Празни приказки за други празни приказки (за честото хранене, обмяната, бизнес-конспирацията и плоската Земя)

   ВЪПРОС: „Какво ще кажеш за твърдението, че честото хранене забързва метаболизма, Емо? Започнах отскоро да го опитвам, храня се по пет-шест пъти на ден, но освен неприятно подуване, друго не съм постигнал.“

   ОТГОВОР:
   Е, ако продължиш да упорстваш с опитването, освен неприятно подуване, ще прихванеш и осезаемо, съвсем очевидно раздуване.

   Във всички възможни посоки.

   ОЩЕ ПРЕЗ ДАЛЕЧНИТЕ 50-60 години на миналия век, в САЩ са сключени серии от сделки между консорциума на заведенията за бързо хранене, рекламните екипи на основните радиа и телевизии, фармацевтиката, сродни фирмени сдружения и бордовете на най-големите болници в страната.

   Цел на сделките: да се рекламират бързите храни и газираните подсладени напитки по начин, който да накара потребителите да се хранят през деня многократно, да пият много, а ако не успяват, да ползват храносмилателни хапчета от аптеките.

   Което пък, ще доведе множество пациенти в болниците (немалък процент от тях ще умрат) и така всички по веригата (вкл. и погребалните бюра) ще са доволни.

   Интересното (по-скоро ужасяващото) е, че в сключените сделки се промъкват и клаузи, станали впоследствие известни като „застраховки за мъртвия селянин“ – т.е. ако някой служител умре, компанията/фирмата (която и да е тя) получава обезщетение за стотици, дори хиляди долари.

   Семейството, разбира се, не получава нищо.

   Казано точно: жив, но болен или принудително мъртъв – и в двата случая от вас се печели.

   The Great демокрация с The Great пазарна икономика в действие.

   Ако някой все още се нуждае от разяснение, трябва да е идиот от ония, дето вярват, че Земята е плоска и се носи от четири слона, качени върху кит, плуващ в космическия вакуум.

   ДНЕС ВРЪЗКИТЕ между формите на промишлена печалба (храни, напитки, добавки, спортни аксесоари, фармацевтика, медицина и пр.) са очевидни за всички

   Още по-очевидно е, че целта на тези взаимовръзки не е да сме здрави, а точно обратното: създаването на хиляди, дори милиони контролирани болни хора, които да плащат редовно, постоянно и дълго, за да може да върви алъш-веришът, прикрит зад модната думичка „бизнес“.

   Като във филмите за Джеймс Бонд: „Нищо лично, просто бизнес!“

   Дали?

   Защото в тези хиляди, подведени, лишени от (реално, работещо) образование, от умение да преценяват, да се предпазват и да отсяват, сме и ние…

   …нашите близки,
   …нашите деца,

   … и стотици млади хора с промити мозъци, убедени в правотата си, докато…

   Да?

   Докато не минат годините, докато здравето не отиде на кино и докато човек не започне да си задава истинските въпроси.

   И да търси истинските отговори.
   Но, обикновено, тогава е късно.

   Както виждате, твърде лично е.

   ВСЕ ПАК ИДЕЯТА за повече (четири и нагоре) хранения дневно битува в спортните среди от десетилетия – в спортната и художествената гимнастика, атлетиката, плуването, дори в балета и танците.

   Но принципите на спортното хранене най-добре са изведени в системата за здраве и изграждане на човешкото тяло, започнала да се оформя преди векове, чиито днешен приемник е културизмът (бодибилдингът). Негов създател е някогашният атлет от руски произход Евгений Сендов (Юджийн Сендоу), роден в Калининград и станал символ на здраве, сила и физическа функционалност.

   Споменавам културизма, но в последните 20-30 години нещата там придобиха вид на гротеска – невъзможна за осмисляне мускулатура, стимулирана най-вече с огромни дози анаболи, включително и при жените, което отблъсна публиката и принизи интереса към състезанията.

   Истинският, спортен начин на хранене, обаче, няма нищо общо с анаболите, с набиването на хамбургери, пици, пакетирани храни, солети, вафли, наливането с газирани напитки, шейкове, алкохол и пр. рекламни отрови.

   Целта в сериозния спорт е, да се покрие крайно високата дневна необходимост от хранителни вещества, без да се преяжда и без да се трупат излишни мазнини и килограми. Това се постига с качествени, (много) малки по обем порции, които се смилат лесно и така завишените изисквания за белтъчини, въглехидрати, мазнини и т.н, се разпределят равномерно в четири-пет (дори и повече) хранения дневно.

   Отново напомням: говорим за малки по обем и количество, качествени хранения.

   Което наистина води до отлична форма и високи функционални възможности.

   

   НЕДОИМЪЧЕН СПАД И ПРЕХРАНВАНЕ – за неспортуващи.

   Следва естественият въпрос: кога е необходимо (и дали въобще е нужно) да увеличим броя на дневните хранения?

   Малко смятане:

   Да вземем за пример белтъчините:
   Възможностите за устойчивост и оцеляване на хората са в много широки граници, но общо взето, за да започне белтъчен глад и негативни физиологични промени, би трябвало за повече от месец-два-три дневното количество белтък да падне под 0.3-0.4 гр. на килограм тегло при жените и под 0.5-0.6 при мъжете.

   За хората от спорта, които са на „ти“ с дневните грамажи, тези цифри ще изглеждат прекалено минималистични, но отново напомням: говорим за стойности, под които (ако се храним така продължително) започват болестни, недоимъчни изменения, а не за нормални ежедневни нива.

   И обратното:
   Прехранването започва, когато (отново пример с белтъчините) започнем да приемаме редовно над 1.00 гр. на килограм тегло за жените и над 1.3-1.5 за мъжете.

   Тези цифри са за обикновен, нетрениращ човек.

   При спортисти-любители и натоварените състезатели (в зависимост от вида спорт) дневните стойности са доста различни.

   По същия начин можем да подходим за въглехидратите, мазнините, витамините и минералите, което обаче (ако не разполагаме с инструктор/треньор), е наистина обременително. Макар че, ако трябва да съм педантично точен: без обща идея от какво имаме нужда дневно и колко приемаме, няма как да искаме здраве.

   НАПОМНЯНЕ:
   Публикацията няма за цел да даде изчерпателност в цифри, а да ви наведе на идеи и градивни разсъждения – къде сте в храненето, в спорта, в здравето, в ежедневната физическа дейност и да ви подтикне съм реална и работеща организация на собствения Начин на Живот.


   ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ е най-енергоемката работа в организма, но…

   Но?

   Но, тя е енергоемка, не защото гори калории, а защото натоварва всички вътрешни органи/системи (стомах, черва, жлъчка, черен дроб, бъбреци, сърце, кръвоток, лимфа, имунна система и пр.) за да могат да се справят с огромния брой отпадъчни отрови, които остават след всяко обичайно („предястие, първо, второ, трето и т.н.“) хранене.

Тази дейност, провокирана три-четири пъти на ден (дори повече за лакомите), е изключително изтощаваща, изхабяваща, изсмукваща жизнената енергия, което на практика състарява организма, без…

Какво?

Без въобще да забърза обмяната на веществата, а точно обратното: обмяната се затлачва – буквално умира, ефективността и спада и човек навлиза в постепенен болестен режим.

Което, за съжаление е обичайно за 80-90% от населението.

РАЗБИРА СЕ, ако храненията са съвсем малки (и съобразени с нуждите на тренираното тяло), изтощаването липсва, изпълваме се с енергия, сити сме и най-важното – здрави сме.

Но е факт, че ако човек няма:

– необходимото мислене,
– необходимата нагласа,
– необходимите навици,
– необходимия спортно-двигателен режим
– необходимия спортен кръг от приятели и близки

И, ако никога не е тренирал волята и себеконтрола си…

…идеята за съобразен (спортен) начин на хранене остава непостижима мечта.


КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ВИ КАЗАХ?

Накратко:

1. Дву-три кратен дневен режим на хранене (с една-две плодови закуски) е най-добър за човек, който не тренира или има минимална физическа активност.

2. Не е необходимо да се считате за спортист, ако посещавате залата за фитнес един-два пъти седмично – така, между другото. Т.е. хранителният ви режим трябва да е пестелив и слабокалориен.

3. С увеличаване на броя тренировки (поне три-четири седмично) и интензивността (сериозна пот и сериозна умора), е необходимо да се обърнете към компетентен инструктор във връзка с промяната в храненето и целите, които сте си поставили.

4. Ако имате повече от пет тренировки седмично, вие сте в графата на сериозните любители и тогава би трябвало да влезете в спортен режим на хранене. Отново – консултация с компетентен инструктор.

(Забележка: въпроси, програми за спорт и хранене, за намаляване/увеличаване на телесно тегло, за профилактика на заболявания – по телефона и на съобщения)

5. Ако имате повече от пет тренировки седмично, ако гоните спортно-технически резултати, ако участвате в състезателна дейност – без специален спортен режим на хранене няма да минете.

Като илюстрация: тренировките, които водя и, в които участвам, са най-малко дванайсет в седмицата, по-често петнайсет-осемнайсет, а понякога надхвърлят и двайсет.

Хранителният ми режим е като бръснач – без никакви отклонения и своеволия.

ПОГЛЕД НАПРЕД:
Спирам градацията в точките (до №5), но е добре да се знае, че оттук нататък започва градацията на професионалния спорт, където храненето (и, евентуално, добавките) е пресметнато до грамове и милиграмове.

И, където организацията на живот и хранене няма нищо общо с тази на обикновения спортуващ.

В КРАЯ:
„Мерилото за интелект е умението да се променяш“

Казал го е „някой си“ Алберт Айнщайн.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар