Как да запазим формата и килограмите по време на празници

„Емо, как да запазим формата и килограмите с тия празници? След тях сме още по-уморени.“ 

ОТГОВОР:

КЛЮЧОВИЯТ ИЗРАЗ тук е „начин на мислене“ и степенуването е:

1. Начинът на мислене поражда стремеж към познание.
2. Познанието ни подтиква да „напасваме“ нещата, които знаем, с нещата, които правим.
3. Напасването обхваща все повече сфери от начина ни на живот.
4. В един момент начинът ни на живот и ние самите (усещания, чувства, любов, обич, духовност) ставаме едно и също.

АКО ЖИВЕЕМ с идеята да почиваме в края на седмицата, в един дълбок, вътреличностен план ние допускаме възможността за умора. Умората е психически блокаж на енергията – тече през нас, но не ни зарежда, а изтича. И животът до уикенда се превръща в живот на човек, чакащ уикенда. Възможността за истинско зареждане и сливане с Природата се върти около и малко над нулата.


СЪЩЕСТВУВА древна шумерска поговорка „Всеки следващ ден е дар“. Което ни навежда на мисълта, че всеки настоящ миг, минута, час и ден са празник, просто защото сме тук, живи, здрави, мислещи, действени и можещи. Мислим ли по този начин, всеки миг (час, ден и пр) става уникален и се превръща в празник – буквално и изчезват блокажите на енергия. Идеята за умора се трансформира в действие на активно презареждане и превключване.


НИЕ ИЗГРАЖДАМЕ навиците си като следствие от своята вяра и разбиране за живота. Ако стремежът към усет и единство с Природата са част от нас, те ще с нас и на работа – сред проблемите и вредната бетонно-компютърна положителна йонизация. Тогава умората в края на работното време ще е в пъти по-малка.

Навикът да разпуснем с разходка, спорт и движение след работа ще е естествен стремеж, част от нас, не изкуствено следване на диети, фитнес-програми и психологически препоръки.


ЛЕСНО Е да запазим формата и теглото в празничните дни:

1. Достатъчно е да запазим мащаба и съотношението на навиците от ежедневието, макар и в умален вид.

2. Може да станем по-късно и утринната гимнастика да е по-кратка, но е достатъчно да я има. За вечерното занимание са достатъчни десет минути, колкото да поддържаме инерционните нагласи на организма за движение и изгаряне на калории.

3. Може да ядем и да смесим повече на брой ястия (какво пък, празник е), но да запазим общото малко количество (правилото на „Двете шепи“)

4. Едно не забравяйте: ВОДАТА. Празник или не, с липсата и шега не бива.

5. Празникът е идея за „концентрирано общуване“, събиране на енергия заедно и какво по-хубаво от това да го прекараме навън, в разходка, спорт и емоция на открито – в градината, на стадиона, в морето, в басейна или в планината. Където и да е… заедно.


Дори и на различни континети.


ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ – празнуването, веселието и емоцията са част от нея. Ако след празника се чувстваме натежали и обездвижени, значи нещо грешим… с празника. Грешката не е „крайна инстанция“, а (вътрешен) сигнал, че е време за обогатяване на мисленето, нов подход и промяна.



„НА КОЛЕДА (наистина) СТАВАТ ЧУДЕСА“ – достатъчно е да погледнем с други очи на себе си, хората и всичко наоколо. Чудото ни очаква зад ъгъла, просто трябва да отидем и да му кажем „Здрасти“.


В КРАЯ: Религията, вярванията и националността са нищо в сравнение с факта, че се носим (заедно) насред космическата абсолютна нула върху огромната топка Земя, запратена с 20 км/сек. в безкрайността. И какъв по-добър повод за празнуване, от това, че преди една година тази огромна топка е била на (почти) същото място в пространството както днес, не се е блъснала (все още) в нищо и, че ние, близките ни, тези, за които мислим и всички останали хора, сме живи и здрави?

Весели празници!


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар