Пълни глупости за липсващите глупости (за набедената „липса“ на втамини, минерали, микроелементи, антиоксиданти и пр.)

   ВЪПРОС: „Емо, не разбирам, как е възможно да тренира човек по три, пет, седем и повече пъти седмично и да си набавя без добавки, само с храната липсващите микроелементи, витамини и всички останали вещества?“

   ОТГОВОР:
   Да-а-а, въпросът е интелектуална и образователна бомба.

   Или обратното: интелектуално-образователна и анти-познавателна имплозия, т.е. вакуумът отвътре е толкоз силен, че вместо навън, има една жалко „пльок“ навътре.

   Повсеместността на подобни вакуумни разсъждения е всеобхватна, като гледам що народ пие какво ли не и що „инструктори“ рекламират почти всичко от менделеевата таблица.

   А минерално-витаминозните липси продължават ли, продължават.

   Както и харченето на купища пари за добавки, които, хе, хе, премахвали… липсите.


ДВА ПРОСТИ (ИЛЮСТРАТИВНИ) ВЪПРОСА от историческо естество:

   1. Знаете ли, приятели, по колко часа са тренирали някога гладиаторите?

   След утринното излежаване до към девет, започвал неспирен тренировъчен ден, който завършвал в седем вечерта – времето за вечеря.

   А началото на храненето на бойците, въпреки целодневното натоварване, идвало след 14:00 часа и се състояло предимно от ечемик и боб (или леща). Именно затова гладиаторите били наричани „ечемичени мъже“.

   Разбира се, те консумирали месо, риба и яйца, но в крайно малки количества.

   И на фона на целия неимоверно натоварен, опасен, неспирен и съсипващ тренировъчен ден, единствената гладиаторска напитка, която можем да оприличим на „енергийно-минерална добавка“, била направена от разтворена във вода дървесна пепел (от изгорени растения), подправена с мед.

   И – толкоз.

   Като изключим огромния процент смъртност на арената, гладиаторите били крайно здрави (буквално неболедуващи) и малцината, които успявали да извоюват свободата си, живеели по-дълго от обикновения недвижещ се, залежал, затлъстял и редовно преяждащ римлянин.

   Въпросът, който избликва, е: как, приятели, другари и другарки, се съотнася вашият/нашият тренировъчен (хе, хе) ден към този на гладиаторите?

   И отговорът е… никак.
   Нашият тренировъчен ден все едно не съществува.

   2. Знаете ли, приятели, как са тренирали спартанците?

   Там тренировъчния ден откъм продължителност, натоварване и извращения буквално издухва „Адската седмица“ на Специалните части и въобще на каквито и да било „части“:

   – неспирна борба плюс юмручен бой,
   – неспирни силови упражнения,
   – неспирно блъскане в дърво със засилване,
   – неспирен бой на всеки със всеки,
   – неспирно преодоляване на стръмен склон и бой до смърт с другите, които тичат нагоре. Да – до смърт.
   – неспирно обучаване в движение с тежък щит и копие
   – целодневни тренировки във фаланга (боен строй)

   Изброеното не отразява и половината от всекидневните спартански тренировъчни екстри, но е достатъчно, защото…

   … защото тия хора, са се хранили ЕДИН ПЪТ (правилно прочетохте – един път) на ден, рядко два пъти, но…

   … но са били най-силните и най-здравите хора в древността откъм здраве и продължителност на живота (възраст от 80 г. и нагоре била съвсем обичайна), разбира се, за тези, които не загивали в безбройните войни, ежедневни битки, сблъсъци и противопоставяния.

   Всичко това – без никакви енергийни и минерални добавки.
   Абсолютно никакви.

   Единственото, което може да мине за добавка, били плодовете и медът, който спартанците смесвали с всичко.

   Та, отново: къде е нашият/вашият тренировъчен ден (смешен плач), съпоставен с техния?

   Ами вашата/нашата изразходвана тренировъчна енергия наложена върху тяхната?

   Отговор: олеле, божке!…

   ЛЮБОПИТНО:
   Снимката отразява момент от двучасов, късноследобеден, екстремно бърз поход по коритото на пресъхнала полупланинска река.

   Навсякъде мухи, комари, членестоноги, дебели паяжини и паяци, колкото топче за пинг-понг. Лее се пот в промишлени количества. В раницата – още три ножа, две брадвички, малка навивка тънко въже, някои „специални неща“, както и…

   Да?

   Ами, „добавката“ – термос с вода, много лимонов сок и мед. Почти като спартанците.

   След похода се връщам във Варна, където ме чака изтощителна, едночасова тренировка с тежести. И там отново – пот, умора, умора, умора, умора, умора и… дълбоко дишане.

   Като се върна вкъщи, имам вечеря – малка, качествена, вкусна, богата и съобразена.

   След час и нещо – втора, по-малка вечеря.

   Никога и при никакви обстоятелства не съм пил и не пия добавки.

   Забележка: Въпроси, програми за хранене (отслабване, напълняване, профилактика на заболявания) и спорт – на съобщения или по телефона.

 

   КЪДЕ, ВСЪЩНОСТ, ИЗЧЕЗВАТ ВИТАМИНИТЕ И МИНЕРАЛИТЕ?

   Прости примери:

   1) ИЗПУШЕТЕ една цигара и се сбогувайте с дневната доза витамин С, която (може би, но не е сигурно) ще поемете с портокаловия сок, с някой случаен суров зеленчук и с хапчето от таблетка.

   А, ако са десет цигари?
   Двайсет… или повече?

   Накратко, ако сте пушач, вие нямате в наличност витамин С. Същото е, ако редовно ядете вафли, сладкиши, баници, солети, бонбони, шоколадови изделия и всичко от сорта – захарта окислява тялото и го кара скоростно да „ръждясва“ отвътре.

   Но, липсата на витамин С повлича калция от костите (и зъбите), защото той е силен алкализатор, а организмът търси начин да се защити.

   Тръгне ли извличане на калций от костите, отиват на кино всички витамини, особено Б-групата, както и витамин Д, защото вътре в нас започват повсеместни микро-възпаления. Те изискват холестеролна „плънка“, а холестеролът е мазнина, на основата на която в организма се натрупва, съхранява и действа витамин Д.

   2) АКО ИМАТЕ (уж, нормалния) навик да пиете вода (или други течности) по време на хранене, вие сте в постоянно състояние на… обезводняване.

   Как става това ли?

   С водата по време на хранене разреждате стомашния сок, чието производство от тялото е на основата на клетъчните запаси от вода и микроелементи.

   За да поддържа храносмилателния процес, тялото хаби все повече клетъчна вода, а стомахът е все по сух, както и червата. Това повлича целия минерален обмен, при което започвате да губите всичко – минерали, микроелементи, витамини и дори бактериалната флора.

   Това води до общо подкиселяване, което се съчетава със загубата на калций и така започват утаечни калцификати, застойни обменни проблеми, както и ошипяването на гръбнака и ставите.

   3) АКО СЕДИТЕ дълго време на едно място (лентяйствате), дори и да не пушите и да не ядете захар и сладко (което е почти невероятно), вие дишате плитко и повърхностно.

   Така кислородът, вместо да влиза в активно действие и да помага за обмяната, остава в несвързано (свободно-радикално) състояние. В това „егоистично“ състояние той прави само едно – окислява (кара да ръждясва) всичко, до което се докосне.

   Оттук нещата отиват на провал: постоянна загуба на витамин С, загуба на Б-витамините, на калций, селен, желязо, срив в обмяната на въглехидратите, в обмяната на мазнините (работата на жлъчката става проблематична) и всичко, за което се сетите.

   НАДЯВАМ СЕ, тези три примера (изтеглени абсолютно напосоки), да ви наведат на мисли и заключения, които да провокират градивни действия и промени в храненето и начина на живот.


   ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО (липсата) на витамините, минералите и микроелементите:

   1. Колко пъти на ден ядете лимони, портокали, ябълки и други плодове? Колко сурови салати от няколко вида зеленчуци имате на ден?

   Повечето хора въобще не консумират лимони, да не говорим за космическите два-три пъти на ден изцеден половин лимон във водата, в чая и като подправка в салатите.

   Витамин С се губи много бързо и затова трябва да се внася постоянно, но ако няма два-три приема на лимон и портокал, ако липсват два-три приема на зеленолистни зеленчуци, дневната доза от витамин С остава непокрита.

   И… всичко отива надолу.

   2. Ядете ли всеки ден (поне през ден-два?) сурови овесени ядки, суров сусам, орехи, бадеми и тиквени семки – всичко в суров вид?

   Най-вероятно не.
   В програмите, които изготвям, тези продукти са широко застъпени.

   В изброените храни са (почти) всички основни минерали и микроелементи, дето си умират да ги рекламират по телевизията като добавки, а витамините от група Б са в космически количества.

   Но, приятели, другари и другарки, ако не ядете тези храни (почти) ежедневно, откъде мислите, че ще дойдат всички необходими вещества?

   3. Кога е първото ви хранене (с твърда храна) за деня?
   Веднага след ставане?
   Един час след ставане?
   Два часа?

   Въпросът е важен, защото три часа (дори четири) след ставане, тялото е в режим „самопочистване“ – отделя слуз, храчки, носни секрети, а утринната подпухналост (която е задържана слузно-водна секреция навсякъде, вкл. и във вътрешните органи) трябва да бъде вкарана в отделителната система и изхвърлена – чрез бъбреците, през кожата и дробовете.

   Ето защо в утринните часове е необходимо да сме в активно движение и спорт.

   Утринното „самопочистване“ не става за по-малко от два-три часа, а вкараме ли твърда (и готвена) храна (извън плодовите сокове, плодове или водни зеленчуци – прим. краставица), очистителният процес бива пресечен и затормозен.

   Пресечем ли самопочистването, клетъчната регенерация, подновяването на бактериалната флора, освобождаването от паразитите и възможността за усвояване на белтъчините, въглехидратите, витамините, минералите и микроелементите се прехвърля в графата … „проблематичност“.


КАКВО ВИ КАЗАХ?

   Накратко:

1. Ако начинът ни на хранене е съобразен, разнообразен и богат, няма никаква належаща (разумна, логическа) причина да използваме хранителни добавки от аптеката.

   Уточнение: Тук не говоря за професионалните спортисти-състезатели – при тях всичко е ситуирано по различен начин и здравето не е приоритет.

   2. Ако нямаме анти-физиологични хранителни навици (течности по време на хранене, прекомерно смесване, преяждане) и не сме пушачи, нямаме никаква разумна причина да използваме фармацевтични добавки.

   3. Ако използваме утринните часове за здраве (гимнастика, спорт на чист въздух, походи) и тренираме по съобразена и разумна програма, няма причина да използваме допълнителни хранителни добавки.

   В КРАЯ:
   Природата ни е дала всичко.
   Вярвайте и.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар