Големият ресторант или комедията, наречена „Постене“

ВЪПРОС: „Редовно постя, Емо, но съм с много наднормени килограми. Какво ще ми препоръчаш и защо става така?“

ОТГОВОР:
Имам един приятел, ще го нарека с кодовото име Петко-1. Той, разбира се, нито е Петко, нито 1, но се знаем от трийсет години, затуй ще съм шпионски-конспиративно конфиденциален.

Петко-1 редовно пости.

Пости от сутрин до вечер, сиреч не яде (като изключим четири-пет-шест бързи вафли, две-три пакетчета осолени фъстъци, също толкоз пакетчета солети, диетични, хе, хе, бисквити, пет-шест кафета и енергийни напитки) – защото през деня няма време да планира, следва и изпълнява идеите за хранене.

Пости и вечер, след работа. Цитирам съпругата му: „Той, като се прибере вечер и като седне на масата в осем… яде до дванайсет и гледа мачове. То не е боб, не са сарми, не са супи, хлябове, пържени картофи и сосове. Накрая и десерт – три-четири купички мляко с ориз, защото е вегетарианско и понеже през деня е гладувал.“

Мислите – до тук?

Жената продължава: „Като свърши, сяда пред телевизора (т.е. от стола на масата на друг стол), взема бутилка вино, чиния със сирене, защото французите го правели – било здравословно и така до 00:30 – 01:30 ч.“

Накратко: Петко-1 е мой ръст, с огромно шкембе и тежи сто и десет (конфиденциални) килограма, които варират от 120 до 108… като заслабне.

ИМАМ и друг приятел, нека е Петко-2.

Колега-каратист е, петнайсетина години по-млад, почти мой ръст и тежи малко под стоте. Разбира се, и той пости и се пази, хе, хе… да не напълнее. Има гастрит, хемороиди, високо кръвно, един инфаркт и на нормална (18-20 градуса) температура е винаги потен като в сауна.

Живее далеч зад граница, чуваме се редовно, редовно ми иска съвети, но когато отворя уста… говори само той. Говори компетентно, сипе медицински доводи (например, как олиото, маслото, хляба, картофите, свинското, пърженото, бирата и сладкото нямали никакво отношение към наднорменото тегло и кръвното). Всъщност, Петко-2, страда от синдрома на „нечутите хора“ – хората с вътрешни комплекси, които, като им се удаде възможност, на мига окупират разговора и се изказват многословно и „уж“ компетентно, защото сега им е паднало.

А на въпроса, защо (като знаят толкоз) са докарали нещата до под кривата круша, отговорът е, че така са си родени – я с едър кокал, я с кръвно, я с гастрит или много силни генетичнти болестни предразположения.

Както е казал поетът „Генетика ли бе, да я опишеш…“
Но, и „живот ли бе, да го опишеш…“, все тая.


МОГА ДА НАРИСУВАМ още сума Петковци и Петканки – поне стотина, а през годините – хиляди. Все спазващи нещо, постещи редовно, избягващи това, неядящи онова, некомбиниращи трето с пето, имащи отношение към шесто и всичките готови за доктор хонорис кауза, ако някой им се върже да ги слуша.

Преди дни ми се обади жена, която, уж, искаше съвет – също постеща, хранеща се, хе, хе, здравословно, която тежи деветдесет килограма.

Тя (again) знаеше всичко за храненето и не ме остави да си отворя устата. Останах с впечатление, че е звъннала, за да ме постави на мястото и да ми покаже, колко съм далеч от истината.

Е, далеч съм.
Видно е отвсякъде.


ЗАД РЕЛИГИОЗНОТО ПОСТЕНЕ, се крият всъщност, преходите между различните сезони, в които на хората им се е налагало да сменят храненето във връзка със запазване живота и здравето на общността, племето и народа.

Дългото обездвижване през зимата, засиленият прием на мазнини и ограниченото количество пресни плодове и зеленчуци са в основата на постенето. С възникването на религиите, всяка от тях внася свои изисквания, които са подчинени на географския ареал, местния ход на времето, традициите и обичаите, средните годишни температури и местната (ядлива или не) флора и фауна.


НАКРАТКО, С УВАЖЕНИЕ И В ПРАВ ТЕКСТ: Ако това няма да наруши религиозните ви възгледи – не постете.

1. Спазвайте равномерен хранителен режим – без спадове и върхове. Равномерността в ежедневното хранене е в основата на ритмичното и добро храносмилане.

Има ли неравномерност в подхода към храненето – винаги (абсолютно винаги) се стига до проблем с килограмите.

2. Не преяждайте т.е. – дръжте под око количеството на едно хранене. Можете да изядете и най-обърканата хранителна комбинация, но ако общото количество е две шепи (сгответе ядене, измийте си ръцете, съберете шепите, загребете колкото можете от манджата и я изсипете в чинията), няма никакъв шанс да преядете.

3. Не пийте нищо (абсолютно нищо!!!) по време на хранене и до един час след ставане от масата. Спазвате ли това, коремът ви ще е плосък, стегнат и ще сведете газообразуването до минимум.

4. Внимавайте със зеленчуковите салати – не повече от 150 гр. Ние не сме овце или въобще – тревопасни, нямаме два стомаха (или двукамерен стомах) и не можем да смиламе повече от 100 до 200 гр. зеленчук наведнъж.

   Сектантите, дето твърдят, че сме като горилите или като елените – очевидно са твърде далеч от познанието, защото…

   Да?…

   Ами, защото, погледнато храносмилателно и физиологично, хората сме най-близо (с малки уговорки, разбира се) до… прасето.

   Срам, не срам – това е.

   Иначе, слава богу, че не сме като горилите: мъжете можем да се гордеем, защото членът ни е почти два пъти по-голям от техния (мъжката горила стига до 250 кг.), а що се отнася до елените… дори и да се окажем понякога рогоносци, все пак сме, хе, хе, по-малки рогоносци от тях.

5. След 35-40 годишна възраст гладувайте веднъж седмично и в този ден се движете много и дълго (тренировки на открито, походи, плуване). Ако сте с наднормено тегло – въведете още един ден седмично: на четири ябълки и два литра вода.

(Снимката е от последния 3-4 часов съботен поход-тренировка. В скоро време ще обявявам спортните походи като събитие, в което могат да участват всички – деца, подрастващи, мъже, жени и цели семейства. Походите включват преход, спортни мероприятия, състезателни игри и упражнения за оцеляване)

6. За религиозно постещите: спазвайте правилото за „двете шепи“, защото когато се пости, 80-90% от храната е въглехидрат, т.е. гориво и калории.

От това се напълнява, ако не знаете.

НАПОМНЯНЕ: Имате ли ритъм на храненето (две-три-четири до пет хранения на ден), ще имате стройна фигура и, ако тренирате редовно, ще бъдете в добра форма.

Има ли нарушение в ритмиката на хранене (днес два пъти, утре пет пъти, вдруги ден не ядем и пр.), това се отразява на общия вид и разпределението на мазнините – или сме бледи, слабовати или се натрупват там, където не искаме.


ОНОВА СРАМНО НЕЩО… ПЪРДЕНЕТО: Наскоро, връщайки се от поход, един приятел-алпинист ме попита „Абе, Емо, жените пърдят ли?“ На въпроса „Защо?“, момчето смотолеви „Ами, защото моята приятелка вика, че не пърдят и никога нямала газове“

На вас, о, компетентни Фб-приятели, оставям открит въпроса за реалистичността на това високотехнологично, направо извънземно женско твърдение. Що се отнася до качеството на връзката (между алпиниста и приятелката), резервите (ми) са километрични, след като тя (женското същество) нито веднъж не си е позволила да пръдне пред него.

Някои още мислят, че жените (наистина) са от Венера – сияещи, винаги ухаещи на праскова, а мъжете сме (откъде другаде, освен) от кочината в задния двор. Дето се вика, свикнали сме.

Газообразуването е нормален процес – без него няма храносмилане и трансформация на храната от едно състояние в друго. Газообразуването няма пол. Колко хора знаят, че всъщност, не можем дори да се изходим качествено, ако няма газ, който да избута навън (освен перисталтиката, коремостягането, дишането и напъването) чревните отпадъци.

В Стара Европа (във Франция) е имало дворцова служба „щатен пръдльо“ – мъж, който винаги (това е вече постижение!) е бил готов да пръдне шумно, направо раздиращо, на мига, ако кралицата (принцесата или която там) вземе, че се изпусне на кралския прием. Нейното газоизпускане никой не го чувал, за сметка на неговото.

Така било запазвано и съхранявано женското достойнство – за сметка на щатния, мъжки, ъ-ъ, пръдльо.

Noblesse oblige… дето се вика.


ЛЮБОПИТНО И ПАТРИОТИЧНО: До средата на ХIХ в. в Западна Европа (Франция и Англия най-вече) мислели, че ако човек се къпе и хигиенизира, ще се разболее. Да имаш въшки, било крайно престижно, а ако се изхождаш рядко (по-малко от веднъж седмично) – признак на истински аристократизъм. От дрехите (казано точно – от телата и кожата) на кралския двор се излъчвала мирзма на кочина, обор и помийна яма… едновременно.

На трийсет години 90% от „благородниците“ вече боледували от тежка, осакатяваща подагра, били беззъби, а на четирийсет и пет-петдесет – отивали към залеза на живота си.

Огромните дворци с тавани до небето, всъщност, били прикритие за ужасяващата воня, която се носела от аристокрацията (по-високи тавани, по-трудно усещаща се воня) и затова в крайна сметка, били измислени парфюмите.

За разлика от величайшата западна, ъ-ъ, хигиена, в България още от момента на съграждането на държавността, баните, канализацията и тоалетните били основна част от строителството – разкопките го доказват недвусмислено. Хигиената у нас била наследник на най-добрите традиции от Древен Рим и Древна Гърция.

В Русия (за разлика от Западна Европа) баните и сауните са неизменна част от културата и древните, самобитни, северни традиции, а просторните и необятни дворци били просто проява на царското могъщество. Комплексарската взаимовръзка „по-голям дворец – по-малко воня“ била приоритет единствено в (пред-атлантическа) Европа.

Неща, над които е добре да се замислим.

ОТГОВОРНО: Вместо да се лутате в диети, обадете се или елате при нас: когато сте с други хора, които носят идея за здраве, движение и са обърнати към Природата, нещата стават по-лесно.

(Програми, съвети, въпроси –  на съобщения)

В КРАЯ:
Огънят, топлата вода и колелото са открити отдавна… но някои още дялат квадратни камъни и удрят кремъци един в друг.

Огледайте се наоколо, все пак.


**Забележка: за въпроси натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар