Суровата и готвената храна в ежедневието

Ще четете за:
– встъпително за гладуването
– всяка система се нуждае от временно спиране и профилактика
– абсолютно всяка храна оставя шлаки
– двадесет и четири часов телесен график
– без фанатици в знанието за тялото и психиката
– Голямата Природа и Природата на тялото са едно и също
– примерно съотношение между сурово и готвено
– защо повечето хора са болни?
– острият поглед на индианеца
– изводите са лесни и разбираеми
– „доброто прекарване е винаги там, където съм“
– „Ако всички деца си протегнат ръцете… „
ВЪПРОС №1: „Емо, как да разпределим суровата и готвена храна в ежедневието с оглед на това да сме здрави? В крайна сметка не можем да се храним само със сурови храни… “

ВЪПРОС №2: „… и нали като се храним съобразено, като тренираме редовно, всички отпадни продукти би трябвало да се елиминират? Защо е необходимо, както твърдиш ти, да гладуваме?“
ОТГОВОР
Ще започна от втория въпрос.
Да, срещат се незнаещи, също и незрели хора (възрастово, познавателно, образователно и психологически), които се опитват да твърдят, че щом се храним съобразено, в организма не остават никакви шлаки и следователно, гладуването е ненужно.
Обикновено това са хора под петдесетте, за които животът все още тече по инерция от юношеството и младата възраст.
Тези хора няма как да усетят промените във функциите на тялото, които ще настъпят след четирийсет и пет-петдесет – бавно, неусетно и неумолимо.
Общо погледнато, съвременните представители на конвенционалната медицина по правило също отричат гладуването, но това (с крайно малки изключения) е една от най-болните обществени прослойки с най-объркан начин на живот. Повтарям „съвременните представители“, които в немалка част са корпоративно зависими.
Лекарите отпреди 50-70 години и назад във вековете охотно и почти задължително са препоръчвали краткото и средно гладуване (от един до пет дни). В Швейцария имаше няколко официални медицински центъра, които работеха с методиките на гладолечението.
В Русия и Франция също.
В България почти до края на 80-те на ХХ век към БАН функционираше експериментално звено, което провеждаше задълбочени проучвания (вкл. експериментално) на гладолечението и различните аспекти на храненето.
Разбира се, не твърдя, че хората под четирийсет трябва да гладуват, но има стотици на двайсет, трийсет и четирийсет, за които това е жизнено важно – наднормено тегло, застойни болести и пр.
Прехвърлим ли петдесетте, обаче, гладуването (за над 90%) постепенно се превръща един от основните коригиращи фактори за вътрешна чистота, истинска хигиена и, разбира се, здраве.
ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ,
Абсолютно всяка действаща система се нуждае от периодично спиране на дейността за почистване и профилактика.
С човешкото тяло е същото.
Същото е с човешката психика.
Същото е и с енергията, която ни оживотворява и която се нуждае от преразпределение, сортиране и разпращане из тялото.
Затова идва нощният сън, по време на който в тялото и психиката (паметта, пластовете на съзнанието) се извършват дейности по възстановяване и регенерация.
АБСОЛЮТНО ВСЯКА ХРАНА, вкл. суровите плодове и зеленчуци, оставя отпадъци и поне 5-8% от тях не могат да бъдат изхвърлени. Те залепват по гънките на червата, „прехващат“ други такива и (като начало) се получават от леки до средни застойни проблеми, които при 70% от хората предизвикват незнайно откъде дошли газове или тежест.
Необходима е много вода (но сама по себе си и тя не решава ситуацията) и друга, специално подбрана храна, която да премине през червата като метла…
Но!
Дори и след метлата отново остават неизхвърлени остатъци, които гният, разлагат и отравят околните тъкани.
С течение на възрастта (особено след 45-50), обмяната при мъжете и жените се забавя драстично, бавното, но сигурно отравяне настъпва и идват 60-те и 70-те, където изведнъж от нищото тръгват болести.
Но да говорим за 60-те и 70-те, при положение, че над 80% от населението е с изявени средни до тежки болести под петдесетгодишна възраст, е нереалистично и несериозно.
Над 98% от болестите могат и да не възникнат, ако отдалече започнем вътрешна профилактика с по един-два гладни дни на две-три седмици, с разумно обосновани гладни паузи и т.н.
За повече от три дни чист глад вече е необходим сериозна причина и компетентен инструктор.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЧАСОВ телесен график
(почистване/приемане/разпределение)
Стриктно погледнато, тялото има три основни периода в 24 часовото ежедневие:
1) ПОЧИСТВАНЕ и ИЗХВЪРЛЯНЕ: от 04:00 преди изгрев до 12:00 на обяд.
През тези осем часа тялото изхвърля доведените до депата за изхвърляне клетъчни боклуци, отрови, както и остатъците от вечерята и обяда от предния ден.
Това е страховит процес на всеобщо единодействие, в който участват всички течности (най-много лимфата), всички системи за обезвреждане и най-много имунната система.
В този период (поне след 10:00 ч.) основното, което можем да поемаме, за да не спираме процеса, са вода, мед, плодове, сурови зеленчуци, покълнали храни, сурови ядки.
Възможни (като компромис) са разделните комбинации (прим. яйца със зеленчуци)
В този период е необходимо активно движение на чист въздух, много дълбоко дишане, спорт и донякъде мълчание (поне вътрешно).
Кислородът е абсолютно необходим, защото поддържа горенето, а унищожаването на вътрешните отпадъци изисква огромни количества кислород.
2) ЗАРЕЖДАНЕ С ХРАНА: от 12:00 до 20:00 ч.
Можем да приемем три, четири дори пет пъти храна в малко еднократно количество.
Приеманата храна, разбира се, зависи от нашата култура, житейска зрялост, степен на физическа активност и светоглед.
3) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА и приготвяне на боклука за изхвърляне: от 20:00 до 04:00 ч.
През нощта (по време на нощния сън) всички органи, системи и клетки извършват невъобразима работа, която през деня често бива възпрепятствана от емоциите, бърканите мисли, нездравите амбиции и въобще от личния психологически профил.
Ако сме будни до късно и, ако се налага, през това време можем да приемаме вода, мед, плодове, ядки, кълнове или (като компромис) разделни комбинации (прим. домат и сирене)
Накратко:
Добре е да знаем и (до известна степен) се съобразяваме с тези три комплицирани телесни дейности, ако искаме наистина да вървим по пътя на здравето.
ТРИТЕ ТЕЛЕСНИ ПЕРИОДА в денонощието не трябва да бъдат приемани като фанатична догма, защото има обективни обстоятелства, които налагат хранене късно вечер или през нощтта, свързани най-вече с работата – работа на три-четири смени, нощна работа и т.н.
Освен това има около час и половина, в който едното телесно състояние се прелива в следващото и тук също е възможно да променим разумно нещо, свързано с храненето.
Но, каквато и промяна да предприемем, колкото и компетентно да подхождаме към храненето и движението, е факт, че с годините тялото се справя все по-трудно с изхвърляне на фините клетъчни отрови и това налага съобразени паузи (най-вече кратки и средни) на гладуване.

ВМЕТКА:
Всеки може да живее както реши, но идва един недалечен момент в бъдещето, когато подаваните от природата на нашия организъм сигнали ни подтикват към вслушване и разумна промяна. Ако разчетем разумно сигналите и започнем съобразени действия, ние започваме да контролираме живота си.
Не се ли съобразим с Природата на Тялото, проблемите не закъсняват.
Когато се говори за природата на тялото, нека осъзнаем, че всъщност говорим за Голямата Природа, от която идваме.
Има ли изявена болест, използваме животоспасяващи традиционни методики, приемаме отвари, лекове, природни извлеци и добавки, фармакологични лекарства или се доверяваме на конвенционалната медицина.
Но!
Когато бъде повдигнат въпросът за предпазването от болести, тогава започваме от вътрешната чистота, от активната и ежедневната вътрешна хигиена, която е в основата на здравето.
Истинското здраве се опира на Натрупаното Човешко Знание през хилядолетията, възоснова на което сме оцелели до днес.
СУРОВИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ (също чистата питейна вода на гладно) прочистват кръвта и всички телесни течности, доставят активни витамини, минерали и вещества, участващи активно във физиологичната обмяна като катализатори.
Без тези сурови реагенти (които, ако минат през температурна обработка се превръщат в отрова), никакво здраве не е възможно.
Ако направим бърз примерен поглед върху едно (почти) добре подбрано хранене, съотношението сурово/готвено би изглеждало по следния начин:
А) Прясно изцеден цитрусов сок 200 мл. т.е. около 150 гр.
Б) Средно голяма (примерно) ябълка към 200 гр.
(това е половин час преди да седнем на масата)
В) Средно голяма смесена зеленчукова салата към 250 гр.
Г) Печена риба около 300 гр. (за жените до 250)
Д) Лимонов сок от прясно изцеден лимон върху рибата до 100 гр.
Тегло на суровата храна: до 700 гр.
Тегло на печената храна: до 300 гр.
Погледнато (общо) в проценти, суровата храна на едно сядане на масата е около 70%.
Разбира се, прибавим ли (ако е необходимо, особено при по-младите, активно трениращи организми) въглехидрати – печени/варени картофи, ориз, елда или хляб, съотношението между суровата и готвената храна рязко се променя, което…
Което е допустимо за младите при наличие на сериозен тренировъчен процес.
ПРОБЛЕМЪТ ПРИ ПОВЕЧЕТО ХОРА е, че не се хранят, не се съобразяват и дори пет пари не дават за здравословното съотношение сурово/готвено.
Освен това смесват по невъобразим начин няколко мъртви (преминали през огън) блюда:
1) Супа
2) Готвено ядене
3) Десерт на основата на тесто и захар
Като прибавим алкохолните аперитиви, цигарите, пиенето по време на хранене, бирата, страховитото количество хляб и теста, преяждането, кафето, виното и сиренето след ядене (уж, според френските гастрономи), че дори и резен-два ябълка накрая (което е физиологичен ужас)…
Въобще не е чудно откъде идва масовото снижаване на здравния статус, честото провокиране на генетично заложени болести, наднорменото тегло, високото кръвно, предпоставките за тежки автоимунни болести, високата смъртност от инфаркт, инсулт и…
И на първо място – страховитият дял на:
– вирусни инфекции: настинки, ангини, грипни щамове, пневмонии, (вкл. и последната коронована болест, дето напоително бива „рекламирана“ във всяка официална новинарска емисия)
и
– почти 100%-вото разпространение на чревно-бактериалната проблематика: синдром на пропускливите черва и прочие насила провокирана синдроматика, нервен стомах, бактериални инфекции, подувания, запек, диарии, гастрити, язви, колити, полипи и… последният да затвори вратата.
Повсеместна, некрасива картина, издържана в мрачни цветове, която…
Която, приятели, другари и другарки засяга както децата, така и родителите им, а също така и родителите на родителите.
Картина, която за нула време да обърнем в струящо от светлина, великолепно, оптимистично, изпълнено с жизненост платно, ако…
Ако започнем да си задаваме истинските въпроси и започнем да търсим истинските отговори.
ОСТРИЯТ ПОГЛЕД НА ИНДИАНЕЦА
Представете си, приятели:
Вземаме коренен жител на Америка, чиито родители, деди и прадеди са живели в прериите, горите и планините (или узбек, тунгус, маор, бушмен), завързваме му очите и го пускаме на отдалечено, непознато за него място.
Представете си как този човек сваля превръзката и, понеже не е в състояние да се ориентира, сяда безволево на земята и чака някой да го спаси.
Невъзможно, ще кажете.
Да, невъзможно е, защото гените веднага ще задвижат невидими сетива, ноздрите ще уловят всички миризми, очите ще видят невидими за нас движения, признаци, ориентири и сенки, ушите ще регистрират звуци, които отчетливо и ясно му говорят на езика на природата.
Практическият резултат ще е, че човекът няма да загуби и миг, а просто ще се запъти уверено в посоката, която му е необходима.
За нас, жителите на Големите Студени Каменни Къщи тази увереност сред природата е невъзможна.
Е, приятели, другари и другарки:
Абсолютно същото е с хора, които цял живот работят върху храненето, върху начина на живот, знаят признаците от въздействието на една или друга храна върху кожата, движението, очите и пр.
Застане ли пред нас човек (дори и клинично здрав, според лекарската комисия), ние откриваме истинското състояние на тялото: дишането ни говори за отделителната система и състоянието на клетките, очите, раменете и позата ясно показват как функционира кръвта, сърцето и опорният апарат и още и още.
В крайна сметка за минута пред нас се оформя ярка и точна картина на моментното физиологическо и психическо състояние, което пък ни показва развитието занапред – ще има ли здраве или е в процес на изтичане като пясък измежду пръстите.
Едно завъртане на главата и начина, по който кожата образува гънки (цвета и дебелината и) може да ни подскаже дали тялото се нуждае от кислород, а оттам какво е състоянието на сърцето, какъв е начинът на хранене, дали човекът се движи редовно на чист въздух или не.
Тези неща не се учат, те се живеят и попиват.
В един момент се превръщат в практическо знание, досущ като при индианеца и Природата.
Запомнете, приятели, другари и другарки:
Можем да измамим и да заблудим някого.
Можем да излъжем уред (с дишане можем да свалим кръвното, да понижим пулса под 50, да излъжем детектора на лъжата и какво ли не…), но…
Но никога, под никаква форма и по никой начин не можем да поставим на колене и в неведение Природата.
ИЗВОДИТЕ СА ЛЕСНИ И РАЗБИРАЕМИ:
1) Направени сме за движение, затова се движете колкото е възможно повече.
2) Основната ни храна е въздухът (респ. кислородът), затова помагайте на тялото (с движение, спорт, пребиваване сред необятната природа, с правилно хранене, дишане и медитация) да усвоява повече от него.
3) Втората ни основна храна е водата (физиологично погледнато, сме направени от вода, в която са разтворени всички вещества във Вселената), затова уважавайте водата, започвайте утрото с нея и я пийте на гладно, редовно и постоянно.
4) Милиони години сме изграждали храносмилателна система, нагодена към събирачеството (плодове, треви, грудки, птичи яйца, тръстика, мед, горски ядки, ядливи цветове, гъби и пр.) и пресните белтъчини – риба, птици, месо.
5) Тялото ни не понася преяждането и системите се повреждат. Нормалното, малко по обем хранене е било основополагащо за здравето ни през хилядолетията.
6) Абслютно всички биологично живи същества спират хранене, колчем усетят, че нещо със здравето не е наред. Така са правили, правят и ще правят всички човешки общности в близост с природата и това е залегнало във всички народни традиции по света. Т.е. от време на време използвайте краткотрайни гладни паузи или средни (до три-четири дни) гладувания.
7) Носете усмивка и настроение навсякъде.
Човешкият живот е кратък, дори и да живееем до сто и петдесет. Голяма част от него преминава в грижи, притеснения, труд и борба за оцеляване.
Затова, където и да сме, с когото и да сме, в каквото време-пространство да пребиваваме, нека се усмихваме, да караме другите да се смеят, да подтикваме всички към задружност, единство и взаимопомощ, защото…
Защото усмивката, настроението, топлотата и съзнанието, че има и други, които са с теб, придава стойност на живота ни тук, на Земята.
КАКТО КАЗВАШЕ Иван Славков:
„Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма.“
Т.е. ако всеки донесе себе си и се съберем, представете си, що веселба и настроение ще са!
В КРАЯ:
Има една стара пионерска песен на хор „Бодра смяна“:
„Ако всички деца си протегнат ръцете: шведи, българи, руси, кубинци, индуси… „
Всички сме деца на Природата и всеки от нас може да протегне ръка на някого.
Какво още чакаме?

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар