ВЪПРОС №1: “Емо, нали ако гладуваме, стомашната солна киселина разяжда стомаха. Как може това да е полезно?”
ОТГОВОР:
Да-а, това е въпрос от сорта “Избягвам да пия много вода, защото ще ми ръждясат червата”
Комичното, всъщност трагичното е, че се намират хора и с медицинско образование (и научни степени), които приказват подобни нелепости.
Но, така става, когато безотговорността на върхушката от политически предатели срине умишлено образованието (от първи клас до университета и научната йерархия) до нивото на махленско баене против уроки и хвърляне на шарен боб.
ДА ОТВАРЯМЕ ДУМА за научните разработки преди 1989 и постиженията на експерименталното звено по хранене и диетология към БАН, под чиято шапка се извършваха десетки научни наблюдения и експерименти, днес е равносилно на популизъм.
Т.е. такива не е имало.
(според днешната пропаганда у нас е имало само тъпи, космати неандерталци, дори не българи, без култура и образование, които се разбирали със знаци, а лошите комунисти ги разстрелвали с калашниците направо на улицата)
Оставям настрана факта, че някога ние (ученици в седми-осми клас) си задавахме въпроси за храненето, глада и здравето, четяхме книги, разисквахме популярните научни постановки в списание “Космос” и вечер, когато се прибирахме от училище, си говорехме за дълголетието и какво ли ще е да живееш сто години…
Гледахме небето и се питахме, какво ли ще е да пътуваш между звездите?
Кои са обитателите на далечните светове?
Как ли ще изглежда бъдещето?
Представяхме си го чисто, красиво, широко, добро, изпълнено с топлота и човечност.
И, да, бяхме готови, ако е необходимо, да дадем живота си за България.
И бъдещето… взе, че дойде.
Като кофа помия, плисната в лицето.
Говорим за филма “Имало едно време България”
ПО ТЕМАТА: Количеството на стомашната солна киселина се диктува:
– от процеса на дъвчене
– процеса на ослюнчване
– от психиката
– от вида на продуктите и количеството храна
– от (евентуалните) болестни атрофични промени на стомашните секретиращи власинки
– от неумението (по-скоро незнанието и липсата на образователна култура) как да проведем един-два гладни дни
КОГАТО РЕШИМ ДА ПРОВЕДЕМ един гладен ден, пием много вода.
Водата е основен телесен алкализатор. Тя бързо разрежда, пречиства физиологичните течности и подтиква общото РН към алкалната граница.
Ако спазим условието да пием често и да съберем литър и половина-два вода за денонощие, без проблем можем да изкараме от един до три дни без храна.
Повтарян на две-три седмици (за пълните хора всяка седмица), денят без храна води до естествено нормализиране на теглото и здравето.
Да не говорим, че един-два дни без храна са най-ефикасното предпазно средство по време на т.нар. грип.
РАЗБИРА СЕ, ако имаме болестни стомашно-чревни отклонения, гладният ден може да е омекотен: на плодове и вода, на пасирани плодове и вода, на айрян и плодове, на вода, на пресни зеленчукови сокове и т.н.
Вариантите са десетки.
Но, в този случай е необходима консултация със специалист.
Между другото, начините на гладуване (и олекотено такова) не са измислени вчера, а се знаят от векове.
(Забележка: програми за хранене, спорт и профилактика на заболявания – по телелефона и на съобщения)
НАПОСЛЕДЪК масово се рекламират различни видове дъвки: за бели (ох, ох) зъби, за здрав (олеле, божкей!) стомах и за… повишаване на интелектуалното ниво.
Тушшшш!
Все едно, да разчитаме на интелектуална подкрепа, мнение и съвет от кравата, защото тя, милата, дъвче и преживя постоянно.
Което значи, че IQ-то на добичето трябва да е милион пъти над това на Айнщайн.
А то е, хе, хе, просто на нивото на български парламентарист.
И ВСЕ ПАК, защо е тоя бум в рекламирането на дъвки?
Още в края на петдесетте и началото на шейсетте на ХХ в, в Американският Лекарски Съюз се получават сигнали за пряката връзка между редовната употреба на дъвка и повишената заболеваемост от гастрит и стомашна язва.
Което е абсолютно разбираемо, защото докато дъвчем напразно и ялово, там долу продължава да се излива киселинен стомашен сок, който вместо да се заеме с новопостъпилата храна, започва да “работи” върху оголената тъкан на стомаха.
Разбира се, сам по себе си стомашният сок не би могъл да причини вреди, ако клетките на стомаха не са тръгнали в отстъпление много преди това, поради…
Внимание!
Поради общата тъканна киселинност (от редовна липса на достатъчно вода, погрешно хранене и липса на чист въздух), която повишава готовността навсякъде в тялото да възникват хиляди ранички, възпаления и разпадни процеси.
А набеденият стомашен сок се явява допълнително (но въобще не решаващо) условие в общия, объркан, болестен пъзел.
КОГАТО в американския корпоративен бизнес, свързан със стоки и услуги, разбират за “доходоносната, многоцелева” дъвка, започват настойчиви совалки и срещи с представители на медико-фармацевтичната промишленост.
Мотото е: “Ние ги разболяваме с дъвки (и не само), вие ги лекувате/поддържате с препарати. Печалбата – делим.”
Вашите зъби, стомах, черва и въобще здраве, интересуват бизнеса и рекламодателите, колкото ланшния сняг.
Здравето на децата ви – също.
И ЕТО НИ ПРЕД НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО “ПСИХИКАТА”:
По време на лишаване от храна, ако (несвикналият и неподготвен) човек не е зает с нещо градивно, което да ангажира вниманието му, най-често нетренираният комплекс мисъл/въображение ни дълбае така:
– не ям, значи съм много, много, много гладен
– много съм гладен, значи нямам енергия
– нямам енергия, значи може да ми стане лошо
– ако ми стане лошо, ще припадна
– и освен, че ми е лошо, съм чувал/ла, че стомахът ми ще се разяде от солната киселина
– чувствам, че стомахът ми се разяжда,
– боли ме, боли ме, боли ме,
– гладуването е глупост
– а каква хубава баница можех да изям,
– всъщност, защо да не я изям?
И – бегом към хладилника.
През време на целия, задълбочаващ се авто-психо-срив, мислейки за храна, такива хора подтикват слюноотделянето и преглъщат.
Условният рефлекс кара стомаха да секретира усилено и, в крайна сметка, вместо късче автентично здраве, тия индивиди получават депресивен и физиологичен спад, граничещ с болестно състояние.
ЕТО ЗАЩО, когато решим да направим ден-два на въздържане от храна, е добре да планираме активни дейности:
– разходки и походи на открито още от сутринта
– леки тренировки на открито
– други дейности сред природата (бойно-приложни игри, стрелба с лък и др.)
– срещи, излизания и контакти (по възможност на открито) с хора, с които имаме сходни виждания, светоглед и идеи.
– мисловно-медитативни практики на чист въздух, най-добре в движение
– дихателна и асана йога-практика (сутрин и вечер), с която да започнем и да завършим деня.
ДНИТЕ И МОМЕНТИТЕ без храна, са време, в което да преосмислим своя светоглед, вярата си, да пренаредим мисловността и да разширим разбирането си за вселената, живота и…
И, разбира се, всичко останало.
Неприемането на храна ни поставя тихо и ненатрапчиво в ръцете на Природата.
Ако сме изпълнени с доверие, с възхищение и преклонение, ако носим вътрешна усмивка, тялото ни е обзето от смирен покой, който влияе на всяка клетка. Клетките са милиони малки същества, които си предават една на друга сигналите на спокойствие, на готовност за взаимопомощ и това поддържа единодействието на всички органи, структури и системи.
Всичко е Едно – както в Необятното Мироздание, така и в, уж, малкия ни, личностно-физиологичен свят.
Това е пътя, по който огромната държава “наше тяло” става невъзприемчива за негативни външни влияния – стрес, психо-агресия или депресивни състояния.
И ето: Тялото ни, т.е. ние, ставаме приносител (посланик) на Природата навсякъде, където отидем – на открито или в помещение, във враждебна обстановка или сред съмишленици…
Казано иначе, носим свежия полъх и усещането за безкрайност, които влияят на околните, променят ги и ги подтикват към размисъл и израстване.
Околните, децата, всички.
Заедно.
В КРАЯ:
Именно: заедно.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу!
Нова публикация всеки понеделник!