ВЪПРОС: “Емо, съвсем съм объркана. Да ядем ли вечер като се върнем от тренировка или не? Нали било вредно да се храним след 19 ч?”
ВЪПРОС:
“… и толкова различни мнения има за късната вечеря, че човек не знае как да постъпи. Какво ще ни посъветвате, Емо?”
ВЪПРОС:
“Какво е твоето мнение за късната вечеря, Емо? Примерно за часовете след девет, дори десет вечерта?”
—
ОТГОВОР:
Тия (абсолютно неверни) твърдения ги е измислил някой, чийто (работен, двигателен, емоционален) ден очевидно е приключвал в 18:00, за да може да си пусне бърз душ, да се отпусне, да седне на масата в 19:00, да пие една гола вода и…
И да подари вечерята на врага си (както бил казал някой си, неизвестно кой).
Слава богу, човечеството е оцеляло, именно защото е яло.
И, разбира се, е оцеляло, защото не е спазвало подобни дебилни премъдрости.
Били сме враговете, трепали сме нашествениците, помагали сме на слабите и когато ни е оставало време – сядали сме на масата да се нахраним, пък ако ще и посреднощ да е.
—
И ВСЕ ПАК…
Разбира се, че е по-добре да се приберем навреме и да седнем на вечеря в относително ранен час.
Разбира се, че (ако не наложително) е по-добре да не се храним твърде късно и в малките часове.
Но, ако работата ни е такава?
Ако ангажиментите, с които оцеляваме и храним семейството изискват тежки усилия през цялата нощ? Ако сте докер на смени и в два след полунощ очаквате да пристигне тежка пратка за разтоварване, но вие нямате сили, защото сте вечеряли в 18:30 със… свежа салата?
Ако сме спортисти, състезатели, професионалисти (какъвто бях аз повече от двайсет и пет години), чието хранене изисква специфични грамажи от основните вещества и това не може по никакъв начин да бъде постигнато с обичайното хранене от девет сутринта до седем вечерта?
Тогава идват на помощ допълнителните хранения-закуски, допълнителните малки по обем ранни вечери, хранения/вечери след тренировка, втори късни вечери и пр.
Всеки професионалист е наясно с това, но за обикновения човек (без състезателни цели и високи спортни изисквания към себе си) изброеното са просто… празни приказки.
—
В ШЕГОВИТАТА ФАНТАСМАГОРИЯ “АКО С ФАУСТ НЕ УСПЕЕШ”… Роджър Зелазни описва старческите кахъри на възрастния Фауст: седящ по цял ден, мъдруващ, покашлящ, охкащ по старчески и дъвчещ безвкусни овесени кашички.
И разбира се, тъгуващ по младостта, когато е можел да влезе със замах в кръчмата, да поръча няколко пържоли, мощна порция мазни пържени картофи и да ги изяде с удоволствие.
И, о, чудо!
Когато вещиците поправят изпосталялото му тяло, когато му поставят нови, млади и жизнени вътрешни органи, нов млад стомах, нови черва и изцяло ново, младо, жизнено и мускулесто (именно: мускулесто) тяло, тогава…
Тогава на Фауст-Жизнения и Мускулестия му идва неудържим апетит, той влиза в местната кръчма и, да, поръчва точно пържоли и пържени картофи, които омита за нула време.
—
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВЪОБРАЖЕНИЕТО СИ ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ:
Представете си, че сте в четиринайсети, тринайсети, ако щете дори пети век или направо далеч преди т. нар. Нова ера.
Работите по цял ден, орете, жънете, мъкнете камъни, вечер се прибирате скапани, а изведнъж се оказва, че врагове нападат града и немедленно да се юрнете към крепостната стена да се биете, защото нашествениците са пред портите.
Когато след часове на борба, бой и клане, когато мръсни, потни, треперещи от адреналин, окървавени и най-важното – оцелели!, заедно с всички останали успеете да отблъснете нашествениците и седнете превъзбудени да вечеряте, дали ще ви мине…
Дали ще ви мине през ум малоумната мисъл да подарите вечерята на врага си?
Дали?…
Дали ще си кажете “Ау, вече е 00:00 ч. и по-здравословно ще е да намеря някой оцелял нещастник, да му дам вечерята си, а аз да пия няколко глътки вода и да ходя да спя?”
Звучи идиотски, нали?
И си е жив идиотизъм.
Ако погледнем така, става жалко… докъде сме се докарали.
Ако погледнем така, ще видим, че не вземем ли нещата в свои ръце, измисленото (уж, цивилизовано, съвременно) ежедневие ще ни вкарава все повече и повече в дупка, от която няма измъкване.
—
КОЛКО ВРЕМЕ…
Колко време, приятели, сме живели в напрежение, бягане, борба, оцеляване, физическо реагиране, ежедневен труд, в сменящи се периоди на оскъдица или здраво ядене, когато го е имало?
И отговорът е?…
Милиони години.
Повторете: милиони години.
От колко време сме, ъ-ъ… цивилизовани хора?
От петдесет – осемдесет години.
Дори по-малко.
Знаете ли, че все още повече от 50% от хората по Земята живеят по първия начин, а ние, уж, цивилизованите, мрънкаме и се оплакваме, когато дистанционното се развали и трябва да отидем до телевизора, за да сменим ръчно каналите.
Е – коя е основата, върху която (ако имаме останал мозък в главата) трябва да организираме ежедневието, хранодена и въобще живота си?
Върху последните, абсолютно недостатъчни откъм статистическа гледна точка петдесетина години или…
Или върху цялостната човешка история, в която се е оформил организмът ни, тялото, храносмилателната ни система и въобще всичко, дето е вътре в нас?
—
НЕИЗВЕСТНО ЗА МЕТАБОЛИЗМА
Запомнете: тялото е единен организъм, не “уши, нос, гърло”, а другото – отделно.
Ако накарате един орган (система, група от органи и системи) да може повече, да иска повече, да усвоява повече, защото работи усилено, защото го товарите и защото затова е създаден от Природата, той ще увлече със себе си останалите органи и системи.
Просто е.
Това са взаимовръзките в младия организъм, в можещия организъм и в ежедневно тренирания организъм.
Тренираният организъм може и да не е съвсем млад, но работи и реагира (почти) като такъв в зависимост от начина на живот.
Съвсем между другото, същото е и с възпитанието на децата: активният, жизнен родител увлича детето и то се изгражда като характер без досадна дидактика и изкуствени усилия.
—
КОНКРЕТНО ПО ВЕЧЕРЯТА, КЪСНА ИЛИ НЕ ТОЛКОВА:
Ако не консумирате необосновано (ненужно, несъобразено) количество въглехидрати (хляб, теста, пици, сладко и пр.), можете да вечеряте (да се храните) по всяко време на нощта.
Всъщност, ако приемем (ненормалното) твърдение, че не трябва да ядем след седем вечерта, ние поставяме кръст на хората, работещи нощна смяна, на военните, летците от военната и гражданската авиация, шофьорите, моряците на вахта, работниците на презокеанските траулери и въобще на всички, които са крайно, крайно, крайно активни след 22:00.
Поставяме кръст на половината човечество.
—
ОЩЕ ПО-СКАНДАЛНО: ВТОРА КЪСНА ВЕЧЕРЯ.
Активният (физически, тренировъчен, емоционален, социален, професионален, интелектуален, сексуален, откривателски и пр.) начин на живот предполага адекватно (силно и здраво) хранене.
И обратното:
Ако прекарвате времето си като стария Фауст, всичко изядено ще ви се лепи, ще напълнявате, ще сте все повече отпуснати, задъхващи се и, разбира се, болни.
Сериозните спортисти и олимпийците разбиват храненията си на четири-пет-седем, дори повече пъти в денонощието и поне едно от тях е в часовете след 22:00 ч, нерядко и след полунощ.
Още по-интересното е, че тези късни хранения не винаги са прахови добавки, а най-обикновена, пълноценна храна – парче хляб, кисело мляко, яйца, понякога дори… малко парче пица.
—
ЗА СЕБЕ СИ:
Не ползвам (и никога не съм ползвал добавки, суплементи и прочие измишльотини), но от десетки години (почти) всяка вечер съм на тренировка и се връщам малко след 21:30 ч.
За времето от 22:00 до 01:00 имам две вечери: една (ранна) късна и една късна – след 00:00 ч.
Очевидно е, как такъв начин на хранене, хе, хе, “вреди” на здравето, формата и възможностите. Казано иначе, можете да сте в отлична форма и здраве и…
И да се храните два, дори три пъти след 22:00 и оттатък полунощ.
Преди години, когато работех и нощна смяна (като охрана), от тренировка направо отивах на работа, където разбира се, вечерях здраво, защото…
Ами защото след нощната смяна се прибирах вкъщи да се преоблека и…
И отивах на училище за първа смяна.
Колко време мислите, че ще издържите на такъв режим без здрава и силна храна?
…
Забележка:
Всеки може да ми се обади за програми, напътствия, съвети, въпроси: на съобщения или по телефона.
—
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ И МУСКУЛИТЕ!
И мъжете, и жените имат близо седемстотин мускула, които са:
– основна част от (внимание!!!) хормоналната система. Т.е. ако не ги поддържаме във форма, всичките хормони лека-полека отиват на кино
– основна част от бързата обмяна. Има ли някой, дето дори за миг да си помисли, че е възможна бърза обмяна… без участието на мускулатурата?
– основна част, подпомагаща храносмилането. Когато мускулите работят/тренират, кръвта се обновява и това прави храносмилането бързо, качествено и безпроблемно
– основна част от кръвообращението, от дихателната система и имунната система
И още, и още, и още.
Накратко:
Ако тренираме редовно, освен че ще имаме стегнато и здраво тяло, но ще можем да усвояваме и повече храна, необходима за възстановяване и, разбира се, за удоволствие.
—
И… ОБРАТНАТА СТРАНА НА МЕДАЛА…
Не очаквайте от мързеливо, разплуто, оядено тяло, седящо на едно място по цели дни, да реагира като тяло на спортист и активен човек.
На такова обездвижено и запушено отвсякъде тяло и калориите от въздуха му идват вповече. Дишаш и пълнееш, чували сте го.
Ако сте притежател на такова, ох, тяло (на такъв ум, такова мислене и такъв светоглед), за вас са кашичките на Фауст и врага, дето трябвало да го храните за вечеря.
—
В КРАЯ:
Край?
Какъв край, по дяволите?
Говоря ви за начало.
Хващайте се.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.