Ще четете за:
– лоша ли е късната вечеря?
– късната вечеря в моя живот
– хлябът наш насъщен и енергията, която не ни е необходима
– хлябът и болестите
– отново за алкално-киселинния баланс
– късна вечеря, да, богато меню, не!
– в младостта всичко е розово
– десет условия за ползотворна късна вечеря
– нашето здраве, здравето на децата и бъдещето
– светът утре е онова, което мислим и правим днес
–
ВЪПРОС: „Емо, нали не трябва да се яде след седем и половина вечер, защото храната не се смила добре и човек се разболява“
–
ОТГОВОР:
Да-а-а, ето това е питанка от поредицата „Въпроси от идиоти, търсещи отговори за идиоти“.
Ако някой сериозно вярва в подобни твърдения, означава, че му се изплъзва живота на почти половината човечество, което
– работи на смени
– работи до късно вечер и се прибира между 22 и 24:00 ч.
– е полиция, военни, командоси, „специалисти на повикване“
– работи в гражданската и воненната авиация
– изследва дивите простори, необятните джунгли и дълбоките пещери
– работи с животни, изследва популации и миграционни походи
– изкарва прехраната си като музиканти, актьори, сценични работници
– товарачи, докери, моряци, шофьори
И още, и още и още.
–
ЗА СЕБЕ СИ:
От десетки години вечер съм на тренировка до 21:45 и се прибирам около 22:00-22:30 ч.
Вечерята ми е към 22:30-23:00.
След час или малко повече, за да покрия дневната норма белтъчини (протеини) имам втора лека, късна вечеря.Храносмилам прекрасно, физическата ми форма е пред очите ви и очевидно съм в челната група от най-здравите хора на света.
Тренировъчният график и храненето на хората от нашия клуб е сходен с моя и…
… те също са здрави и неболедуващи.
Десетки здраво трениращи, вечерящи късно, здрави хора.
Как става така?
–
ХЛЯБЪ НАШ НАСУЩНИЙ?… Я, ПАК?
Преди време, някакъв беше опитал да ме апострофира коментарно, че хлябът е нашата основна храна, че не трябва да пишем против него и пр.
Приятели, съмишленици, другари и другарки!
И млякото е прекрасно за бебетата, децата и подрастващите, но с напредване на годините (над 30-35 год.) на сто души едва петнайсетина го усвояват относително добре.
Този (изключително нисък) процент пада главоломно над 45-50 годишна възраст и ако продължаваме да упорстваме, проблемите с:
– храносмилането
– изхождането
– имунната система
– костно-ставната структура
– бели дробове, уши, нос, гърло, бъбреци, сърце, мозък … и прочие, са ни гарантирани.
Въпросът е трябва ли да упорстваме с млякото, колкото и добри думи да можем да кажем за него?
Разбира се, киселото мляко в (много, много, много) умерено количество, както и извара/сирене могат да са почти ежеседмично в храната ни.
Та, същото е с хляба, приятели, който е изключително (крайно, мега, вселенски) концентрирана храна – в малък обем е затворен, огромен енергиен (калориен) потенциал.
Ако ще качвате Джомолунгма всеки ден до обяд – да, яжте хляб.
Ако ще бягате Ком-Емине всеки ден – да.
Ако ще преплувате Ламанша (вместо утринна гимнастика) всяка сутрин – бухайте по два-три самуна.
Ако…
Въпросът, обаче остава: ако няма да правите нищо от това…
… поради Что, Братя Българи Ви е необходим хлябът, особено на тия, чието ежедневно движение се изчерпва със ставането от леглото, сядането в колата и тръшването на стола в службата?
Ами десертът след предястието, първото, второто и третото?
Ами вафлите, тортичките, пастите, дето ги тъпчете така, между другото?
Ами газираните подсладени напитки, в които има толкоз хиляди калории, колкото ще са ви необходими, ако се юрнете пеша, по плувки, с тежести на ръцете и краката и петдесет кг. раница на гръб от Земята до Луната?
Какво се опитвам да ви кажа ли?
Не се опитвам, а ви го казвам:
Изхвърлете всичко това от менюто си и ще се озовете на тясната, приказна, слънчева пътечка, която води до Голямата Цветна Светла Порта към Пътя На Здравето.
И, не, днешният хляб няма нищо общо с хляба на дедите ни, защото:
– закваската е от мая, която е ГМО, а не естествен продукт
– втасването днес (почти) липсва, предизвиква се изкуствено или се прескача на 80-90%
– белтъчният минимум се постига с внасяне на изкуствено синтезиран белтък (глутен), предизвикващ алергични, хормонални и обменни реакции – солта е в изключително завишено количество
– крайният продукт е пълен с ГМО-консерванти, оцветители и субстанции, абсолютно несъвместими с каквато и да е храна
ОНОВА, ОТ КОЕТО ВСИЧКИ „РАЗБИРАТ“… УЖ…
Де кого хванем да питаме, под път и над път, всеки е специалист по киселинността и болестите. Приказки за избиване на комплексите – бол. Обаче, когато се заговорим сериозно лъсват…Лъсват две жалки очевидности:
1) Почти 100% от народа си няма понятие по темата.
2) Почти никой
– не иска да промени храненето си НАИСТИНА
– няма желание да промени храненето и начина си на живот заради децата. (Да си наруша рахатя заради едно дете? Боже, господи, що за простотия?… Каквото му/им е писано, това е)
Т.е. редовните „умни“, празни, абсолютно безотговорни приказки, но…
… но пък заричания и клетви колко ги обичат децата си – до небето.
А децата, приятели, на 100% се водят, повтарят, копират, имитират и се влияят от навиците на най-близките възрастни – родители, баби, дядовци, по-големи братя и сестри, но…
Да се върнем към проблема с рН: всеки хранителен продукт, към който прибавите (днешен, съвременен) хляб, произвежда като краен отпаден физиологичен субстрат… киселина.
Примерно:
Ако ядете домат и сирене, крайният отпаден продукт е неутрален. Обаче, прибавите ли хляб, имате краен продукт киселина.
Ако се храните с месо и сурови зеленчуци, отпадният продукт е неутрален. Включите ли хляб, създавате киселина.
И така до края на света.
–
ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА КИСЕЛИННОСТТА
Всяко хранене, в което има
– първо, второ, трето
– алкохол
– предястия, разядки между ястията
… както и всичко което е различно от „основно ястие и зеленчуци“ вдига киселинността на крайния клетъчен отпаден продукт, което
– наблъсква тялото с т.нар. свободни радикали
– състарява кожата и основните органи
– изчерпва жизнената енергия (съкрщава живота)
–
РАЗБИРА СЕ, младите, жизнени, трениращи организми ще извлекат необходимото и ще се справят с тежките киселинни комбинации, но… само, докато са млади.
Напреднат ли годините, справянето е все по-трудно, от един момент става невъзможно и болестите започнат да вземат очевиден, смачкващ превес.
КАКВО, ВСЪЩНОСТ ВИ КАЗАХ?
Ако е наложително и неминуемо да се храните след 21:00, не се страхувайте. Искате ли здраве, направете няколко необходими, задължителни действия:
1) Започнете с две чаши вода и изцедени цитруси (много вит. С)
2) Преценете и решете: дали вечерята ви да включва само една ябълка или ви е необходима по-силна храна. Ако искате по-силна храна, четете следващите точки внимателно.
3) Не включвайте никакъв хляб!!!
4) Изключение: ако все пак имате необходимост от енергия (млади сте, тренирате тежко или извършвате тежък нощен, физически труд), прибавете няколко лъжици ориз или един-два (варени или печени) картофа – възможно е и двете заедно. Възможни са няколко лъжици накиснати овесени ядки, но:
Внимание: включването на картофи и ориз (или овесени ядки) е само за хората на тежкия физически труд с поднормено или нормално тегло!
5) Ориентирайте вечерята единствено към белтък (ядки, боб, нахут, сирене, яйца, риба, пиле и т.н) и сурови (задушени, печени) зеленчуци – нищо друго. 6) Забравете за десерта – той е най-бързият път към болестите.
7) Никога не пийте каквито и да било течности по време на и след хранене.
8) Дъвчете бавно и много. Колкото по-добре сдъвкана е храната, толкова по-малко количество ви е необходимо. 9) Ослюнчвайте добре храната при дъвкане. Неослюнчната храна е чужда за стомаха, не се смила добре и води към болести.
10) Ако сте вкъщи, си оставете малко време за интелектуална дейност след късната вечеря: почетете книга, послушайте музика. Оставете храната да се намести в стомаха. И едва след това легнете да спите.
Десет точки (от поне петдесет), които ако ги спазвате, можете да се храните спокойно по всяко време на денонощието.
1) Публикацията има насочващ характер и не е програма за хранене.
3) Тези, на които им се налага да се хранят късно вечер и нощем, би трябвало:
– ежедневно да следят килограмите си
– да сверяват редовно с огледалото начина, по който изглеждат
– да наблюдават безкомпромисно контура на тялото
– незабавно да отчитат промяната в мастните участъци (корем, кръст, бедра)
– да се вслушват сериозно в сигналите, които подава тялото: стабилно здраве или леки запушвания, някоя и друга пъпка, уж, леки, но необичайни носни секрети, тежест, липса на енергия, дращене в гърлото, задъхване, храчки и пр.
Ако има нежелани промени, е необходимо още на следващия ден да направите незабавна и решителна корекция на хранителния си режим.
Това е и моят ежедневен подход.
–
ПОМНЕТЕ, приятели, съмишленици, другари и другарки:
Здравето и живота ни са в наши ръце и зависят от възпитанието, образованието, знанието, стремежа към откриване на нови знания, от ежедневните навици, енергията, която носим, от отношението ни към движението, към законите на природата, разбирането за всеобщата взаимосвързаност и целите, които си поставяме.
Но животът и здравето на децата са в ръцете на родителите.
В моите, твоите, неговите, техните, в нашите ръце.
Оплескаме ли нещата, им предопределяме лош живот.
Предопределянето се извършва още от първия ден до първите пет-седем години.
Каквото видят, чуят, попият, разберат от нас, това е.
От там нататък разцъффат плодовете на някогашното родителско присъствие.
Как ще подхождат към проблемите – ние сме им го заложили.
Как ще решават проблемите – видяли са от нас.
Как ще говорят и общуват с близкия човек – попили са от нас.
Как ще подхождат към децата си, когато ги имат – ние сме ги научили.
Как ще палят цигарата… или пък не?
Как ще надигат бутилката… или пък не?
Как ще забиват хероиновата игла… или пък не?
Как ще надуват чалгата… или пък не?
Как ще вдигнат юмрук срещу беззащитния… или пък не?
Дали ще затаяват дъх пред портретите на Ботев и Левски?
Дали ще казват „о’кей“ или „разбира се“?
Дали ще застават мирно при изпълнение на Българския Химн?
Дали ще милеят за Родината и Отечеството?
Просто е: да се погледнем в огледалото.
–
В КРАЯ:
Светът утре, е онова, което мислим и правим днес.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.
