ВЪПРОС: “Емо, нали закуската трябвало да бъде силна, голяма и питателна, че да ни тръгне добре деня. Ти как мислиш?“
НАСОЧВАНЕ:
Погледнете снимката: Часът е девет и съм под хижа Рай. Изкачвахме се почти два часа от Калофер и току-що закусихме.
Всъщност, скочих от закуската и се покатерих на това интересно дърво, защото в тревата до нас пребяга огромен черен паяк (почти тарантула) и реших да го снимам.
Огромното, страховито членестоного издрапа нагоре по кората на дървото и аз подире му. Очаквах да ми подадат телефона да го снимам, но паякът взе, че скочи от почти три метра и се скри в храстите, докато народът пищеше и бягаше насам-натам.
От цялата героична епопея, остана запечатан само този безсмислен кадър, в който бая на глухото и инатливо членестоного (то е от другата страна на клона), да спре, че да мога да го снимам, по дяволите.
И, въпросът е:
Колко хора – от здраво, яко, обемно, силно и царски закусващите – са готови на мига да се покатерят, да се свият с коленете почти до гърдите, но…
… без храната им да започне да се връща,
… без да им излязат киселини,
… без да се оригнат като хората,
И без дори да пръднат, както е нормално по нашите пръдливи, български краища?
НАСОЧВАНЕ-2:
Когато бях студент и лятото изкарвах пари като спасител на Камчия, в неохраняемата зона до моя пост се удави дванайсетгодишно момче от Иран.
Открихме го свито на дълбочина четири метра в абсолютно бистра и спокойна като в аквариум вода, а дъното наоколо беше побеляло от изповръщаната (от обилната закуска) храна.
Експертизата доказа точно това: момчето се натъпкало, пило здравословен портокалов сок, после чай със закуската, скочило в морето, гмурнало се надолу с главата, храната се върнала, задавило се и… готово.
Една обикновена (нормална?) закуска… обилна.
Едни обикновени храни, събрани заедно: портокалов сок, палачинки, хляб, масло, сладко, две чаши чай, сирене, яйца, шунка, а накрая… диня.
Едно обикновено, познато на всички, връщане на храната.
И един живот е в небитието.
Един живот… незапочнал.
ЗНАЕТЕ ЛИ, че удавянията от преяждане са водещи в класацията на удавянията въобще?
А знаете ли, че огромна част (над 65%) от всички удавяния се дължат на киселини и връщане на храната, но ако са:
– във вълнение
– сред скали
– в бурно и неблагоприятно време
… удавянията се приписват на мъртвото вълнение (това е най-обикновеното връщане на водата от вълната обратно),
… на измислени течения в морето,
… на още по-измислени (морски) водовъртежи…
… и прочие глупости,
… за да бъде насаждан у хората страх от неизвестното, неверие в собствените възможности, да живеят в несигурност и нерешителност?
Това е една от многото малки бурмички на днешната (“прекрасна” и тенденциозна) действителност, която трябва да ражда неуки, егоистични, слабоволеви, психясали, лесни за контрол и манипулиране зомбита.
Преди да помислите каквото и да било, добре е да знаете, че известно време бях помощник-изпитващ в комисията на БЧК за спасители. И девет десети от живота ми е минал (и продължава да минава) във и около водата – състезателно плуване в басейни, в реки, водоеми, язовири, вирове, в черно бурно море, в ледени води, сред скали, в подводни пещери и какво ли не.
Приятели:
Преди 1989-та (за разлика от днес) хората учеха, получаваха истински знания, бяха възпитавани в истински умения, знаеха как да преодоляват страха и действаха адекватно.
Как стоят нещата днес, всеки знае.
ОТГОВОР:
Храненето има една единствена цел: да даде енергия за движение, оцеляване и живот.
Ако сме здрави, но след хранене се чувстваме тромави, отпаднали, сънливи, тежки, подути и т.н, това означава, че:
– сме преяли
– сме смесили несъвместими храни
– сме пили течности по време на хранене
– има недобро стомашно-чревно усвояване и то е симптом за бъдещи сериозни заболявания (запомнете: сериозни!)
Почти на 100% е сигурно, че в такъв момент, ако се свием или се наведем, храната ще тръгне обратно.
КОЛИЧЕСТВОТО Е ВОДЕЩО:
Дори да смесим най-несъвместимите храни, ако са в малко количество, те (почти) няма да дадат сигнал за рефлукс и киселини.
Тук се включва законът за “двете шепи” – на храна поглъщаме толкова, колкото можем да загребем с две събрани шепи.
Или по-малко, разбира се.
ДЕБЕЛИ, НО НЕДОХРАНЕНИ
Повечето дебели хора (ние вече веем байрака на дебелаците в световен мащаб), са всъщност… недохранени.
Запомнете:
Ако даваме на организма каквото е необходимо, той не го трупа като тлъстини. Тлъстините идват от:
– отрови, вкарани с храната (биват обвити в мазнинен воден пашкул). Това са отрови от бързите храни, от пакетираните, от сладкарските изделия, от препържените, престоялите, ГМО и пр.
– отрови, получени вследствие на несъвместими продукти (най-вече от храна и течности, храна и сладко, бяла захар и пр.)
– въглехидрати вповече, което е калории вповече (тесто, пържени картофи, пици, баници, слакарски изделия и пр.)
– редовната и необоснована употреба на млечни храни – те просто раздуват тъканите и ги преизпълват със слуз, неразградим казеин и пр.
– употребата на всичко изброено
НАЙ-ГОЛЯМАТА ОТРОВА е захарта, защото нарушава Абсолютно Всички Процеси В Организма, като в загубата на необходими вещества тя повлича:
– калция от костите, зъбите и сухожилията
– витамините от група Б
– витамин С
– почти всички микроелементи
… и така нататък.
Накратко: ставаме дебели, подпухнали, а отвътре тялото ни е опоскано, като след война.
И още: не сме по-различни от котките и кучетата по отношение на захарта. За тях го знаем, а за себе си?
НАКРАТКО:
1. Колкото по-малко е количеството на едно хранене, толкова по-пълно се усвоява то (двете шепи). Но (още веднъж) не бъркайте малкото количество с недостига на хранителни вещества: ако закуската е съставена компетентно и разумно, тя ще ви даде всичко необходимо, без да препълва стомаха, да натоварва червата, без да съсипва имунната система и без да затруднява обмяната на веществата.
2. Колкото по-малък е броят на съставките в едно хранене, толкова по-лесно се усвоява и смила.
3. Забравим ли за пиенето на течности по време на хранене, храносмилането (смилане, усвояване, разпределяне, отделяне) литва в небесата. Съпътстващите неразположения (киселини, подуване, тежест, болки, мними инфаркти, газове) изчезват все едно никога не ги е имало.
4. Колкото по-малко топлинно обработена е една храна, толкова по-бързо и лесно се смила, но е необходимо добро дъвчене.
ЗА ЗАКУСКАТА:
– ако в следващия час няма да качвате Хималаите,
– ако няма да преплувате Ла Манш(а) и обратно,
– ако няма да стоите шест часа на леден блок след потъването на Титаник,
– ако няма да бягате 5000 километра с 20 кг диск на гърба,
– ако не откривате нов Северен/Южен полюс при -60,
– ако няма да плувате в Оймякон редом с Петър Стойчев,
… схващате намека, надявам се.
А, да: и ако няма да стоите на опашката от овчо-чакащи да се оправи България…
Тогава, закуската ви би трябвало, да е съвсем малка по обем.
И не бъркайте малкия обем с липсата на хранителни вещества.
Точно обратното е.
Винаги можете да ми пишете или да се обадите.
В КРАЯ:
Да видим колко хималайци, полярници и ледени плувци ще имаме утре… на закуска.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.