Двете реалности в чинията (скритите причини за напълняване)

   ЧАСТ ОТ РАЗГОВОР за храненето, проведен преди дни с група хора:

   ВЪПРОС: „Какво ще кажеш за пастата, Емо?“

   АЗ: „Каква паста?“ (очевидно мисля за пастите в сладкарницата)

   СЪБЕСЕДНИК: „Имам предвид спагетите, сосовете към тях и други такива…“

   АЗ: „Разбрах. Защо ги слагаш върху спагетите?“

   СЪБЕСЕДНИК: „Ами, за да ми е по-вкусно.“

   АЗ: „Именно. Опитай да ядеш спагетите без сос.“

   СЪБЕСЕДНИК: „Е… то няма да е приятно за ядене.“

   АЗ: „Именно. Ако се храниш без сос/паста, ще изядеш три-пет пъти по-малко количество, ако въобще го изядеш.“

   ПО ТЕМАТА:
   Колко хора биха се замислили, че почти осем десети от храните, които поставят в устата си…

   Да?

   Въобще не стават за ядене.

   Нито вкусово, нито по хранителна стойност, нито като възможност да бъдат преработени и усвоени от храносмилателната система.

   И, което е още по-лошо, няма никаква възможност нещо от тях да бъде изхвърлено по голяма нужда, въпреки че по дебелото черво остават…

   Ето го проблема!

   По дебелото черво остават налепи (залепнали, загнили, вмирисани, разлагащи се късове), които въобще не изхвърляме.

   И които, в крайна сметка, отравят първо червата, а с времето и целия организъм.

   ЗА МЕСОТО И РИБАТА:
   Знаете ли, че суровото месо и суровата риба (в приемливо за човешката храносмилателна система количество) дават алкална клетъчна реакция?

   Т.е. ни най-малко не отравят тялото.

   Такава е (почти) и реакцията, ако месото е съвсем леко обжарено/печено, казано иначе – алангле.

   Но предвид днешните ужасяващи промишлени условия, при които се гледат животните и рибите във водоемите (всички те, на практика са заразени с бактерии, тении или откровено болни – твърде често дори с ракови тумори, да не говорим за ГМО-страхотиите), хората задължително пекат, препичат и пържат месото, което е, уж, вид дезинфекция.

   Това автоматически го превръща в разболяващ, канцерогенен материал – здраво препеченото/препържено и отново претоплено месо е основна причина за раковите образувания – на първо място в дебелото черво..

   Ето я огромната разлика в месото отпреди четирийсет-петдесет години и днес. Ние, които живеехме тогава, знаем отлично как стояха нещата, но пропагандата днес пълни главите и промива мозъците на децата и подрастващите с тотални глупости и откровени лъжи.

   ВЪПРОСЪТ, обаче, не е само за месото, птиците и рибата.

   Сипете си най-хубавите спагети (макарони, юфка) и ги яжте без нищо – само тях. Ако не упорствате заради идеята, ще изядете едва една трета/четвърт, което ще ви покаже че… наистина не сте гладни.

   Защо ли?

   Защото, ако сте насред пустинята/джунглата и умирате от глад, една чиния сварени, неподправени с нищо спагети ще ви се стори най-вкусното нещо на света.

   Оставям настрана очевидната нелепост, че насред пустошта спагети и макарони няма.

   Ами пиците?

Яжте пица без сос и в един момент ще откриете, че… само половината ви е достатъчна. Дори по-малко.

   Ами салатите и дресинга?
   Ами супите?
   Ами пържените картофи?
   Ами сандвичите и хамбургерите?

   Ами… какво ли не.

   КАКЪВ Е ИЗВОДЪТ, приятели?

   Огромна част от причините за напълняване (над 85%) се крият в овкусителите, без които бихме яли четири, дори пет, шест пъти по-малко храна.

   Без овкусителите (освен основните – сол, пипер, оцет, магданоз и т.н.) бихме научили истинския вкус на храната.

   Без овкусителите бихме дъвкали много повече, защото иначе няма да успеем да преглътнем нито една хапка, ще отслабнем и може да умрем, а за нас оцеляването е истинската, първостепенна задача.

   БРОЯТ НА ДЪВКАТЕЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ и доброто ослюнчване на храната са обратно пропорционални на количеството овкусители: колкото по-малко овкусители – толкова повече дъвчене.

   Толкова по-добро храносмилане.
   Толкова по-нормално тегло.
   Толкова повече енергия.

   И толкова по-малко болести.

   Просто, та оттатък.

   МЕЖДИННИТЕ ХРАНЕНИЯ и липсата на глад:

   И все пак – защо подправяме (до ненормална степен) храната си?
Защо изполваме трикове за отваряне на апетита?

   Отговорът е един: защото не сме наистина…

   …наистина,
   … ама съвсем наистина…

   Гладни.
   Не оцеляваме.

   В повечето случаи, преди да седнем на масата, (вече) сме яли кифли, вафли, рогчета, банички, шоколади, бонбони, печени осолени/подсладени ядки, пили сме кока-кола, кафета, бози и какво ли не.

   Натъпкали сме в тялото си калории за половин месец напред и, горкото тяло ни показва, че не иска повече.

   ЛЮБОПИТНО: Знаете ли, че все повече (честни) лекари стигат до извода, че не съществува такова „болестно“ отклонение като… глутенна непоносимост.

   Четете, образовайте се и се интересувайте.

   Все повече медици и научни работници твърдят, че така наречената „глутенна непоносимост“, всъщност е следствие от:

   – продължително смесване на абсолютно несъвместими храни
   – редовно преяждане
   – недостатъчен прием на свежи плодове и зенчуци
   – атрофични промени в тъканта на стомаха и червата, предизвикани от високата киселинност
   – употреба на алкохол и газирани посладени напитки по време на хранене

   И още и още.

   Време е, наистина да се вгледаме… в собствената си чиния.

   С ТЕЧЕНИЕ НА СОЦИАЛНОТО ВРЕМЕ (сред природата е различно) свикаваме с необходимостта да сме гладни в определени часове и моменти – изграждаме условен рефлекс.

   В случая: изкуствен рефлекс, абсолютно неподчинен на еволюцията, а… на работодателите. Т.е. зависими сме от оцеляването, но по ненормален, буквално извратен (от природна гледна точка) начин.

   Време за закуска, почивка за обяд, час за вечеря.

   От – до.

   Условен рефлекс, който в детството е провокиран от „доброто възпитание“. От изискванията на родителите.

   А когато порастнем…
   … от всичко, което зависи от разбирането за „успех“ в социалния ни живот.

   Подчинени сме на „правилата на играта“, която ни принуждават да играем и при която заровете винаги са подменени, масата – наклонена, съдиите подкупени, стартовата линия дръпната назад, а хронометрите – неработещи.

   Убеждават ни и в един миг вече сме убедени, че сме гладни, но е точно обратното: не сме. И господ да слезе и да ни го каже… все тая.

   И така – от ранно детство предприемаме Великия Поход Против Себе Си. През юношеството и първите стъпки на младостта.

   Бавно, но сигурно.
   Докато станем като всички останали.
   „Крушата не пада по-далеч от дървото“

   Но сме убедени, че сме „себе си“.
   Кое „себе си“, по дяволите?

   ПРЕДИ ДНИ един познат фанатичен евроатлантик (ръст сто седемдесет и осем, тегло сто и двайсет килограма, всичките в корем и сланина) написа, че самолетите F-16 са върхът на техниката, пред която и природата бледнее.

   Т.е. опитайте да си представите как седи, ъ-ъ-ъ, природата, зяпа еф-шестнайсетките (или друго, велико човешко изобретение) и… бледнее.

   Горката, нещастна, немощна природа…
   Било все едно да сравняваш „комар със самолет“.

   Когато преди години питат Айнщайн дали е открил тайния секрет на Вселената, той отговоря, че ние, хората, бихме били доволни, ако успеем да създадем (от нищото – по подобие на Природата) нещо съвсем малко и „просто“ – примерно, лист от дърво или комар. Дори не цял комар, а само половината му крило.

   Не сме в състояние да направим дори това, заключава ученият и задава въпрос: За какъв секрет, въобще говорим?

   Което ни показва точното място, на което сме, спрямо грандиозността на заобикалящия ни свят.

   ИДВАМЕ в нашата реалност с тялото – единствената природна даденост, с която сме (и в която сме) от начало до край.

   Тялото е единствената природна даденост, чрез която опознаваме света, чрез която установяваме отношения с други хора, която ни помага да изграждаме своя характер и да се самоопознаваме.

   Тялото се оживотворява и поддържа с енергия (гориво) от природата: светлина, топлина, вода и храна. Също – с емоции, движение и обмен на енергия.

   Светлината и топлината са вложени в храната и водата. Колкото по-термично обработена е храната, толкова по-малко жизнена енергия получаваме.

   Колкото повече унищожена (термично, промишлено, чрез ГМО), изкуствено овкусена храна поемаме, толкова по-болни сме и толкова по-болни са децата ни.

   Не искаме това, нали?

   Тогава, как е възможно ежедневно да заменяме свежестта на Природата (чист въздух, вода, пресен плод, свежи зеленчуци и пр.) с мъртвата, пластмасова, овкусена (за да тъпчем повече) храна, която ни убива и то – съвсем не бавно.

   Бавно ли казах?

   Какво му е бавното на (само)убиването, при положение, че ако се обърнем към Природата, вместо да умрем на шейсет и пет-седемдесет-седемдесет и пет (последните петнайсет години в болести), ще живеем още петнайсет години, дори повече?


НЯКОЛКО ПРОСТИ ПРАВИЛА:

   Ако искате да сте пълни с енергия, с бърз метаболизъм, да сте стройни и в добра форма:

   1. Не подправяйте излишно храната си.

   2. Спазвайте условието – количеството храна на едно сядане да е около две наши шепи. Дори да подправим храната повече, ако количеството е съобразено – на прав път сме.

   3. Условието за двете шепи дава възможност на храната да се усвои за час и половина – два. Всяко храносмилане над два часа говори за:

   – завишено количество
   – объркани съставки

   4. Не пийте нищо по време на ядене и децата ви ще правят същото.

   5. Не яжте на принципа „аперитив, предястие, първо, второ, трето, кафе“. Изградете си навик: Едно Ястие, Салата. Примерно: супа, зеленчукова салата – нищо друго.

   6. Един час преди сядане на масата изпийте две чаши вода и изяжте суров плод. Само това (правило №6) може да преобърне целия ви живот в посока здраве, енергия и отлична форма.

   Има и още.
   И още.
   И още.

   Това е само началото.

   (Забележка: Запитвания, програми за хранене, спорт и профилактика на заболявания – по телефона или на съобщения)

   В КРАЯ:
   Какво искаме от живота?
   Това е въпросът.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар