вече в ставите), и създават предпоставки за нарушаване обмяната на мазнините, на въглехидратите и разстройват общата обмяна на веществата. Описан научно, процесът е по-дълъг, но крайният резултат е същият.
Всяка храна, съчетана с хляб (особено месото) образува почти неусвояеми компоненти, които полепват по стените на червата и остават там с години, като увеличават възможността за възникване на полипи, тумори и рак.
Хората, които (все пак) успеят да намалят хляба или да го изключат изцяло, с изненада установяват, че теглото им се нормализира за броени дни, започват да се движат по-леко и са изпълнени с необяснима енергия.
Накратко: отпадането на хляба от менюто (особено за хората с наднормено тегло, високо кръвно, диабет, ставни проблеми и т.н.), решава над 70-80% от проблемите с комбинирането на храните.
БЕЛТЪЧИНИ И ВЪГЛЕХИДРАТИ – Голямата Изкуствена Тема.
Нека сме наясно:
Разделянето на белтъчините от въглехидратите в природата е практически невъзможно, защото те се съдържат заедно в (почти) всичко, което става за ядене.
Що се отнася до тревопасните, наред с растенията, те поглъщат 6-10-15 до 20% малки ларви, червейчета, охлюви, скакалци, буболечки и пр. малки животни.
Нашите (уж) родственици, човекоподобните маймуни, макар че ядат предимно плодове, понякога с особена стръв се нахвърлят и върху месо.
Месоядните пък, с най-голяма охота ядат червата (на тревопасните) и съдържанието им, а това са предимно смлени въглехидрати.
Когато изучаваме природата и взаимоотношенията между живите организми, изчезва всякакъв педантизъм, сектантски уклони и едностранчиви залитания.
РАЗДЕЛНОТО ХРАНЕНЕ е възникнало като възможност старите и болни хора да подобрят храносмилането и здравето си.
Идеята е била, след възстановителния период да се включват отново на общ хранителен режим.
Общ режим означава Смесено Хранене.
СКРИТИЯТ ПРОБЛЕМ при съчетаването на различните храни е, всъщност, количеството.
Ще ви дам пример:
(1) Ако вземете петдесет-осемдесет-сто грама сирене (десет-осемнайсет гр. белтъчини), един малък сварен картоф и две листа от маруля, колко ще се затрудни вашият организъм?
Отговорът е: николко.
Това ще го усвои и много възрастен човек.
А обемът на цялото хранене се събира в шепа и половина.
Вместо сирене, може да е едно яйце (парче риба или пиле), а вместо картоф – една-две топки ориз.
И ако подредите (планирате) така хранодена си, че да имате още от две до пет подобни хранения, ще поемете необходимия грамаж белтъци, въглехидрати и витамини за деня, без въобще да се натоварите, без да преядете и без да получите чувство за тежест.
Но!!!
(2) Но, ако лакомията ви нашепва, да добавите още две порции пържени картофи, четири-шест филии хляб или пица, таратор, поне една шкембе чорба, порция тас-кебап, две бири, два-три крем крем карамела, а в края торта и две кафета…
Да?
Познайте, какво ще се случи, като се наведете да си вържете обувките.
Тотална липса на поетика: и отпред и отзад.
Тайното, екзистенциално въпросче, което се прокрадва на пръсти е: Как се храните вие: по подобие на пример (1) или на пример (2)?
Ще ви издам една Съвременна Обществена Българска Тайна: Над 80% от днешното народонаселение (българи-юнаци и пр.) се храни по подобие на пример (2)
“ПОЗНАЙ КОЙ ЩЕ ДОЙДЕ НА ВЕЧЕРЯ” – имаше такъв филм, за тия, които помнят.
Вечерята е големият проблем.
Защото тогава е Голямото Нощно Плюскане: хем вкъщи на спокойствие, хем цялата вечер е пред нас, хем можем да отпуснем коланите, хем жената наготвила, наредила, наляла и хем можем да ядем и да пием от всичко по много.
Обаче!
Виждали ли сте, как изглеждат естетските вечерни менюта в най-скъпите, изискани ресторанти по света:
– голяма чиния
– кило вилици и кило лъжици
– в чинията нещо с големината на кокоше яйце, т.е. три-четири хапки
И толкоз.
Това е цялата вечеря.
И да искаш, не можеш да преядеш, да получиш киселини и подуване.
Да попитам: така ли се храниш ти, приятелю?
Така ли се храните вие, приятели, другари и другарки?
ВЕЧЕРЯТА е единственото хранене, в което (щом искаме здраве и добра форма) е наложително да се лишим от тежките въглехидрати: картофи, ориз и, разбира се, хляб.
Торти, пасти и сладкиши не фигурират в идеята за вечеря. А ако държите на здравето си, е добре въобще да ги ограничите до възможния минимум..
След вечеря ни чака сън, а по време на сън енергия не се изразходва. Ето защо тежките (комплексните) въглехидрати се изключват и остават само белтъчини и въглехидрати от сурови или печени зеленчуци.
Такъв подход наподобява разделно хранене, но не е.
Той изисква само здрав разум, познание за функциите на тялото и уважение към себе си.
Но, за да се храним така, е необходимо постоянно себеобразование, експериментиране, нов светоглед и…
Да?
Среда от приятели и съмишленици, които живеят по подобен начин.
Нарича се клуб.
ПРОБЛЕМЪТ С МЛЯКОТО
В началото правя уговорка: говорим за мляко, не за сирене. В допустими количества сиренето е добра храна.
Когато го погълнем, млякото се съсирва на по-малки или по-големи парчета, които са (почти) неусвоими.
Ако ядете мляко, правете го рядко и в малко количество.
Приемано редовно, млякото (вкл. и киселото) постепенно нарушава бактериалната флора, подкиселява тъканите и наслагва предпоставки за образуване на кисти, тумори и рак.
В началните години реакцията срещу редовната употреба на мляко е настинки, подуване на гърлото, сливиците, носни секрети, синузит, алергични реакции, херпесни рецидиви и белодробни проблеми.
Най-опасните, буквално отровни комбинации, са:
– мляко и месо (прим. таратор и кюфтета; кюфтета в млечен сос)
– мляко и риба
– мляко и бобови
– кафе с мляко
В последните години много лекарски колективи по света подават сигнали за пряка връзка между млякото, млечните продукти, комбинациите им с останалите храни и ракът на гърдата, на дебелото черво и простатата.
Храненето на децата на принципа “първо, второ, трето” натрупва в неукрепналия им организъм несмилаеми субстанции и автоматично ги вкарва в болестната спирала на бъдещи алергии, настинки и затлъстяване.
Ето извадка от училищно меню за ден “вторник”:
1. Таратор с хляб.
2. Тас-кебап с ориз и хляб.
3. Кисел.
Изводите – ваши.
ПО ВЪПРОСА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ СТОЛЕТНИЦИ:
В началото на 80-те участвах в екип, изследващ храненето и живота на българите, доживели сто и повече години.
И, да, киселото мляко присъстваше в менюто им, но… в крайно ограничен вариант. И – сезонно. Защото някога мляко (кисело и прясно) е имало най-много до края на есента.
Тези простички природни закономерности са свързани с бременността на животните, раждането и отбиването на малките.
Днес, с развитието на промишлеността, природната сезонност (и пестеливост, ако щете) е отишла на кино и всеки яде каквото може, когато може, колкото може, а и да не може, пак тъпче.
Да се върнем на столетниците и българския бит: Ежедневното меню на тия хора се състоеше от краставица, домат, сурова пиперка, парче сирене (или сланина), парче хляб, много вода и малко шишенце с ракия.
Ще кажете: ами пилешката чорба и пр. неща, с които сме свикнали на село?
Отговорът е: говорим за времето от първата половина на ХХ век, назад. Хората нито са били имотни, нито са могли да си позволят да колят кокошка дори веднъж седмично.
Върнем ли се век и повече назад, картината става още по-драстична.
Киселото мляко, доколкото го е имало, се е консумирало или сутрин (няколко лъжици) или вечер, веднага след връщане от работа – отново няколко лъжици.
Както виждате – семпло и на фона на някогашния неспирен, крайно натоварен трудов ден, съвсем обосновано.
Основните изводи са:
1. Просто, малко по обем хранене.
2. Никакви признаци за разделяне на белтъци от въглехидрати.
Всичко – проектирано върху изпълнено с труд и движение, ежедневие.
КАКВО ВИ КАЗАХ?
Ако искаме здраве, първото, което трябва да променим, е храненето.
Точният израз не е да “променим”, а “да опростим”.
Да разберем, откъде идваме и да видим, как ще действаме занапред
Напоследък всички говорят за замърсената околна среда, за въздуха, за отровите, за водата, храните, за радиацията, за chem trails и пр.
Запомнете, че не можем да избягаме от околната среда – тя затова е “околна”. Но можем да подобрим начина, по който тялото реагира и се освобождава от влиянията.
Едно меко, пластично (на микро-физиологично ниво) тяло, пълно с живот и енергия, много бързо влиза в цикъл “самопочистване” и запазва здравето си.
Обратното (за съжаление) е още по-вярно.
Изборът, къде да бъдем, зависи от нас.
ТЕМАТА за хранителните комбинации е изключително обширна и с подобни публикации само леко дръпваме завесата.
Да се очаква изчерпателност тук, е несериозно: самият интернет формат не дава възможност за това.
Всички конкретни въпроси, програми за корекция на теглото, за спорт и профилактика на заболявания – по телефона и на съобщения.
В КРАЯ:
Четете, учете, образовайте се.
Наблюдавайте Природата – всичко е пред очите ни.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.