„Самите богове“ – общия произход на болестите

(Поглед върху:
– движението,
– храненето,
– общия произход на болестите
– самите себе си
– гравитацията и човешката стойност)

   ВЪПРОС: „В крайна сметка кое е по-важно, Емо: храненето или движението? Опитвам се да си подредя приоритетите.“

   ОТГОВОР:
   Да, отговорът би ни изстрелял в Света На Спокойствието.
   И на върха на еволюцията.

   Ще знаем какво точно е нужно и няма да правим нищо друго.

   В „Самите богове“ на Айзък Азимов (или беше Вазов? Франц Кафка? Байрон? Ангел Каралийчев?) ние, хората, сме стигнали до Този Заветен Еволюционен Връх, където:

   – не е необходимо да мислим
   – не е необходимо да се движим

   Можем да ядем, да дъвчем, ако ни се пие бира (или каквото там) да отпиваме, ако ни се пуши – да пушим и да се плацикаме в някоя топла локва…

   …защото, щом нещо е необходимо, то просто се случва, без дори да помръднем.

   И видът на хората (хората ли казах?) е еволюирал в завидни форми, контури, килограми лой и свинска естетика: дебели, мазни, плужекоподобни същества (с вид на Джаба Хатянина), за които дори една промълвена дума е истински енергиен, крайно изтощителен и съвсем ненужен… подвиг.

   Днес, в 2019-та, има немалко народ, тръгнал по пътя на, ъ-ъ-ъ… еволюцията.

   А ние, българите, вече водим класацията.
   И понеже не е необходимо да вършим каквото и да било… не го вършим.

   Да възпитаваме децата си? Ма… затова има таблети, смартфони, електронни игри и (неККви) учители. Защо да си разваляме кефа?

   Да се борим за народа и страната си? Не, твърде е потурлийско, балканско и някак… неевроатлантическо.

   Да защитим старите хора, нашите родители? Е, ми, тяхната песен вече е изпята, не си заслужава усилието.

   Да се обединим, да си подадем ръка и заедно да…

Заедно?


Що за дума е това? Фейк някакъв или руска хибридна атака?

   Накратко: върхът на еволюцията.

   ПОГЛЕДНЕТЕ СНИМКАТА: Часът е четири следобяд, а съм на крак от пет и половина.

   Никакво ядене, само вода и вървене, катерене, плуване с раница на гърба, кал, падания, охлузвания, а ни чакат още два километра през същия терен, докато се доберем до изходния пункт и колите.

   Да, това е (относително) необичаен ден, но ако се върнем хиляди години назад в човешката история, ще видим същото – вървене, преодоляване на препятствия, неимоверна умора, криене от врагове и хищници, търсене на храна, вода и скрити, тайни пещери и защитени места, където да починем, да се наспим и да оцелеем.

   Разбира се, без непромокаемата раница и някои технологични джаджи в нея.

   КАКВО ВИ КАЗВАМ?
   Че нито движението, нито храненето могат да бъдат приоритет.
   И двете са еднакво важни.

   Ако не се храним, ще се разболеем и ще умрем.
   Ако не се движим, ще се разболеем и ще умрем.

   Ако имаме погрешни навици:
   – пушим и пием алкохол редовно
   – приемаме наркотици, вкл. (уж) леки
   – живеем нередовно и неритмично
   – не почиваме достатъчно
   – не поддържаме топли, сърдечни човешки отношения
   – оставяме се на самоубийствени настроения

   … и още, и още…

   Накрая се разболяваме и умираме – по-бързо и по-рано.

   Както виждате – едно и също е.

   ОПАСНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ
   Общ поглед:
   (много общ, но достатъчен – за който има акъл в главата)

   1. Ако не се движим достатъчно, организмът изхвърля част от костите, защото са (вече) ненужни. Така се случват няколко следствия, които лекарите и хората разглеждат като различни заболявания, а те са едно и също:

– губим калций (остеопороза)
– изхвърляме го през бъбреците и правим калцификати (бъбречни камъни)
– неизхвърленият калций се утаява в хрущялите и предизвиква ненормално ошипяване
– циркулиращият из организма калций нарушава кръвообращението и вкостява стените на кръвоносните съдове (инфаркт, инсулт)
– циркулиращият из организма калций се утаява надолу и втвърдява (калцира) меките тъкани в тазовото дъно (яйчници, матка, фини каналчета, простата), нарушава храненето, циркулацията и оттам… каквото се сетите.

   Значи, „Уши, нос, гърло“ в един кабинет, „Гастроентерология“ в друг, „Сърдечни болести“, „Ендокринология“ и пр. в трети и четвърти?

   Т.е. едните нямат връзка с другите?

   Толкоз по Великото Съвременно Разбиране за Единството на организма.

2. Ако се движим на макс, но храненето е непълноценно и несъобразено:

– губим вещества, витамини и соли (авитаминоза, крампи)
– започват болести на „липсите“: варианти на скорбут, пародонтоза
– обезводняването води до малокръвие и ниско кръвно
– губим белтъчини и калций, което води до разграждане на мускулите и предизвикана остеопороза

   Оттук нататък гледай т. 1.

   Още веднъж: това е общ и крайно опростен поглед, предназначен да ви подтикне, да си зададете някои въпроси.

   ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!
   Не бъдете от тия, които мислят, приказват и коментират, как хората (вече) били свикнали на по-лекото, как били мързеливи, как (вече) нищо не можело да се направи, как от нас (мен, теб, вас, тях) нищо не зависело.

   В това, разбира се, има известна доза (променлива) истина, но…

   Когато приказвате така:
   – ще промените ли нещо?
   – ще внесете ли друго, освен обвинение и тегоба?
   – ще посочите ли изход от положението?
   – ще донесете ли светлина, вяра и упование?

   …какво друго ще постигнете, освен да продължите да вливате страх, мрак, обида и безперспективност в мръсния поток на масовото съзнание и да задълбочавате повсеместната липса на реалистичен оптимизъм, на бъдеще и светлина?

   НЕКА ПОМНИМ И ЗНАЕМ, приятели: накрая – именно, накрая…

   Накрая всичко опира до вас (до теб, който четеш тия редове) и това е съвсем конкретно:

– за колко сутринта ще навиете часовника довечера?
– какво ще правите след ставане (спорт или излежаване)?
– колко души ще увлечете със себе си?
– какъв човек сте, за да да повлияете и промените повече хора?
– имате ли поглед, воля, цел и идеи за да увличате другите?

   И най-важното: Можете Ли Да Увлечете Самите Себе Си?

   Интересни ли сте на самите себе си?
   Изживявате ли най-добрата, най-привлекателната, най-мечтаната версия на самите себе си, която поддържате, изграждате, обогатявате и представяте на света?

   Защото, ако сте в състояние да подтикнете (да импулсирате) човека във вашето тяло и личността установена в главата и сърцето ви…

   Тогава, приятели, другари и другарки:

   Ще се намерят и други, които да тръгнат след вас.

   ЗНАЕТЕ ЛИ, какво е гравитацията?

   Не, тя не е (само) онова, което ни прави по-тежки и по-леки.

   Гравитацията е фактологичен израз на силата, с която нещо (небесно тяло, космически облак, галактика, човек, група, народ) привлича друго нещо.

   И привличането е толкова по-силно, колкото повече маса (съдържимо) има в привличащото „нещо“.

   Голяма, но рехава планета няма силна гравитация.
   Малка, но плътна (с повече съдържимо) планета има силна гравитация.

   Разпиляният, неориентиран, неоформен, изпълнен с вътрешни неясноти и празен човек е непривлекателен обект и (с липсата на „духовна“ маса) трудно ще привлече някого или повече хора.

   И – обратното: човек може да е дребен, с неголямо тяло, но ако носи идеи, излъчване, жизненост, енергия и оптимизъм, ако е в състояние да посочва реални решения, реален изход, реална промяна…

   … тогава личностната му гравитация е силна.

   Хората идват при тези, които са като малки слънца и така се създават човешките слънчеви системи: приятелства, симпатии, групи, социални прослойки и народи.

   Колко е вашата, лична гравитация, приятели?
   И, чели ли сте „Сърцето на Данко“ от позабравения вече (у нас) писател Алексей Максимович Пешков?

   В КРАЯ:
   Конкретният въпрос остава: За колко сутринта е навит часовникът ви и какво ще правите след ставане?


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Коментари

Коментари

Вашият коментар