Висока проба новогодишна интелектуалитетика. Няколко думи за суровите ядки.

   ВЪПРОС №1: „Емо, качих десетина килограма и искам да отслабна. Вярно ли е, че можем да свалим теглото драстично, ако към всяко хранене прибавяме и по сто и петдесет грама сурови ядки – орехи, бадеми, лешници, тиквени и слънчогледови семки. Прочетох това в сайта на един наш диетолог.“

   ОТГОВОР:
   Е, от такава логика и Шерлок Холмс би се споминал, дори без доктор Мориарти.

   Да сваляш килограми с притуряне на нови количества храна, навярно е непостижима извънземна технология, за разлика от обикновената, земна, където…

   Да?

   Ами, съвсем простичко е: Тук, на планетата Земя килограмите изчезват, когато от масата с манджите започнат да изчезват повечко хранителни блюда.

   КОЛКОТО И ПАРАДОКСАЛНО да звучи на съвременния готованец, тъпчещ в устата си всичко, нашият организъм Не Може да смила качествено повече от един продукт наведнъж.

   Два-три в най-, най-, най-добрия случай.

   Това, че на някои им изглежда иначе, е проблем на интелигентността, образованието, възпитанието, светогледа и духовността.

   Ако щете и на държавността – погледнете нашите, ъ-ъ-ъ, т. нар. първи мъже.

   Ако искаме наистина (ама наистина) да видим, как е било някога, достатъчно е да започнем да се връщаме през трийсет-петдесет години назад в човешката история.

   Бавно, с вглеждане, разумно, компетентно и с уважение към предците, чиито деца сме всички ние.

   И ще видим странни неща: прост начин на хранене и стройни хора.

   МИЛИОНИ ГОДИНИ сме се хранили простичко: вода от ручея, откъснат пътьом кисел горски плод (други плодове просто не е имало) и дебнене (и дебнене, и дебнене, и дебнене) часове наред на някое животно, докато успеем да осигурим вечерята.

   А вечерята…

   Де – опечена, де – неопечена…

   Никакви предястия, никакви смесвания, никакъв хляб, никакви десерти. Оцеляването няма нищо общо с мързеливото отиване до магазина и връщането с пълна чанта.

   Милиони години, приятели.

   В ПО-НОВО ВРЕМЕ
   Под „по-ново“, разбирам времето от преди десет-двайсет хиляди години до двайсетте-четирийсетте на ХХ в.

   И говоря за народните маси.

Разните вождове, наместници, велможи, царе, крале и прочие паплач не влизат в сметката – те са 1-3% от цялото население.

   С малки разлики в поминъка от географското положение, хората са се хранили с рехави, малки по обем, питки (различни при различните народи – овесени, ръжени, картофени, оризови само на Изток), лук, чесън, леща, боб, плодове, малко и много (много, много) рядко месо, ограничени количества сирене и още по-ограничени количества яйца.

Средиземноморски (и пр. глупости) диети, богати на красиво-цветни зеленчуци и сирена, съществуват само в рекламните туристически пътеводители.

   Да не говорим и за ориза, който до последните десетилетия на ХIХ в. за голямата част от хората (освен в Китай, Индия, Япония) е бил просто непознат.

   Накратко: Бедни хора с простичък начин на хранене и малък брой продукти.


   ПОЗНАВАТЕЛНО ОТКЛОНЕНИЕ:

   Приказките за седемте (деветте, десетте и пр.небивалици за кух берекет) ястия на новогодишните празници настъпват от Западна Европа (у нас) едва през двайсетте години на ХХ в. – агресивно и с налагането на Западната Коледа.

   Между другото, „calenda“ (откъдето произлиза названието „коледа“) е старо-римското название на първия ден от новата година. Оттук и днешната дума „календар“. Погледнато по същество, Коледа и Нова Година са вид етимологична тафталогия (повторение) и предумишленото им разделяне от няколко дни става, едва след официалното въвеждане на християнството.

   У нас, приятели, от древността (много преди римляните) до средата и края на ХХ в. се е празнувала Нова Година и… Дядо Мраз.

   Можете да прегледате творчеството на Елин Пелин – „Дядо Мраз и внуците му“ (1910 г.), на Гео Милев „Ето, иде Дядо Мраз“ (1925) или Йордан Стубел „Дядо Мраз„.

   Древните траки и народите по нашите земи са празнували настъпването на Новата Година и са тачели владетеля на студа – Дядо Мраз/Дядо Зимник (от Зима), когото са изобразявали с бял или сивосинкав кожух, бяла брада и дълга, бяла коса, без шапка. Той е бил закрилникът на посевите и бъдещата реколта. Негова придружителка е била Снежанка – добрият дух, който топлел семената под дебелото снежно покривало, осигурено от Дядо Мраз.

   Днешните измислици за дядо Коледа с червената шапка, червения кожух и пр. са рекламен трик на Кока-Кола от трийсетте на ХХ в, впоследствие наложен и у нас. Специално образът на добрия, снежен Дядо (Коледа) е буквално заимстван от славянската митология. В кражбата на мотиви, англосаксите стигнали до там, че задигнали от източния фолклор и Снежанка, която при тях въобще липсва.

   В западните представи за празниците около Нова година бил налице само свети Николай. Холандците съкращават своето Sint Nicolaas до Sinterklaas, което пък бива поамериканчено до Santa Claus (за първи път употребено в пресата през 1773 г.) със Санта Клаус.

   А в предхристиянско време, в проекто-западна Европа се подвизавал един блед, анемичен, буквално безплътен бог (дух), ни мъж, ни жена, с обобщеното име Баалдер/Балдур (съвкупен предвестник на новата година, пролетта, светлината, интелекта и знанието), когото, разбира се, в митологията убивали, разстрелвали с лък, заколвали, разфасовали, погребвали, после изравяли и накрая (има си хас!)… съживявали.

   Защо ли?
   Ами… англосакси, сър.

   А първият обнародван Дядо Коледа се появява през 1823 г. Измисля го американският професор по ориенталска и гръцка литература в Колумбийския колеж и преподавател в Нюйоркската семинария Клемънт Кларк Мур. Той посвещава на близките си стихотворението „В навечерието на Рождество или визитата на Дядо Коледа“ и изобразява Дядо Коледа като добър елф, който пристига с шейна, теглена от осем елена.

   Накратко: Исторически погледнато Дядо Коледа е от вчера. Дядо Мраз и Снежанка са на десетки хиляди години и са огледална част от нашия, национален, народностен и човешки възглед за природата и света.

   Ако някой е забравил, наричаме се българи.
   Не живеем на Атлантическия океан, нито в Америка на колонизаторите, нито в мрачната Скандинавия, нито в мъгливия Авалон.

   Живеем тук.
   Българи в България.

   И – ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ

   Едва в последните осемдесетина години, с агресивно-настъпателния консуматорски бум от Запад, с налагането на изкривена ценностна система, със загубата на основни човешки качества (които ги има дори у животните!), започна повсеместно тъпчене с излишна, преработена храна, което бе издигнато в ранг на…

   Хе, хе…

   В ранг на цивилизованост.

   Казано по един (също внушен от Запад) начин…

   „Има McDonald’s – има цивилизация.
   Няма McDonald’s – няма цивилизация.“

   Западна.

   А ЯДКИТЕ…
   Ядките – орехи, бадеми, лешници и пр. са скрита храна.

   Скрита от Природата.

   Отговорете си на въпроса: Колко време ще ви трябва, за да изядете сто (сто и петдесет???) грама лешници, но…

   Но?

   Ето я скритата картинка: Сто грама, но в естествени условия.

   Т. е. отивате в гората, намирате лешников храст (бадемово или орехово дърво) и започвате да плюскате…

   С шепи, може би?

   Има да брулите, да клатите (дървета), да чукате (камък върху камък) и ако съберете трийсет-петдесет грама…

   Ще сте истински герои.
   Вълшебници?
   Магьосници?

   И ВСЕ ПАК – ЗАЩО ЯДКИТЕ СА СКРИТИ?

   Отговорът е един:
   Това е изключително силна, концентрирана храна, с която:

   – трябва да се внимава
   – може да се оцелее през зимата и въобще в тежки условия

   Съставките в ядките многократно превишават основния състав на месото и яйцата – все едно късче невъобразима космическа енергия, затворено в капсула и изпратено в нашия, земен отсек на вселената…

   … специално за нас.

   Още Арнолд Шварценегер и старите културисти казваха, че ако искате да качите мускулна маса и килограми…

   Внимание!

   Яжте между отделните хранения сурови или печени ядки.

   Ето защо Природата се е постарала, да не превишаваме нормата с тях – скрила ги е по начин, който изисква търсене, време и тежък труд.

   Прибавени към друга храна (щрудели, тиквеници), ядките увеличават мазнинността, калоричността, неусвояемостта и съсипват храносмилането.

Накратко: ставате мазни, дебели и с нарушени функции на вътрешните органи.

   КАКЪВ Е ИЗВОДЪТ?
   Ако ядете ядки, нека те да са основното ви ядене.

   Но, за да се храните така, е необходимо (отново и отново):
   – нов и различен начин на мислене.
   – ново и различно отношение към заобикалящия ни свят.
   – ново разбиране за природата и мястото ни в нея.
   – ново разбиране за нас самите
   – ново отношение към възпитанието на собствените ни деца

   Ново… какво ли не…

   В КРАЯ:
   Готови ли сме?


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар