„А утрините тук са тихи… „

(въпроси-отговори за:
– личното ми меню, в поносими граници, разбира се
– за книгите, знанието, българите и други любопитности
– за начина на живот, болестите, времето и тежестта на синята раница)

   ВЪПРОС: „Какво е менюто ти за един ден, Емо? Какви храни избираш?“

   ОТГОВОР:
   Не влизам в директен отговор на този въпрос, защото ударението на публикацията би се измесило от градивност и полезност към изява на лични пристрастия, вкусове, фанатични изявления и коментарни препирни.

   Като подход, храненето ми всеки ден съдържа от три до четири приема на пресни сурови плодове на гладно – лимони и портокали (тях ги изцеждам заедно с огромни количества вода), ябълки и много рядко някаква глезотия като ягоди и смокини. В сезона на пъпешите, ям пъпеш поне два пъти дневно.

   Накратко: за един ден отиват два-три лимона, два-три портокала, две-три ябълки – всеки ден.

   Другият задължителен компонент са суровите зеленчуци, но понякога вечер си позволявам и печена чушка.

   Като блюдо (на салата) зеленчуците са поне два пъти на ден – на обяд и на вечеря.

   Може да се каже, че хляб (почти) не ям, картофи и ориз – да, а вечер (имам две вечери в рамките на два часа) нещата изглеждат така: зеленчуци и солидна доза белтъчини.

   Никакви сладки, десерти, вафли и пр. глупости.
   Те не съществуват в моята вселена.

   Тук спирам.

   Достатъчно е да знаете, че съблюдавам точно определено количество белтъчини и въглехидрати, съобразено с теглото ми. Това ежедневно количество е различно (плуващо) в отделните дни в зависимост от:

– колко тренировки имам за деня.
– какви са другите ми физически ангажименти
– кога ще си легна – в 00 ч, в 02, по-късно или въобще няма да се ляга.

   Невъзможно е да поддържам физическата форма, в която съм и да съм в здравето, в което съм, ако се храня както дойде, когато дойде и с каквото дойде.

   Ето защо навсякъде с мен е „популярната“ синя раница, в която освен точно разпределена храна, термос с чай и плодове, има и други… прелюбопитни дреболии.

ВЪПРОС: „Прелюбопитни дреболии“?

   ОТГОВОР:
   Е, аз съм бивш командир на армейско звено за охрана и бързо реагиране. Човек, минал през това обучение, има доста различно виждане за нещата. Не бих искал да съм неподготвен в някоя внезапна ситуация.

   Преди време из интернет се въртеше любителски клип, как млади мъже (очевидно неслужили в армия) опитват да спасят от удавяне куче, паднало в широк и дълбок към седем-осем метра бетонен градски канал. Бяха на път не само да не успеят, а дори възникна опасност и за тях.

   Ако ми се наложи нещо подобно (или да се спусна по десетметрова отвесна скала), имам необходимото.

   Всички мои възпитаници в клуба са подготвени със свой вариант на „синята раница“ – по един или друг начин.

   ВЪПРОС: „Тези книги, които винаги носиш със себе си (поне на снимките) кога ти остава време да ги четеш?“

   ОТГОВОР:
   Да обърнем въпроса: Ако нещо е жизненоважно за вас, има ли вариант да не го правите? Да не дишате, например?

   Днес ценностите са изместени и продължават агресивно да се изместват (от всичко, което познаваме като „добро“) в посока пари, индивидуализъм, „прецакай другия, за да си добре ти“, материални придобивки, фалшива показност, та чак до… майната и, на България.

   Мислите ли, че тази промяна идва от нас, от българите?

   Това е целенасочена подмяна и промяна, която се планира в специалните отдели на специалните служби далеч отвъд Атлантика. След проучвателен, пробен „тренировъчен“, полеви период, на местно ниво се прокарва, уж, неангажиращо, но постъпателно чрез внедрени агенти на всички нива и чрез всички възможни институционални държавни механизми – образование, култура, здравеопазване и на първо място политиката, разбира се.

   От древни времена ние, българите, носим благоговение към божествеността на природата, към стихиите, към земята, уважение към хората, с които живеем, почит към по-старите, към жената и семейството, към единството на рода и народа, благодарение на което сме оцелявали.

   Така ли е сега?
   Оцеляваме ли?

   Ще ви го кажа точно: такъв тип вулгарно опростачване и принизяване, изличаване и преиначаване на историята ни, на вековната ни култура, усиленото потъпкване на националните ни герои, е сериозно подготвена програма. Зад нея стоят хора, организации и страни, където всичко е кеш, всичко е пазарна покупко-продажба, земята е „територия“ за преминаване, завладяване и използване. Хората, които са я населявали (племената) са просто пречка и ще бъдат отстранени, без значение от средствата. Човешкият живот е без стойност, ако не е в изгода на каквото и на когото трябва.

   Индианците? „Най-добър е мъртвият индианец“

   Кобалтовите мини в Африка и някакви си милиони окаяни туземци? Всички в мините, вкл. децата, а ако някой се опъва, го ваксинирайте… както там си знаете. След една от систематичните СЗО-ваксинации на Черния Континент, броят на умрелите е над пет милиона (писал съм) и това се повтаря периодично.

   Ами Судан?
   Ами Индия?
   Ами… къде ли не.

   Простият, неук, нискоинтелигентен и необразован човек е изключително лесен за манипулиране – информацията как се прави това, е навсякъде.

   Обратното: интелигентният, образован човек (образованието като знание, не като диплом за „вишо“) е, всъщност, въоръжен.

   Въоръжен и опасен.
   Много опасен, защото знае и не се поддава.

   Ето защо никоя власт от последните години не иска висока масова образованост – опасно е за нея. Прочетете „1984“ на Оруел и ще добиете представа.

   Или, както каза героят на Шон Конъри в един от филмите за Индиана Джоунз: „Перото винаги ще побеждава меча“

   Така, че когато слагам в предния джоб на раницата книгите за деня, всъщност, правя три неща:

   – поставям нещо от жизненоважно значение (все едно кислородна бутилка за подводно плуване)
   – поставям нещо, което е удоволствие
   – поставям оръжие

   Но, за да мислим така и за да живеем така, са нужни точните родители, когато сме (били) съвсем малки.

   Родители, които мислят за бъдещето.

   И ето го моят въпрос: съзнават ли го, днешните български родители?

   Те… точните родители ли са?

ВЪПРОС: „Твоят начин на хранене не е ли твърде обременителен, Емо?“

   ОТГОВОР:
   Хайде да направим сравнение:
   На мен ми е необходимо петминутно вечерно планиране и към двайсет минути за подготовка, сортиране на храната и подреждане в раницата.

   Оттам нататък всичко е… лекота.
   Ден след ден, година след година, десетилетие подир десетилетие.

   Какво се получава, обаче, с над 90% от хората, които не държат на храненето, на продуктите, които поставят в устата си, на водата и въобще – на вътрешната си хигиена?

   Редовни… „леки“ болести: стомашни неразположения, киселини, лошо храносмилане, подувания, главоболия, чревни отравяния, настинки, грипове и пр, докато дойдат не дотам леките, но текущи и уж, незабележими, отклонения – гастрит, колит, язва, жлъчно-чернодробни и начални бъбречни проблеми.

   Ако нещо съм пропуснал, смело добавяйте.

   Това до тук има ли тежестта на „синята раница“ или е нужно още? И то, при положение, че въобще не отваряме дума за ходенето по лекари, по изследвания, купищата пари за „лекарства“, бабини илачи и т.н.

   И когато дойде онази разтеглива възраст между края на четирийсетте и началото на шейсетте, от огледалото ни гледа нещо… някой, с когото не бихме искали да имаме нищо общо, защото…

   … защото… лицето, кожата, тялото, корема (ох, корема), и тия… бедра, краката, които не ни държат…

   … и защото сърцето прескача, а дробовете… върху гърдите ни все едно е седнал слон, пък кръвното… пък простатата… пък яйчниците… пък килограмите…

   Пък – всичко.
   А на улицата се смачкваме още повече, когато със стегната, лека походка, с малко дупе, като на майтап ни подминават разни млади, пълни с енергия същества, на които и през ум не им минава, че…

   … според Айнщайн…
   … а и според личния ни календар…

   … времето лети бързо.
   Твърде бързо.

   Ами, ако сложим в сметката и здравето на децата ни, което следва нашето здраве и завъртим познатото колело на отговорността и всичко останало?

   Въпросът, приятели, другари и другарки, остава: и това ли няма тежестта на една проста, евтина, не особено голяма… синя раница?

   А АКО НЯКОЙ се запита защо вземам заглавието на едноименната повест за начало на публикацията…

   … огледайте добре сглобката на днешната тематика.

   Говорихме за неща, които надхвърлят обикновеното, ежедневното, повърхностно празнословие за диети, калории, грамажи и прочие глупости.

   И в повестта (ако въобще сте я чели и, по която е направен прекрасен, човешки филм), е така.

   Истински тих героизъм, без показност.

   В КРАЯ:
   Надявам се, всеки може да извади двайсетина лева от джоба си за една синя раница?


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Коментари

Коментари

Вашият коментар