ВЪПРОС:
“Емо, колко трябва да е времето между отделните хранения през деня? Имам предвид най-добрата пауза за да имаме добро храносмилане?”
ВЪПРОС:
“Вече направих един грип, Емо, въпреки, че съм ваксинирна и както е тръгнало, до края на зимата нищо чудно да ме повтори. На какво се дължи това?”
—
ОТГОВОР:
Да ви повторя нещо, което почти всички знаят, но малцина разбират: над 70% от клетките на имунната система се зараждат в червата.
Знаете ли какво значи това, приятели?
Съзнавате ли го наистина?
Това означава, че за стомаха и червата е
необходимо
належащо
задължително
… да има ежедневно повторяеми, достатъчни по времетраене паузи между подаването на храна отвън, за да може имунната система да започне приема на специалните хранителни вещества, да отсее ненужните, да разпредели порциите и да остане на спокойствие.
Именно в периода на спокойствие се извършва правилното и достатъчно съзряване на имунните клетки.
Постоянното хранене, постоянното дъвчене, слюноотделяне и вкарване на “храна” (голяма част от която е буквално отровна) води до отслабване на имунната система, до израждане на имунните клетки, до възникване на предпоставки за автоимунни заболявания и тотален срив във възможностите тялото да се защити само.
—
НАКРАТКО:
Клкото повече време през деня ви е заето с дъвчене, преглъщане и поемане на външна храна, толкова по-слаба е имунната ви система.
—
ДА ПРИПОМНЯ ЗА “ХРАНИТЕЛНАТА ЛЕВКОЦИТОЗА“
Това е така наречената от древните лечители “бяла кръв след нахранване”.
След всяко хранене (в зависимост от количеството, качеството и съставките) броят на левкоцитите (белите, кръвни клетки-унищожители) се увеличава до степен придаваща на кръвта облик на… левкемия.
Ако не знаем, че става въпрос за момент след обилно нахранване, бихме обявили, че човекът е болен от левкемия.
Защо се получава така?
Огромна част (ако не и 100%) от храната при средностатистическия човек е варена, печена, пържена, понякога и трите и…
Запомнете!
Всяка храна, преминала през огън, се таксува от имунната система като Враг: при термообработката се получават:
– неразтворими съединеня (с тях се занимава имунната система)
– отровни химически субстанции (с тях се занимава имунната система)
– ракообразуващи (вкиселяващи тъканите) силно реагентни вещества (с тях се занимава имунната система)
– всички тези отрови изземват водата и кислорода от клетките и възникват хиляди микро-възпаления (с тях се занимава имунната система)
И още, и още, и още.
Цялата тази убийствено болестна картина бива “нарисувана” само от едно хранене.
Ами ако са три?
Ако са четири?
Ако са повече?
Ако дъвчете постоянно нещо?
Ако това продължава дни и седмици?
Ако продължава (а то продължава) месеци и десетки години?
Чудно ли е, че днес хората боледуват масово и нямат никаква имунна защита?
Чудно ли е, че страдат от ежечасна липса на енергия, а енергията (както може би знаете) изтича… когато стомахът и червата работят усилено?
Чудно ли е, че грипът, т. нар. настинки, пневмонии, измисленият ковид и всички останали нелепости вземат толкова жертви?
Е, вече знаете откъде тръгват нещата.
Когато знаете…
Когато започнете да осмисляте…
Когато започнете да осъзнавате…
Когато осъзнаването обогати и промени виждането ви за света…
Тогава предприемате онази промяна, от която започва Вашия Нов Живот.
—
УГОВОРКА:
От тук нататък в публикацията ще имам предвид съобразени хранения (салата и основно блюдо).
Не говоря за аперитиви, разядки, първо, чаша вино (първа бира), второ, две чаши вино (втора бира), трето, кафе, сирене, отново вино/бира (или твърд алкохол) и пр.
При такъв начин на хранене паузата между две хранения би отишла на седем-десет часа и повече.
—
ПРИ НОРМАЛНО ХРАНЕНЕ
(обем две-три шепи) и правилно сглобено (основно блюдо и салата) естествената пауза до следващото хранене е между три и пет часа.
Оптимално – около четири часа.
Това е времето, през което стомахът се изпразва напълно и се самопочиства.
Това е времето, през което червата спокойно извършват сортирането и препращането на храната, както и възстановителните процеси на лигавицата, чревната флора и…
И това е времето, през което имунната система върши работата си спокойно, мощно и неостъпчиво.
—
ПРОМИВАНЕ НА СТОМАХА И ЧЕРВАТА
Час и половина след нормално и разумно хранене, настъпва моментът да започнем да вкарваме чиста, питейна вода в тялото.
От тази вода
– ще се изградят бъдещите храносмилателни сокове
– ще се оформи слюнката
– ще се изгради кръвта, лимфата, междуклетъчната течност, хормоналните секреции
– ще се изгради жизнената среда за бъдещите имунни клетки
– ще започне изхвърлянето на натрупаните шлаки в клетките, тъканите, органите и телесните течности
И, разбира се, част от тази вода ще участва в процеса по самопочистването на стомаха и червата от лигавите остатъци от предишните хранения.
Сами разбирате, приятели, че ако непрекъснато вкарваме (уж, безобидни) междинни храни (вафли, солети, печени ядки, сладкарски изделия, тестени изделия, кафе, алкохол и пр.), ние поставяме кръст на всичко изброено и организмът лека-полека, почти незабележимо влиза в невъзможност да се “самообслужва” отвътре.
—
ЗАБЕЛЕЖКА:
Тези препоръки са предимно за хора над трийсет и четирийсет години.
При децата и младите хора телесните процеси са изключително бързи, а ако са сериозно трениращи или състезатели, храненето им би изглеждали по съвсем друг начин.
Обръщам внимание на родителите, особено майките, които често без да разбират, подтикват детския и подрастващия организъм към недоимъчен начин на хранене, който няма нищо общо с реалността.
Разбира се, ако детето е с наднормени килограми или сериозни заболявания, тогава да, храненето би трябвало да се преразгледа, но също така би трябвало детето (подрастващият) да бъде записан на спорт със сериозна интензивност.
Което, всъщност, важи и за възрастните.
—
СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ, ПРИЯТЕЛИ,
Откъде идват измислените епидемии, които хората сами си докарват?
Разбирате ли откъде се стоварва големият “бум” от болести на дихателните пътища, ковид-глупостите, грипа, ангините, алергиите, синузита, хремата, подутите лимфни възли и… последният да затвори вратата.
Всъщност, всичко това идва от човешката лакомия, ненаситност и агресивно неразбиране на Природата, отдръпването от нея и…
И непознаването на нашата истинска, спокойна, неподвластна на времето и пространството Човешка Същност.
—
ОВЧИЯТ ПРОБЛЕМ
Когато тялото се храни непрекъснато, то се разболява.
Проблемът, обаче е, че много преди това започват необратими проблеми в мозъка, съзнанието и манталитета.
Такива хора (а днес те са огромна част) не могат да съществуват без да дъвчат (преживят).
Ако не дъвчат или не пият, не могат да мислят нормално, изпадат в лошо настроение, в депресия или биват обзети от неконтролируеми агресивни импулси.
Погледнете днешните деца… и ще разберете.
Погледнете днешните подрастващи… и ще видите.
Погледнете днешните (уж) зрели жени и мъже и… кръгът ще се затвори.
Подобна популация не може да има правилно мислене и познание за сериозните неща.
Подобна популация е изцяло зависима от играта на кръвната захар, от изкуствено поддържаната постоянна чревна перисталтика и ако тези процеси започнат да спират…
Настроението, енергията и… добротата, рухват.
Стадото тича да си купи солети.
Друго стадо се е запасило с вафли.
Трето виси пред автоматите за кафе.
Четвърто пуши, дето свари, а родителите направо пред входа на училищата.
Пето потропва нервно на опашката за енергийни напитки.
И още, и още, и още.
И чакаме този страхлив, муден, мързелив, зависим от стомаха си, от стоката в супермаркета, от телефона си овчи човеко-поток да чете книги…
Да взема държавнически решения.
Да се бори за оцеляването на народа и Родината.
Да чертае Онова Мечтано Бъдеще.
Да променя Реалността.
Да…
Да?
Очакваме ли?
—
НЕ, ПРИЯТЕЛИ, НЕ ОЧАКВАМЕ!
Ние действаме.
Четем, осмисляме, разговаряме, вслушваме се и се чуваме един друг.
Научаваме много неща и правим така, че и други да ги научат.
Излизаме заедно, тренираме заедно, заедно сме сред природата, мечтаем заедно, заедно чертаем планове за бъдещето и…
И заедно виждаме скритите тайни на природата.
Т.е. заедно участваме във Всемирното Преливане и Очарование на Нещата, които ни заобикалят.
Красиво, нали?
—
В КРАЯ:
Запомнете, приятели: не чакаме, а действаме.
Всичко е толкова красиво, стига да се вгледаме, да го видим и да го разберем.
И всичко става още по-красиво, когато участваме.
Простичко е.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.